Рицарят на войната, капитан Марин Маринов

374 преглеждания

Рицарят на войната, капитан Марин Маринов

Марин Янакиев Маринов е роден на 25 март 1856 г. в Русе. Завършва блестящо престижния Робърт колеж в Цариград. Предлагат му да следва медицина в Америка, но той избира да се завърне в Русе. По време на Руско-турската война (1877-1878) е книговодител в клон на Отоманска банка.

На 8 август 1878 г. Маринов постъпва новобранец на военна служба в 14-а русенска дружина и с този си избор изненадва своя баща. На 9 ноември 1878 г. е изпратен командировка в София, където на 12 декември постъпва във Военното училище. Завършва с първия випуск през 1879 г. (на 10 май 1879 г., по непотвърдени данни), произведен е в чин прапоршчик и назначен (като адютант) в 23-а русенска пехотна дружина.

През 1879 г. е произведен в чин подпоручик. От 30 август 1882 г. е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. Като поручик в софийската 1-ва дружина същата година е прикомандирован да се обучава във военна част в Царское село, Русия. Постъпва в Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, която завършва през 1883 г.

След като през 1885 година се завръща в България, на 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан, като продължава да служи като адютант на княза. На 21 септември 1885 г. по негова молба (желае “по-активен” военен пост) е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, чието командване поема на 1 октомври 1885 г.

През Сръбско-българската война, полкът на капитан Маринов се сражава на първа линия още във втория ден на войната – при Врабча (3 ноември). Като началник на Врабчанския отряд, с участието на 1-ва и 2-ра дружини от бдинския полк, цял ден задържат сръбските нашественици на границата. Все пак накрая българите отстъпват пред многочисления противник и се изтеглят към Сливница.

Заемат позиции на десния фланг на Сливница, на рида Три Уши, където се сражават между 5-7 ноември. На 7 ноември, полкът му е заел височината Мека Црев, но е в тежка позиция, тъй като е обстрелван постоянно от заелата по-високия връх Три уши, Шумадийска дивизия. Без да се съобрази с решението за водене само на отбранителни сражения, заедно с помощникът си капитан Стефан Тошев, вземат решение за атака “на нож” към по-високия връх. Когато войниците му не издържат на сръбския огън и започват да залягат, Капитан Маринов лично повежда финалния щурм към върха, като по време на успешната атаката е тежко ранен. Победата на бдинци се оказва решителна за хода на войната, с която младата българска войска, ръководена от нейните капитани, по безапелационен начин защитава на бойното поле Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Доживява края на войната и парада на победата, като независимо от раните си се изправя на прозореца на княжеския дворец, където се лекува, за да посрещне марша на своя Бдински полк. Войниците му, които се завръщат от Пирот закъсняват, но капитанът остава и когато полкът го вижда, те спират, свалят шапки и падат на колене пред изключителният командир, който вече е спечелил прозвището си „Рицарят на войната“.

Капитан Маринов умира четири дни по-късно от раните си на 18 декември 1885 г. в София. Погребан е в Русе. За показаната храброст в сраженията на 6 и 7 ноември е награден с орден “За храброст” IV степен (според други източници – III степен, но степента се определя от неговия чин, т.е. капитан, и закона (определящ тези ордени) се променя през годините…).

Паметникът на русенския капитан Марин Янакиев Маринов се намира на връх Мека Црев, част от рида Три уши. Той е осветен и открит на 5 октомври 2007 г. Изграден е по инициатива и с личното участие на Стоян Икониев и Илия Лютов – членове на РСОСЗР Русе (Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Русе), и с помощта на фирми дарители от Русенския край.

Материалът е изготвен от Симон Акрабов, ученичк в 9 клас на СУ "Св. Св. Кирил и Методий", град Сливница, участник в „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.