Красимир Богданов: „Върнете се да живеете и работите за просперитета на Враца!“

2399 преглеждания

Интервю на Елина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца

Красимир Богданов е народен представител от Враца в 43-то и 44-то Народно събрание. На 45 години е, женен с едно дете. Завършил e история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Преподавал е история, участвал в местната власт - в Криводол и Враца, бил е заместник-кмет на Община Враца по образование, култура, спорт и туризъм (2011-2014). Заместник-председател е на комисията по външна политика и на комисията по околната среда и водите. Председател е на групата за приятелство с Албания в Народното събрание. Член е на Македонския научен институт - София, и на КДК - Враца. Патрон е на Програмата за патриотично възпитание.

Вече три години сте народен представител в 44-тото Народно събрание, преди това и в 43-тото Народно събрание. Какви цели за развитието на Враца си поставяхте, когато започнахте дейността си като депутат?

Северозападна България е най-бедният регион в Европейския съюз. Това, което всички представители на централната и местната власт дължим на нашите земляци, е да работим за икономическото съживяване на региона. В тази насока са и моите основни цели. Многократно съм поставял въпроси и изисквания към правителството за инвестиции, подобряване на инфраструктурата и специално внимание към нашия край. Голяма, за съжаление, неосъществена моя мечта е да се създаде специален закон и министерство за Северозападна България. Такива има в много държави - например в съседна Гърция.

Важна цел е подобряването на жизненото равнище на възрастните хора чрез повишаване на пенсиите.

Друга моя цел е създаването на благоприятни условия за увеличаване на раждаемостта, отговорното родителство, подкрепата за младите семейства и оставането на младите хора във Враца.

През годините се убедих, че непрекъснатите реформи, обикновено свързани с оптимизация, съкращаване или закриване на различни звена, не са полезни за хората. Те водят до намаляване на възможностите за реализация, безработица, свиване на потреблението и в крайна сметка до напускането на хиляди хора към чужбина, София или други градове. Затова и непрекъсната участвам в защитата на различни каузи като запазване на военното поделение, на образователната инфраструктура, на тролейбусния транспорт.

Според Вас кое е най-голямото богатство на Враца и региона? Кои са най-важните предпоставки за успешно развитие на нашия град?

Без съмнение това са уникалните природни забележителности и богатото културно-историческо наследство. Те са много добра предпоставка за развитие на туризма. В този сектор има още много резерви и Враца може и трябва да създаде качествен и добре организиран туристически продукт.

Това с което трябва да се гордеем са много добре развитите културни институции - РИМ, Регионална библиотека „Христо Ботев“, ДКТ, Младежкият дом, читалищата, които освен рутинната работа успяха да наложат и разнообразни фестивални изяви - международния фолклорен фестивал „Врачанска пролет“, малките театрални форми, фестивала „Време“, Ботевите дни, Фестивала на баницата, „Леденика“, фестивала на древните култури в Оходен, Врачанския панаир, „Мара врачанка“. Смело мога да кажа, че културата изпреварва значително други сектори от обществения живот във Враца. Дай боже, все повече хора да посещават тези творчески изяви.

Голяма част от жителите на Враца твърдят, че липсата на перспектива и ниските доходи са причина младите хора да напускат Враца и да търсят реализация другаде. Какви са посоките, в които трябва да се развиват общината и региона? Кои сектори са най-перспективните и биха могли да повишат стандарта на живот?

Без съмнение е така. Имайки възможност да сравнявам Враца с други градове, видимо е, че местната икономика все още е слаба. Липсват перспективни и достатъчно добре платени работни места. Не отричам, че се полагат усилия за привличането на инвестиции. Подобри се значително инфраструктурата. Развитието на IT сектора е много важно, особено за младите и високообразовани хора. Всички с надежда гледаме в бъдещето.  От друга страна, със съжаление виждам колко много магазини, обществени заведения и дребни производства престанаха да съществуват. Тези собственици, в болшинството си, са напуснали Враца, а те са давали работа, потребявали са и са плащали са данъците си тук. Затова трябва да се насърчават не само големите, но и да се полагат повече грижи за дребните и средните производители.

Идеите и предпоставките са важни, но какви са пътищата за осъществяване на идеите за създаване на нови индустриални предприятия, за развитие на туризма, образованието, за подобряване живота на хората във Враца? Как да бъдат финансирани тези идеи и намерения?

Трябва да работим за обособяването на високотехнологични индустриални паркове и зони, които биха привлекли повече инвеститори. Подходящ е теренът на бившето военно поделение.

Организацията на туризма не е добра. Към момента тя се осъществява „на парче“ и всеки работи сам за себе си. Всъщност липсва цялостен туристически продукт. Трябва да се създаде туристически клъстер, заедно със съседните области Монтана и Видин. Нужен ни е интернет портал за туризма във Враца с възможности за резервации на нощувки и предплащане на посещенията на обектите. Рекламата в туризма е половината от гаранцията за бъдещ успех.

Естествено, образованието е много важно. При организацията му обаче трябва да има баланс. Трябва да се удовлетворяват нуждите на местния бизнес, но заедно с това Враца има нужда от лекари, учители, юристи. Трябва да се съобразяваме и с потенциала на учениците. Нали от МОН непрекъснато твърдят, че най-важният обект на образованието е ученикът. Не може образователната система да осакатява потенциала и да стопира бъдещото развитие на талантливите деца.

Относно финансирането, също мога да кажа, че до голяма степен е въпрос на организация. Трябва да се засили публично-частното партньорство. Всяка добра частна инициатива и желание за инвестиция трябва да бъде подкрепена и насърчена. Тя после ще се отплати стократно. Европейските средства са много важни, но държавата също трябва да влезе в ролята си и да осигури национални субсидии. Общината също може да подпомага местните производства.

Селското стопанство е много важно, а като че ли остава неглижирано.

Смятате ли, че се използва в достатъчна степен потенциалът на града, за да привлекат инвеститори от голям мащаб?

Опити се правят, но може много повече. До момента се разчиташе на т.н. инвестиционен интерес. Смятам, че нещата трябва да се обърнат в друга посока – не да чакаме инвеститори, а да ги търсим. Създаване на специално звено, което да поеме тази функция би било сигурна предпоставка за успех.

Какво се промени във Враца от времето, когато бяхте заместник-кмет? Как оценявате Вашата дейност в подкрепа на общината като народен представител в 43-тото и в 44-тото Народно събрание?

Промените са в положителна посока. С приключването на започнатите проекти, осигуряването на европейско и държавно финансиране облика на града е различен. Желанието ми е гражданите на Враца да участват много по-активно във вземането на решенията. Не само моята задача, но на всички народни представители от Враца е да подпомагат развитието на нашия град. Смятам, че при по-добра комуникация, всеки би бил полезен в този процес. Иначе моето участие в подкрепа на различни институции – училища, детски градини, лечебни заведения, културни прояви, военни и полиция, и най-вече инициативи на обикновени граждани се надявам да са били полезни.

Известно е, че по Ваша инициатива се провеждат редица мероприятия, насочени към патриотичното възпитание на младите хора от Враца. Ще продължите ли да подкрепяте тази дейност?

През 2012 година в община Враца започна Програмата за патриотично възпитание. Тя вече се провежда на областно ниво. Преминалите през нейното обучение са вероятно над 5 000 деца от Врачанско. С Програмата успяхме да променим начина на поднасяне на историческата информация по един много по-непосредствен и атрактивен начин. Този модел беше възприет и сега виждам, че масово се използва в учебните и културните институции. Може би това е и най-същественият ѝ принос. Към момента дейностите финансирам изцяло със собствени средства и въпреки трудностите, смятам да продължа да го правя.

Също така участвам в инициативния комитет „Памет за Враца“, с който успяхме да изградим няколко паметника, свързани със събития и личности от Враца.

Разкажете за Вашето лично участие в инициативи за подкрепа на българските общности в чужбина.

Колкото и в съвремието да се отрича ролята на етносите и националната принадлежност, силата на кръвта продължава да се чувства. Всъщност, не знам колко хора са го изпитвали, но е неповторимо усещането, когато пропътуваш стотици километри в чужда държава и попаднеш сред хора, които на твоя език те посрещат с обръщението „брате“.

Това с което наистина се гордея, е приносът ми към признаването на българското национално малцинство в Албания. Като председател на групата за приятелство многократно поставях въпроса пред най-висшите албански политически кръгове, и то във време, когато темата  беше отбягвана от всички. Поддържам прекрасни отношения и с нашите братя българи в Македония, Сърбия, Косово, Румъния, Украйна и Молдова. Освен подкрепата за опазване на българското им самосъзнание, успях да доведа много от тях във Враца, където ежегодно на 1-ви юни провеждаме конференция, посветена на проблемите на българите в чужбина.

Какво във Вашата работа като народен представител Ви носи удовлетворение и кое Ви огорчава? Кое Ви мотивира да продължите?

Мисля че, въпреки пораженията, които нанася това неблагодарно поприще, запазих ценностите, в които вярвах и преди. През тези години успях да се опазя от корупция и материални съблазни. Разбрах, че политиката не е да говориш празни приказки, а да вършиш конкретни неща, които да са в полза на хората. Това е и най-голямото ми удовлетворение - да помагам, особено на тези в затруднено положение.

Огорчават ме бедността, несправедливостите, изкривената и манипулативна информация, която се поднася на хората, но най-вече липсата на идеали в днешно време. А също и това, че постигането на целите е съпроводено с много трудности, съпротива от врагове и предателства от „приятели“.

Ако бяхте на мястото на нас, учениците, бихте ли останали във Враца - да учите и да живеете тук след това? Защо?

Разбира се! И до днес не съм сменил адресната си регистрация и в дните извън заседанията на парламента, неизменно съм тук.

Скъпи ученици, Враца е прекрасен град! Учете, образовайте се, познайте силата на българския дух! Бъдете личности! Тогава ще откриете, че ние, българите, сме велик народ, а личното самочувствие минава през формирането на национално. Върнете се да живеете и работите за просперитета на Враца! Камъкът тежи на мястото си. А за тези, които са избрали да се развиват другаде, сигурен съм, че никога няма да забравите родното си място и винаги в мислите и в делата си ще се връщате тук, под стряхата на гордия Ботев Балкан.

Мисия: Да обичаш децата

Материалът е изготвен от Елина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин