Антон Попов – добрият пример

197 преглеждания

Антон Попов – добрият пример

„Уважавай миналото, зачитай настоящето защото и то  утре ще е минало“

На 03 Август 1941 г. е роден един българин, голям родолюбец, вдъхновител, дарител и наш съгражданин - Антон Георгиев Попов. Неговото дело е пример за подражание и ние неговите съграждани се гордеем с това . Удостоен е с почетния  знак на град Годеч и грамота за заслуги към  общината.

Роден в село Мургаш в семейство на родолюбиви българи - баща Георги Костадинов Попов, служител в българската армия и майка Розенка Попова - шивачка. Баща му дълги години се бори с институциите за построяване на паметник на всички загинали от Мургаш - участници във воините за България, но без успех. Преди смъртта си Георги се обръща към сина си с молба да продължи започнатото от него дело. Дядо му Костадин Веселинов е убит в Междусъюзническата война, а прадядо му - Димитър Веселинов е инициатор за построяването и основен дарител на храма “Св.Архангел Михаил”, пръв негов свещенослужител. Завършил е духовно училище в Цариград .

Антон Попов е вдовец с две дъщери и 4 внучета. През 1942 г. семейството му се преселва в София. Завършва строителен техникум и Висшия строителен институт. Голяма част от трудовата си биография работи като строителен инженер в “Заводски строежи “ Софийски окръг, като се включва в изграждането на жилищни комплекси и блокове, участва в разширението на ТЕЦ “Трайчо Костов“ и в изграждането на 5 и 6 реактор на АЕЦ “Козлодуй”. Включва се и в изграждането на жилищни комплекси в Орешково (Русия). Учредява  строителни фирми със свои съдружници, с предметна дейност - строеж на жилищни сгради. В момента е пенсионер.

Едно  непрочетено писмо от неговия дядо променя живота му и го провокира да помогне на родното си село. 60 години баща му Георги живее с мисълта за баща си, когото никога не е виждал. Брат му Димитър намира писмото, изпратено от баща им дни преди смъртта му. Георги го слага в рамка, окачва го на стената, мисълта му се насочва към благородното и родолюбивото начинание - да бъде направен паметник на загиналите българи от Мургаш. След смъртта му делото е продължено от сина му Антон. Със собствени средства и инициатива и помощта на кмета на селото определят подходящо място, купува материали за изграждането на бетонната площадка, поръчва паметника, докарва го и го монтират. Упорит и неудовлетворен, той не се успокоява, докато не докарат оръдие, което придава на паметника вълнуващ вид.

На 6 септември 2005 г., паметникът е открит официално от полковник Петко Йотов (директор на Военно-историческия музей), а отец Кирил го освещава.

Всяка година на 6 септември по инициатива на Антон Попов селото празнува Деня на Съединението. Събитието се посещава от млади и стари, които посещават паметника, оставят цветя и се покланят пред подвига на загиналите.

Делата на Антон Попов не стигат до тук.

Черквата “Св. Архангел Михаил”, построена през 1879 г. от неговия прадядо, е рушаща се и в окаяно състояние. Решава да започне основен ремонт и като истински родолюбец не жали време, усилия и средства. Сменя дограмата и оправя мазилката. Преобразява всичко вътре в църквата. Решава да направи стенопис на северната стена като кани талантливите художнички Русана Хаджиева и Милена Чочева. Те изографисват в цял ръст светците конници – Св. Димитър, Св. Георги и Св. Мина. Реставриран е и иконостаса. Пода е застлан с красив, полиран гранит. Семейството му активно се включва в подбора и даренията на другите задължителни допълнения - полилей, свещници, кандила.  На западната страна на църквата художничките изписват образа на патрона – Св.Архангел Михаил и имената на новите ктитори.

Магерницата също е ремонтирана, поставени са нови маси и пейки. До храма се стига по циментови пътеки, входа е подравнен и циментиран, изсечени са купища храсти и бурени, подновена е оградата.

Черквата е ремонтирана с изцяло негови дарения като в различни дейности Антон разчита на доброволци от селото.

Реставрацията е цялостна през 2007-2008 г. По случай 130 години от създаването на черквата Антон поръчва 250 юбилейни камбанки от фирмата, която е изработила камбаната в храма от 1895 година. На тържеството присъстват много съселяни и гости, на които подаряват тези юбилейни, символични камбанки.  При официалното откриване на храма в Деня на Св. Архангел Михаил гост е мъжки хор от София.

Продължава да се грижи да бъде продължен живота на храма.

В момента Антон е подел дарителска кампания за събиране на средства за ремонт на покрива на черквата като се надява на  помощта на добри хора  с добро сърце да помогнат.

След черквата е ред и на старата селска чешма, строена през 1935 г. и обновена през 2008 г.

“Мургашанино, тук се спри,

Водица родна си пийни !

За бащин дом се ти сети !

Тя водата, живот ни е дарила,

На всички нас от с.Мургаш ! ”

(Антон Попов)

Антон Попов събира материали за родното си село и моли известната историчка Нина Каралеева да напише книга за Мургаш. Книгата е изцяло спонсорирана от него и е издадена 2009 г. от издателство “Агенция ЕВРОПРЕС “ .

Голям родолюбец, възпитал родолюбие и в децата си. Всяка година се включват в тържествата по случай Съединението на България в село Мургаш.

През 2008 г. семейството на дъщеря му Розалия посещават Лахна (Гърция), където е убит техния прадядо Костадин Веселинов и е изграден мемориален комплекс посветен на  загиналите българи.

Какво казват неговите съвременници

Нина Каралеева – историк:

“Антон Попов е много голям родолюбец. Това, което прави за село Мургаш няма аналог в нашия край. Сериозен, всеотдаен, трудолюбив и отговорен, когато започне да прави нещо го прави докрай.  Когато пишех книгата той беше до мен, за да помага с каквото може.Той издирваше, ровеше се в архивите.  Думите му “Сега, което можеш да кажеш, утре и него няма да знаят “ ме накараха да напиша тази книга.

До днес се мъчи да поддържа някакъв живот в селото. Не подминава да организира празника на църквата “Св. Архангел Михаил”.

Всяко село би било щастливо да има такъв голям родолюбец, ктитор и верен докрай съселянин (съгражданин).”.

Юлиян Йорданов – приятел и съселянин:

“Антон Попов е добър човек и  много голям родолюбец.  Достоен за уважение и подражание. Образован, честен, скромен, благороден човек. Стриктен, пише, изпипва всичко с прецизност, упорит със стремеж да направи нещо.“.

Бъдещето е в ръцете на синовете, дъщерите и внуците на мургашани, които имат своя дълг да носят отговорност да запазят това място от разруха и забрава.

 

Материалът е изготвен от Беатрис Георгиева ученичка в  ХI клас на СУ ”Проф.Д-р Асен Златаров“, град Годеч, участник в „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.