Аз ще уча и ще успея в България!

1342 преглеждания

Чувствам някакъв дълг – не мога да го определя с думи – аз просто знам, че съм вярна на отечеството си.

В живота на всеки човек има неща, хора и моменти, които той винаги ще носи в сърцето си - сред тях са семейството, приятелите, първата любов и не на последно място - родината. Тя е нашето сакрално място и нашият дом – от нея произлизаме, в нея сме родени, откърмени сме с истории за славното ни минало. Истина е, че много българи търсят по-добро бъдеще за себе си и за децата си. От една страна са прави, но ако се замислим, ние сме бъдещето. Ние сме тези, които могат да направят промяната. В нашите ръце е да превърнем България в добро място за живеене. Ако ние изберем да напуснем, то какво ще остане от родината ни? Всеки един от нас трябва да си зададе този въпрос и сам да намери отговора.

Аз съм дете на своята родина и ме натъжава, когато получавам негативна реакция, когато кажа, че смятам да остана, за да продължа своето образование, след това да започна кариерата си, а по-нататък и да създам семейство точно тук.

Нека Ви разкажа защо се породи това мое желание...

Когато някой ме попита какво обичам в България, аз смело отговарям: „Обичам всичко!“ България е моето родно място. Аз обичам всяка планина,  низина,  равнина, река... Обичам природата ни, уважавам историята и се чувствам горда, че съм българка. Вярвам, че именно фолклорът, песните, преданията, легендите и най-вече езикът и вярата са ни запазили като народ стотици години. Знаем, че за да опознаем една страна, трябва да се запознаем с нейните традиции и обичаи. Те показват колко богата и разноцветна е народната ни култура. Ние, българите, ги носим в сърцето си. Всеки от нас познава чувството, което ни изпълва, когато чуем народна песен, знаем с каква радост се хващаме на хората и какво чувство на окриление ни изпълва, когато сме заобиколени от други хора, носещи българското в себе си!

Историята ни е другият фактор, който ме кара да искам да остана в България. Не са много държавите с толкова богата история като нашата. Зад гърба си имаме стотици славни битки и по онова време България е била истински силна. Истината е, че често забравяме от къде сме произлезли и се фокусираме върху лошите неща, които ни се случват в днешно време. Но също така смятам, че от време на време трябва да се  връщаме назад в миналото, за да можем да запазим родовата памет и да можем да я предадем на следващите поколения.

Мнозина писатели и поети са описвали красотата на България. За мен, държавата ми е страна, за чиято хубост и величие думите не стигат... Както монетата, така и България има две страни – тази, с която се гордея и която описах, и онази другата, пълната противоположност – онази, върху която повечето хора се фокусират. За съжаление, родината ни в момента не може да предложи добри условия за реализация на младите хора и затова повечето от нас търсят изход в чужбина. Но всички знаем, че „чужбина родина не става!“ С пристигането на новото място се сблъскваш с множество проблеми – трябва да си намериш жилище и работа, а това не е особено лесно за един чужденец. Докато се уредиш и започнеш да живееш обаче, започваш да усещаш липсата на своите родители. Имам доста приятели, които заминаха, за да търсят по-добър живот, но няколко месеца по-късно сме водили разговори как им липсва всичко тук – домът, семейството, топлата домашна храна, приятелските излизания...

Това, което трябва да осъзнаем, е, че родината не е просто едно парченце от картата, тя е всичко, което имаме! Всеки един от нас може да има своя основателна причина да напусне, но никога няма да имаме това спокойствие, което изпитваме у дома. Хората отдавна са казали, че „камъкът тежи на мястото си“. В България положението е трудно. Много усилия се изискват, за да постигнеш целите си и да живееш нормално, но това не означава, че е невъзможно. Ние сме един трудолюбив народ и вярвам, че който носи българското в себе си, винаги ще намери начин, ще се труди, макар и за по-малко пари. Нима парите са всичко? Да, от голяма важност са, но мисля, че има по-важни неща, за които да се борим. За мен това са здравето, любовта и семейството.

Чувствам някакъв дълг – не мога да го определя с думи – аз просто знам, че съм вярна на отечеството си. Не изпълня ли този дълг, означава да предам самата себе си. Много от нас смятат, че в чужбина ще ги посрещнат с отворени ръце, ще получават космически заплати и че животът им ще се нареди, че в другите страни няма престъпления, няма корупция... Дали? Нека се замислим – вярно е, че заплатите навън са по-високи, но таксите и данъците също са по-високи от нашите. Нима не виждаме какво се случи в Париж миналата година. Атентатите се случват все по-често. Стотици невинни хора загинаха заради тези случаи. Нима това е нормално? Ще се чувствате ли добре, ако има опасност за живота Ви и не сте си у дома, заедно с близките Ви?

Аз намирам бъдещето си в България. Когато споделям, че искам да остана тук, срещам доста обидни реакции – някои ми казаха, че не ми достигат знанията, за да успея  навън, други, че съм наивна да вярвам, че ще намеря добро бъдеще, а трети пък –просто обобщиха ситуацията с думите: „Ти просто не си достатъчно амбициозна!“ Несъмнено бих получила отлично образование и в чужбина, но вярвам, че образователната система в нас също е добра. На твърдението, че не съм достатъчно амбициозна, отговарям с усмивка. Онзи, който е способен да успее в България, би пробил навсякъде. Който е лишен от качества, не би се утвърдил, дори и да е в чужбина.

Често няколко тревожни въпроса се промъкват в главата ми: „Какво ще остане от нас, ако всички се насочим към Терминал 2 веднага, след като грабнем дипломата си за средно образование? Какво ще остане от държавата ни? Трябва да приемем, че ние сме държавата, ние създаваме репутацията ни пред останалите държави, ние сме тези, които могат да променят правилата на играта! Стига само да осъзнаем какъв е нашият потенциал. Аз съм готова да инвестирам усилията си, за да мога да имам бъдеще в България. Начинът да решим проблемите се състои от няколко думи, изписани върху сградата на Народното събрание – „Съединението прави силата“. Държавата ни е имала славно минало, нека да ѝ осигурим и славно бъдеще!

Материалът е изготвен от Антония Дикова, ученичка в 12 клас на ПГ "Велизар Пеев", град Своге, за кандидатстване за спипендия по програма на Варненския свободен университет и предоставен за публикуване в EspressNews от нея. Антония е участник в ученическия конкурс-обучение "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplastSamsonite.