Дали птичето в кафеза мисли за дефиницията на думата „свобода“?

4357 преглеждания

Дали птичето в кафеза мисли за дефиницията на думата „свобода“?

Свободата – това е едно изключително сложно понятие, върху чието определение можем да размишляваме дълго време. Дали птичето в кафеза мисли за дефиницията на думата „свобода“? Дали слонът, който видях миналата седмица в зоопарка, размишлява като мен сега? Дали затворникът, намиращ се между четири стени, мечтае какво би постигнал извън тях? Можем само да гадаем. Има много различни хора по света – всеки един от тях интерпретира свободата по свой собствен начин, всеки я цени различно. Бих казала, че българите са тези, които благодарят за свободата си всеки ден, защото българския народ някога е бил като затворника, споменат по-горе. Ние не можем напълно да усвоим тогавашното чувство на болка и страдание. Но поне можем да славим миналото си, да не забравяме предците си, заради които днес сме тук.

Свободата е многоаспектно понятие, би могла да се изтълкува по много начини. Сега ще разгледаме две нейни прояви – национално самоопределние и национално освобождение на България. Според борците за свобода няма друга алтернатива за този живот освен революцията. За съжаление голяма част от тези герои са забравени. Забравени са подвизите, титаничната мощ на личността, готовността за саможертва. О, Българийо, за тебе те умряха!

България може би не е най-величествената страна, тя не е център на най-модерните технологии, нито пък е най-силно развитата икономическа държава. Но България за нас, българите, е всичко. Тя е свидна, мила, уютна. Тя е повод за гордост, опитваме се да я прославим колкото се може повече. А гордостта с какво точно е свързана? Потърсете в някой от шкафовете си прашния учебник по история. Отворете го и се потопете в един различен свят, заобиколен от Левски, Ботев, Раковски, Стамболов, генерали, царе и князе, войводи, борели се за страната ни в битки, които сякаш не остаряват с времето и остават вечни. Но знаем ли всъщност всичко за нас и нашата история, сверени ли са часовниците ни относно българщината. Като казах часовници, знаете ли, че първият дигитален ръчен часовник е изобретен от български инженер. Да, казва се „Пулсар“ и е струвал около 2000 долара. Знаете ли за българина, който прави така, че да може колите да се движат единствено с помощта на вода или пък за друг български инженер, който създава лунен модул, чрез който първите космонавти са стъпили на Луната. Не забивайте погледите си в земята, когато осъзнаете, че българската родова памет и традиции всъщност са далеч от вас. За да избегнете неловката ситуация, просто затормозете умовете си с малко повече информация.

Нека сега се прехвърлим в едно градче в Северозапада. Враца е известна пред цяла България като градът на Ботевата слава, но малцина днес знаят, че в националната ни история Никола Войводов е предшественик на човекът титан Христо Ботев. Войводов пръв достига до идеята да се използва кораб за революционна акция. Той сам организира чета, за да освободи България и загива достойно в сражение на борда на парахода „Германия“. Днес централен булевард във Враца, както и едно от средните училища носят неговото име. Но това ли е всичко за Войводов – булевард и училище? Високо образован и интелигентен, врачанинът Никола Войводов решава да посвети живота си на освобождението на България.

Започва дейно да се включва в емигрантски общности, събира чета, намира своите братя по оръжие, дори сменя името си – родното му име е Никола Върбанов, но по-късно става Войводов заради неговите ясни революционни възгледи. Войводов тръгва по пътя на свободата, знаейки, че краят би могъл да бъде именно смъртта. Смъртта се явява като единствен изход от този тежък живот, пречупена през призмата на колективното щастие. Смъртта е тази, която в екстазния момент на борбата иззема всички характеристики на бореца и заживява като живо същество. Това ни кара да мислим, че смъртта е желана. Но тя не е смърт изход или спасение на единичния човек, а смъртта повеля, която гарантира свободата на целия народ. По случай стогодишнината от гибелта на Войводов родната му къща в град Враца става музейна експозиция. Днес „признателното“ поколение е надраскало със спрей и обезобразило къщата на великия войвода. Това явно е нашата благодарност към великите постъпки, силните личности и тяхната величествена осанка. Героите ни са потънали в забрава, докато ние вършим „важните“ си задължения, вглъбени в работа.

Не всички са свободни. Някои хора са оковани в своето малко съществуване, правейки едно и също, разсъждавайки като всички останали. Нашият народ обаче е велик народ, ние имаме качества, за които някои само могат и да мечтаят. Но това петвековно робство е причинило множество страдания, коикто се показват и днес – българинът е „поробен след освобождаване от робство“. Поне вече не сме птички в кафез - имаме възможности за реализация, за хубав живот, за преследане на всичките ни мечти. Защо обаче забравяме великите си герои, творци, инженери, учени? Отговор на този въпрос няма, поне аз не откривам до този момент. Омаловажаваме факта, че заради тези хора ние сме тук, че България съществува, че не сме отделени от останалата част от света. Тези хора са ни предоставили истинската дефиниция на думата „свобода“. Но въпреки в това те потъват в забрава.

Материалът е изготвен от Теодора Александрова, ученичка в 12 клас на ПЕГ "Йоан Екзарх"град Враца, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.