Великден в Челопек

2295 преглеждания

Спомените на баба Иванка Младенова, предадени от Румяна Георгиева, нейна внучка

Баба Иванка Младенова от село Челопек разказва за обичаите на Великден по нейните спомени. Този разказ може би ще се стори на някои за странен, но според мен е интересен, защото представя Великден, празнуван в края на 19 век.

Великден се предшества от Страстната неделя, в която всеки ден е велики . Във велики понеделник стопанките извършват голямото великденско чистене: изтупват се черги, изпира се всичко, белосва се къщата, пориват се оборите и се изгаря сметта. Според баба Иванка изгарянето на сметта символизира изгарянето на нечистото, болестотворното, злото в къщата.

През Великата сряда и Велики четвъртък не се работи женска работа: в четвъртък единствено може да се боядисват яйцата. Първо те се преброяват, за да са максимален брой, защото се ядат чак до Спасовден, т.е. 40 дена. Обикновено това са яйца, събрани от лазарките в семейството. Яйцата се измиват и стипцосват с вода и пепел, за да не останат петна. За боя са използвани черупки от орех, люспи от лук, обелки от картофи и др. естествени багрила.

В началото се боядисват червените яйца, които имат целебна и предпазна магическа сила. С първото червено яйце най-възрастната жена в къщата прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. В християнската митология яйцето е символ на безсмъртието, носейки идеята за възкръсването на християнския бог. Яйцата се шарат като шарките символизират здраве, любов, уважение и радост.

В четвъртъка се подновява и квасът – за през цялата година. /Квас е специално приготвена смес за омесването на хляба в семейството/. Той се приготвя от хмел или акациев цвят. Замесва се тестото за великденските хлябове. Това е великденски кравай или кукла. Те се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Някои домакини приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гост в къщата, на кумовете, на деверите и на роднините.

На Разпети петък също не се работи: само се месят обредни хлябове. От Разпети петък до обеда на страстната събота не се яде нищо. В полунощ на събота срещу неделя жителите на Челопек обикалят църквата, а след полунощ се поздравяват с „Христос возкресе! – „Воистина возкресе!“ като си пожелават здраве и благоденствие. Запалената в черквата свещ се донася мълчешком до в къщи.

В неделята всички се чукат с боядисаните яйца: чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости: посещават се родителите, кръстниците, деверите като се носят подаръци: пита, козунак, яйца.

Тъй като село Челопек е в недрата на балкана, почти във всяка къща се отглежда добитък и на великденската трапеза е престижно да има агнешко месо. Агнето е важен символ на Великден, защото според баба Иванка то представя Исус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Исус като божи агнец.  Традицията повелява да се яде агнешко месо на първия ден след 40-дневния пост.

На Великден се обличат нови дрехи, които са символ на възраждането на новия живот през пролетта. Следобеда момите от селото начело с новата кумица /това е водачката на лазарките от Лазаровден/ отиват в местността  „Погледец“ и връзват люлки, на които се люлеят и пеят песни. И до ден днешен баба Иванка си спомня песента:

                        Зелена равна морава

                        Заман ми бъди зелена

                        Като през празна неделя

                        И Великата събота.

                        Пофалил ми са Великден

                        С червени яйца Великден,

                        Гергьовден с вакли агънца

                        Петровден с крехки пиленца…

Интересно е поверието в Челопек, че на самия Великден всеки може да си пожелае нещо, държейки пари или ценност в ръка и ако е праведен, той ще го получи.

Материалът е изготвен от Румяна Георгиева, ученичка в 11 клас, в СУ "Христо Ботев" град Враца,за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplastSamsonite.