Димитър Бербатов - тогава идва ред на мечтите

1355 преглеждания

Бербатов е роден на 30 януари 1981 година в Благоевград

Димитър Бербатов, едно наистина значимо име в българския футбол. Всъщност, защо само в българския? Името на Бербатов е известно в целия свят. Но знаете ли, не заради известността му, реших да пиша за него. За мен името му е символ на човек, на успял човек. Човек, тръгнал от никъде. Човек, преследвал мечтите си. Човек, превърнал се във футбулна легенда. Човек, който не се е предал... Човек, който не е забравил от къде е тръгнал.

Човек, тръгнал от никъде. Тук спор няма. Както самият Бербатов споделя, България е малка страна. Страна, която няма голяма история в световния спорт. Не ме разбирайте погрешно, аз оценявам постиженията на родината ни, гордея се с футболното америкаснко лято. Не казвам, че  четвърти в света е малко, но ако не бяхме ние? Ако не бяхме ние, щяхме ли да запомним четвъртия в световното първенство по футбол през 94-та година?

Бербатов е роден на 30 януари 1981 година в Благоевград, в семейство на спортисти, майка му Маргарита е хандбалистка, а баща му Иван е футболист, така че можем да кажем, че спортът е в кръвта му. Първото му училище е 7 СОУ „Кузман Шапкарев“. В първите си ученисчески години, Бербатов тренира лека атлетика и скок на дължина. На десетгодишна възраст разбира, че трябва да избира между леката атлетика и футбола. В крайна сметка не греши с избора си.

Човек, преследвал мечтата си. Тръгнал от малките асфалтови игрища и стигнал до големите световни стадиони. Знаете ли, в България да си дете, което иска да е споритсит,  не е никак лесно. Казвам го от личен опит. Предпологам, че и по времето, когато Бербатов е започнал, също не  е било лесно. Но когато имаш мечта, когато преследваш дадена цел, нищо не може да те спре. Ако искаш нещо достатъчно силно, намираш начин, за да го постигнеш. И мисля, че Бербатов е пример за това.

Има период, в който Бербатов играе в Пирин в две възрастови групи, в неговата и в по-голямата. По това време разбира, че има национален отбор за юноши. Веднага започва да мечтае да бъде част от него. Но поради така стеклите се обстоятелства, или така направените от дадени хора, Бербатов не влиза в националния отбор. Но вместо това да го сломи, да прекърши желанието му за футбол, това само засилва упоритостта му и волята му да стане футболист. Просто разбира, че трябва да поеме по друг път, за да се сбъднат мечтите му.

Ето и един друг пример, в който Бербатов не се отказва пред нищо, за да сбъдне мечтата си. Датата е 1 септември 2008 година. Бербатов лети към най-съкровената си фуболна цел – Манчестър Юнайтед. В същото време Манчестър Сити му прави почти неустоима оферта. По-високо от тази на Манчестър Юнайтед и със заплата за Бербатов, която щяла да счупи тогавашните рекорди. Да сделката на много от нас би се сторила изкушаваща, но Бербатов. Тойе преследеал мечтата си да играе в Манчестър Юнайтед, така че не се поколебал при отговора си.

Нищо не може да замени мечтите. Нито купища пари, нито обещания за по-голяма слава, нито по-добри договорени условия. Когато преследваш една цел, когато си отдаден, истински отдаден на мечтата си, тези неща са просто странични фактори, незначителни фактори. Славата се превръща просто в дума. Парите стават просто хартийки. И тогава идва ред на мечтите.

Човек, превърнал се в легендарен футболист. Точно пет футболисти в света са успявали да вкарат пет гола в един мач в Англия. Да си първият човек, от Втората Световна Война насам, който успява да отбележи хетрик, с фланелката на Юнайтед срещу Ливърпул. И още много постижения. Хората по света все още говорят за брилятните асистенции, за изумителните разсписвания в противниковата врата. Хората все още говорят Димитър Бербатов.

Но при въпроса, коя е най-сладката му победа, той отговаря, че това са децата му. Бербатов има две дъщери, Деа и Елиа. Знаете ли, когато си говорим за световно, известни личности, някак си, си ги представям по затворени, по откъснати от другите. Но когато видиш клипче в инстаграм как Бербатов „се бори“ с дъщерите си, или когато четеш за детството му, детството му в кварталите на Благоевград, които обикаляш и ти. Тогава просто се чудиш как известните правят толкова нормални, толкова човешки неща.

Човек, който не се е предал. За съжаление, българите имаме един навик да хулим успелите.  Да не оценяваме постиженията им, да пренебрегваме труда им. Това не се е разминало и на Бербатов. Както всеки успял българин, той е бил критикуван, обвиняван за неуспехите, за провалите, за неща, за които не е бил виновен. Но въпреки че в много моменти, ние, българите, го изоставяме, той никога не изоставя България.

С учредителен акт на 7 април 2008 година е основана фондация „Димитър Бербатов“.  Фондацията има за цел да помогне на младите да се развиват в областите на изкуствата, науката и спорта, стимулира интереса на децата към тези направления като алтернатива на агресията и зависимостите. Фондацията съставя множество проекти, чрез които да помогне на децата да намерят своя талант, да го усъвършенстват и да го покажат пред света. Проектът „Награди за успелите даца на България“ е първият проект в страната, който дава поле за изява на учениците. Програмата „Активни и здрави“ се опитва да възпита в децата трайни навици за здравословен начин на живот.  Фондация „Димитър Бербатов“ е насочена точно към тази група. Фондацията дава повод на децата да се трудят по-усилено, да влагат повече желание, но в същото време и награждава и поощрява усилията им.

Човек, който не е забравил от къде е тръгнал. На 24 ноември 2018 година Бербатов се завръща в Благоевград за представянето на книгата си „По моя начин“. Градът ни е малък, град с не много голямо население, град с не много голяма площ. Но хубав град. В Благоевград има футболна школа – „Пирин“. А Бербатов е най-голямата звезда, излязла от тази школа. На представянето на „По моя начин“ на опашката бяха десетки малки момченца, облечени в зелените цветове на „Пирин“, чакаща реда си за среща с великия Бербо, с великия номер 9.

Бербатов е един модел за подражание, показващ, че има надежда. Показващ, че с много труд и упоритост, можеш да достигнеш върховете. Че можеш да тръгнеш от никъде и да стигенш небето. Защо Бербатов подобрява живота в Благоевград, въпреки че не живее там? Защото сред децата започва да се чува въпросът: „След като той е успял, защо да не мога и аз?“. Защото привлича хората към спорта, защото дава надежда за развитие в тази сфера, защото дава надежда, че имаш ли желние, има и начин да сбъднеш мечтите си, колкото и клиширано да звучи.

Материалът е изготвен от Цветелина Чучукова, ученичка в ПМГ „Ак. Сергей Корольов“ гр. Благоевград, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“

„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ MagnitАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeSamsoniteBHTC 

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRсп. Мениджърnoviteroditeli.bgobekti.bgTeen Station

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца