Учителката, която ме направи личност

1023 преглеждания

Една от многото поели отговорната мисия да създадат мъдри, честни и достойни строители на нашето общество

Според тълковния речник личност е: „човек като носител на определени нравствени качества“ - честност, доблест, отговорност, принципност, доброта и сърдечност, старание и трудолюбие. Тази цялата ценностна система се изгражда от семейството, училището, обществото, епохата.

Личността, за която ще ви разкажа не е нито велика като цар Симеон Велики, нито прочута като певицата Валя Балканска, нито известна като Джон Атанасов, нито свети с ореола на човешката признателност на върха на пирамидата от личности като Апостола Васил Левски. Тя е просто педагог - една от многото ерудирани труженици, поели отговорната мисия да създадат мъдри, честни и достойни строители на нашето общество.

Родила се в града на миньорите и металурзите Перник, в скромна къщурка. Сигурно, както става в приказките, над люлката на новороденото се надвесили добрите орисници: Струма, която й предрекла като нейните бързи води, да оглажда всички прегради по пътя на своето интелектуално, духовно и професионално развитие. Орисницата Рудничарка я дарила внимателно да дълбае пластовете на детските нежни души, така както баща й, миньорът, кърти черното злато под земята, за да дарява топлината на огъня и пламъка на надеждата и любовта. Гордият Кракра Пернишки я дарил с острия си кървав меч, превръщайки го в остро перо, та след години с малката си чета да завладеят крепостта наука. Вярвала ли е тогава щастливата родилка, че синеокото й момиченце след години ще получава като израз на детска обич и признателност, всички цветя от градините.

Посрещна ни в пети клас, на прага на родното училище. Беше съвсем обикновена, с няколко бели кичура в косите си и с големи сини очи. Казват, че очите са огледало на душата. В тези очи като синчец потънах аз и веднага я обикнах. Тя ни приласка като квачка пиленцата под топлата си перушина и нито веднъж не позволи да ни тормозят учениците от по горните класове. Нямаше семейство и свои деца. Ние бяхме нейните пиленца, тя - втората ни майка.

Поведе ни по светлите пътища на знанието. Всеки неин час бе празник, не ни се искаше да свършва. Когато преподаваше и най-скучната материя оживяваше. Ние ставахме преки участници в урока и вярвахме, че сме откриватели на вече открити от умни глави неща. С нетърпение очаквахме така наречените „уроци на колела“. Ерудицията на преподавателската ни умело съчетаваше в урока история, география, театрално изкуство, музика и литература. Познаваше интересите и възможностите на всеки и поставяше конкретни задачи спрямо това. Нямаше бездействащи, нямаше изолирани, всеки ученик се чувстваше отговорен и полезен. Имахме целогодишна задача да събираме и поправяме правописните и правоговорните грешки на хора неусвоили езиковите норми. Откривахме ги по спирки и витрини, и се състезавахме за титлата най-добър редактор в борбата за чистота на българския език.

Oт пилешка майка, нашата учителка се превърна в мощен локомотив, а всеки от нас във вагоните, които с различни похвати тя пълнеше с познания и упорито теглеше през гари, пети, шести и седми клас. На раздяла знаехме, че няма повече гари, няма и локомотив. Знаехме, че с личния си пример ни е подготвила сами да поемем кормилото към следващите върхове на науката, изградила ни е като личности. За това така бързо отлетяло време, тя нито веднъж не кресна, не обиди някого. Винаги търсеше тънката нишка към доброто у всички и всеки поотделно. Никога не се възгордя от заслужените награди и звания. Остана все така скромна, готова да окаже помощ и подкрепа на всеки.

Ние врабчетата, както ни сравняваше тя, с един от разказите на Радичков, бяхме готови да полетим, понесли в душите и в ума си чистите бисери, с която тя ни дари през тези три години. Полетяхме, а с всеки от нас полетя и една птича перушинка, майка, личност и човек, достоен за уважение, преклонение и много, много обич. А тя, нашата светла личност, се върна в началото, в отъпкания от нея път, за да прибави още един бял кичур в косите си и щедро да раздава себе си на следващите и по следващите, и да остане все така чиста, вечна и свята.

Материалът е изготвен от Антон Тодоров, ученик в ПГВМСС "Св. Георги Победоносец", гр. Костинброд, за ученическия конкурс на EspressoNews - "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома"

Снимка: Личен архив на учителката

„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ MagnitАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontime

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRсп. Мениджърnoviteroditeli.bgobekti.bgTeen Station

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца