„С твоите дела ти обезсмърти себе си.”

385 преглеждания

„С твоите дела ти обезсмърти себе си.”

Д-р Стефан Памукчиев е основателят на първата частна клиника в Сливница. Той бил един от най-обичаните хора в тогавашното село и околността. Допринесъл много за него и гражданите му, като споменът за него остава чист и кристален и до днес.

Отличавал се с външния си вид. Бил е строен, висок мъж, винаги изправен и със стегната походка, стилно облечен, с изискани обноски, със силно чувство за чест и достойнство. С правилно лице, светлоруси коси и сини очи, всички го наричали ‘’същинският лорд’’.  

Д-р Памукчиев е роден на първи ноември 1894 г. в град Троян. Негов баща е бил Иван Памукчиев, а майка - Рада Пеновска. Стефан имал по-големи брат и сестра - Минко и Донка. Учил е в Троянското основно и Троянското трикласно училище. След като завършил основното си образование с отличен успех, продължил обучението си в град Лион, Франция - специалност медицина.

През есента на 1914 г., когато избухнала Първата световна война, университетът в гр. Лион и границите на Франция, били затворени. Стипендията му от България била спряна и за да оцелее в трудните времена, той трябвало да работи като хамалин на гарите Рона и Сона, и да върши всякаква ‘’черна работа’’, за да изкарва пари и да се справя.

През 1917 г. постъпил във Военното училище в София и през 1920 г. получил званието санитарен подпоручик. По време на престоя си в столицата, той се запознал с дъщерята на известен професор, но по незнайни причини момичето се самоубило и след тази случка, д-р Памукчиев започнал да води затворен начин на живот.

През декември 1925 г. е назначен за дружинен лекар на 25-а пехотна Драгоманска дружина в тогавашното село Сливница. За съжаление той не можел да помага на цивилното население, защото достъпът до казармения лазарет бил строго забранен. Той обаче успял да намери решение на проблема. Споразумял се със сливничанина Лозан Тасков, да отсъпи една от неговите ниви за строеж на къща, която доктора щял да построи изцяло със свои средства. Малко по-късно през 1928 г. била построена малка частна клиника с 2 стационарни помещения за болни, малък салон, личен кабинет и спално помещение. Безплатното лекуване на бедните било осигурено. За малко повече от 10 години престой в Сливница, д-р Памукчиев успял да спечели обичта на всички. Той никога не е търсил известност,лична полза или признание.

Единственото, което искал е да помага. Много пъти в дъждовните и мразовити дни и нощи той изминавал километри разстояние, за да посети свои пациенти, като не рядко на някои помагал и с пари. През празниците той посрещал децата с подаръци и лакомства, което те много го обичали.  Въпреки опитите на много жени да се доближат до него, д-р Памукчиев останал недостижим. В същото време той стоял близо до измъчения човек, до неговата мъка, болка и проблеми.

На 31 октомври 1930 г. Памукчиев бил произведен в чин санитарен капитан.

На 6 май 1937 г. –  Деня на храбростта, докторът бил награден с орден „За военна заслуга” V степен с корона. На същия ден  в София било осветено новото бойно знаме. Няколко дни по-късно на 9 май 1937 г., офицерите и войниците от Драгоманската дружина били строени пред казармата, за да се простят със старото знаме и да се закълнат пред новото, целувайки го. На церемонята присъствали важни висши офицери, официални гости, както и учители, ученици и граждани.  Всеки офицер и войник трябвало да  мине под старото знаме, да се прости с него като го целуне, след което да мине под новото знаме с извезаните в четирите му краища символи на цар Борис III, да се прекръсти, да го целуне и да се върне обратно в строя.

Когато дошъл редът на д-р Памукчиев, той целунал старото знаме и за огромна изненада на всички не направил същото с новото. Веднага последвала безкомпромисната заповед: „Памукчиев, кръгом!”. Той трябвало да се върне. Това било страшен и неприятен удар върху честта и личното му достойнство. Така и не успял да обясни своята постъпка, като някои познавачи на биографията му, предполагат, че е отказал да целуне знамето с царските символи, защото бил убеден републиканец.

Към 2 часа след обяд от силната горещина в строя припаднал войник. Занесли го в намиращия се наблизо военен лазарет, където д-р Памукчиев му оказал помощ, след което свалил златния часовник от ръката си, подал му го и му казал: „Ти си последният войник, на когото помагам…”

Заключен в кабинета си, той написал двете си предсмъртни писма. Вечерта пронизал челото си с куршум от личния си офицерски пистолет. На следващия ден вратата на кабинета му била разбита от санитарния фелдфебел Георги Радев в присъствието на свидетели от дружината. Докторът бил намерен мъртъв с простреляна глава върху писалищната маса…„

Неочакваната и трагичната му смърт потресли Сливница и всички околни села. Той бил погребан в родния си град Троян, а на изпращането на тленните му останки в Сливница, се стекли хора отвсякъде, за да отдадат последна почит.

Жителите на Сливница,събрали средства и издигнали паметник на д-р Стефан Памукчиев. На надписа на лицевата страна на паметника пише:

„С твоите дела ти обезсмърти себе си.”

Сърцето на д-р Памукчиев е погребано на любимия му връх в Чепън планина – Кота 1001, където той обичал да се качва и разхожда и да се наслаждава на изумителната гледка, която се открива от там към околните планини и котловини.

Материалът е изготвен от Нелина Владимирова, ученичка в 9 клас на СУ "Св. Св. Кирил и Методий", град Сливница, участник в „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.