Донка Паприкова - българската Майка Тереза

666 преглеждания

От Александър Ботйов, ученик в 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ гр. София

„Във всеки човек има искрица в сърцето, която е добра“. В това вярва Донка Паприкова, родена в далечната 1915 г. в София. По време на страшната туберкулозна епидемия в България, в началото на миналия век, майка й Траяна се грижи за своите роднини, страдащи от смъртоносната болест. При посещенията, тя води със себе си малката Донка да й помага. След повече от половин век, когато е на 84 години Паприкова разказва, че едва сега, след изследвания на белите дробове открива, че е прекарала туберкулоза и си спомня, че вместо да се пази от коварната болест, като си стои вкъщи, тя от малка, заедно с майка си, помага на болни и страдащи хора. Този факт ме впечатли изключително много. Тя е пример за добро от малка. Вместо безгрижно да играе като останалите деца, Донка се занимава с проблемите на възрастните и то по време на такава смъртоносна епидемия. Само си представете за каква смелост и отдаденост става дума. Все едно в днешните тежки времена на пандемия и страх, да тръгнете по къщите и социалните домове да давате храна и грижи на болни.

Баща й, Павел Георгиев, дава безплатно на бедните деца книги и тетрадки. С такива добри родители още от дете тя научава, че без значение от възрастта, всеки човек има нужда от помощ. Донка расте в среда на топли взаимоотношения и доброта, които наследява и предава на следващите поколения.

Завършва немска филология в Софийския университет и работи като гимназиална учителка. Посещава социални конгреси в различни европейски страни и продължава да изучава социални науки. След завършването си, Паприкова работи като социален съветник,  междувременно посвещава всеки свой ден в помощ на сираци, бездомници и неизлечимо болни хора. Скромна, но вдъхновяваща, така най кратко мога да я опиша. Голямо сърце има тази жена, за да се себеотдава постоянно за самотни и страдащи, без да търси признание за това. Донка се зарежда от собствената си доброта и продължава напред, без да се отказва дори за миг.

Докато е в Германия, тя научава за съществуването на международната организация Хоспис. Когато Паприкова е на 70 години, тя слага началото на първия в страната хоспис - „Милосърдие“, специализиран дом за грижи за тежко болни. Идеята се ражда спонтанно - тя събира съкварталци в дома си в София, за да разбере, има ли съседи, които се нуждаят от помощ. След време, дейността набира популярност и ентусиазирана от това, баба Донка организира и салон в кварталното читалище за лекции и дискусии.

Да основеш такава благородна организация, и то първа в България, не е просто една добрина, това е геройство, което изисква труд, усилия, време и най вече добро сърце. През 2000 г. Хосписът получава лиценз към Министерство на труда и социалната политика, което легализира и утвърждава дейността му, свързана с купуване на храна и лекарства със собствени средства. Докато някои хора се чудят как да измъкнат пари от по-слабите, баба Донка прекарва живота си давайки на нуждаещите се безплатно продукти и медикаменти.

За да имаме добро бъдеще, трябва да има добри хора. Не случайно през 1998 г. авторитетното издание „Таймс“ я представя в галерията си от личности под заглавието „Бъдещето на Европа“. Тя знае, че не може да помогне на всички, но прави всичко по силите си. Най-голямото й удоволствие е да помага на хората с каквото може. Вероятно това милосърдие се засилва в католическото училище „Санта Мария“ в София, където учи младата светица.

„Свикнала съм да виждам в човека само доброто“ твърди Паприкова. Но дали всички видяха само доброто в баба Донка и в това, което прави. Не закъсняха обвиненията срещу нея, че използва името на католическата монахиня Майка Тереза за имиджа на благотворителната й дейност. Появяват се и критики за липсата на необходимата компетентност на персонала, който се грижи за тежко болните. Въпреки обидните обвинения обаче, Донка не спира да вярва в доброто у хората. И съветва, да се усмихваме на всички, дори и на онези, които не го заслужават.

Днес хората съжителстват с отчуждението. Трудните времена, в които живеем, са ни затворили в черупки, мислейки единствено за собственото ни оцеляване и добруване. Делата на Донка Паприкова ме накараха да повярвам, че във всеки от нас има добро, което макар и затрупано от злободневни проблеми и грижи, може да се прояви и да бъде споделено. Каквито и добрини всеки от нас да е сторил е важно да не се отказваме да мислим за хората около нас. Всеки според своите сили и възможности трябва да продължава да прави добро.

За живота, отдаден на милосърдието, „българската Майка Тереза“ е призната не само у нас, но и в чужбина. За всеотдайната си дейност Донка Паприкова заслужено получава най-високото отличие в социалните дейности. През 1997 г. тя е наградена за принос в развитието на гражданското общество в България. Получава и награда от Националния център за социална рехабилитация за „Принос за доброто на инвалидите“, както и отличието „Elisabeth Norgall-Preis“ на Международния женски клуб в Германия. „Обичам всичко да бъде скромно. Чужди са ми наградите и хвалебствията“, казва Донка, по повод  най-високото държавно отличие - орден „Стара планина“, с което е наградена лично от президента Петър Стоянов през 2001 г.

Като „благодарност“ за всички добрини, които прави през живота си, месец преди да си отиде от този свят, по настояване на нейни съседи, са запечатани два от апартаментите на Хосписа, а болните са наблъскани в най-старата и твърде малка сграда на ул. „Светослав Тертер“, в центъра на София. Жилищата са собственост на фондация „Милосърдие“, чиято основателка е самата  Паприкова. За тях тя има нотариални актове, но за чиновниците от община "Средец", това явно не е достатъчно. „Не вярвайте, ако някой ви каже, че българинът е лош, у сънародниците ни има човещина, за някой обаче все още не е дошъл моментът да я проявят“, убедена е баба Донка. Точно за тези българи обаче май този момент никога няма да настъпи.

Всички искат да получават добро отношение, но единици са тези които дават, без да очакват нещо в замяна, както прави Донка Паприкова. Хората, на които помага, получават не само топла храна и грижи, но и уважение. Същото това уважение, което толкова липсва в наши дни, а от което всички имаме нужда. Нека да се замислим сериозно над въпроса, колко от нас биха посветили живота си в името на такава благородна кауза и колко биха дали от своя залък, на непознат? Това, което баба Донка прави през целия си живот.

Източници: БНР, Православие.БГСнимка: БНР

Материалът е изготвен от Александър Ботйов, ученик в 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук