Ефросина Ангелова: „Най-голямото постижение в професията ми са успехите на моите ученици!“

1445 преглеждания

Интервю на Емили Караколева, ученичка в 22 СЕУ „Георги Раковски”, гр. София

Ефросина Ангелова е начален учител в 41 ОУ „Патриарх Евтимий“ гр. София. с 28 години педагогически стаж. Тя е носител на наградите: „Учител на годината“ за 2019 година, на най-високото почетно отличие в областта на образованието „Неофит Рилски“ на Министъра на образованието, Почетна грамота и плакет на Областния Управител на гр. София и още много други.

Участва като автор в написването на учебници и помагала за 1, 2, 3 и 4 клас. Но преди всички награди, тя е любимият учител на няколко випуска ученици в 41 ОУ.

За мен, тя е моята орисница в знанието. Човекът, който ми даде крила и сила да повярвам в себе си. От нея съм научила, че накъдето и да вървя, на който й кръстопът да спра, любовта е единствения верен отговор на всеки труден въпрос. Важното е да продължаваш напред... с отворено сърце.

Госпожо Ангелова, защо избрахте учителската професия?

Още от дете голямата ми мечта беше да стана учител. Никога не съм съжалявала за избора си. С огромно удоволствие идвам в училище вече 28 години. Няма нищо по-прекрасно от това да видиш едно усмихнато, слънчево дете и обичта, която то ти дава. Забелязала съм, че на моменти аз не умея да общувам с възрастни хора. Не разбирам тяхната злонамереност, докато децата, те са просто прекрасни. Прегръдките, усмивките и смехът ми помагат да продължавам и ми припомнят защо всъщност станах учител. Знаете ли, когато учителите вярват, че един ученик може да надмине своите въображаеми ограничения, децата усещат тази вяра и работят заедно с учителя, за да я реализират. Най-голямото постижение в професията ми, това са успехите на моите ученици!

Какви качества трябва да се развиват в съвременните ученици, за да бъдат успешни хора, според вас?

Комуникативност, кооперативност (работа в екип), креативност и критично мислене. Това е една теория за четирите „К”, която аз много харесвам.

Успешната комуникация е въпрос на знания и практика и колкото по-рано децата ни започнат да се обучават в това умение, толкова по-спокойни и успешни ще бъдат. Всъщност това е ежедневна работа с децата, както в училище, така и в семейната среда. 

За мен е изключително важно децата да работят в група и да решават заедно зададени групови задачи. Те трябва да работят в екип. Има учители, които продължават да се тревожат: „Как ще разбера, че някой не е преписал? Как ще оценя всеки поотделно?“ Важното в случая е не колко коректна е индивидуалната оценка за всеки ученик, а поставянето и приемането на общата цел, поемането на отговорности. Също така децата възприемат добре материала, когато им е обяснен от някой съученик.

Много често си мислим, че развиваме креативността на детето, като му зададем обичайна задача: Нарисувайте Великден и то рисува нещо също толкова обичайно - кошничка с яйца. А доколко сме готови да приемем, че детето има право да нарисува нещо съвсем различно? Или да изрази емоцията по различен творчески начин. В нашата система се задават готови модели. А истинската творческа мисъл е извън рамките и шаблоните, това е стремеж към различното. Креативността е изобретателност, гъвкавост и ефективност.

Въпросът който най-много ме вълнува е развиваме ли у децата си критично мислене? Важно е те да умеят да търсят информация по интересуващи ги въпроси. Те трябва да умеят да проверяват твърденията си, да формират мнение. За съжаление образователният процес у нас продължава да е базиран на излагане на твърдения, а не на самостоятелно придобиване на знания. Възнаграждават се заучаването и повторението, а не разследването и самостоятелното достигане до изводи и заключения.

Това е фокусът, върху който трябва да се работи с децата.

Но все пак ние започваме с това да научим учениците в първи клас да си подреждат моливите например.

Има ли нещо, което трябва да се промени в образователната система?

Аз не критикувам системата, но смятам, че някои неща трябва да бъдат изпипани. Струва ми се, че образователната система, а и обществото ни като цяло се занимава основно с два елемента на образованието: съдържанието на учебната програма и начините на оценяване. Колко деца, мислите, са се вдъхновили да станат инженери заради класното по математика, или пък певци заради майсторски изработения учебник по музика, или заради онази учебна тетрадка по български език, която просто ти нашепва „Стани писател в свободното си време“?

Има един друг елемент, който оказва много по-голямо влияние на децата в процеса на придобиване на знание и изследване на своите таланти и умения. Този елемент е връзката между ученика и учителя. Тя е онази свещена зона, в която се поражда любопитството да изследваш, да се развиваш, в която се ражда любовта към езика, към математиката, спорта, изкуството. Няма учебник или тест, който да може да разпознае таланта и да улови искрицата в погледа на детето, да го насърчи да работи по-усърдно в дадена област.

Когато учениците са в първи клас ги приемаш със сърцето си и не знаеш кой какви интереси има. Трудно е да балансираш и да овладееш една паралелка от обикновено 25 деца, а да ги поставиш под един знаменател е абсолютно невъзможно. Държавните образователни изисквания са единни за всички. Но тогава, когато видя, че някое дете има потребност от нещо специално, просто имам друг подход. Това е умението да разпознаеш заложбите на едно дете. То се изгражда във времето с много практика и непрестанно учене. Случва се само когато приемаш работата със сърцето си. Тогава можеш да кажеш, че работиш по призвание.

Ако бяхте министър на образованието, какво бихте променили?

Ако бях министър на образованието най-вероятно щях да съкратя голяма част от администрацията. 

Друго нещо, което щях да направя е да отменя цялата бумащина, документи, дневници с изписване на темите ежедневно. Бих ги отменила. Лично мен изключително ме натоварват, а не виждам нищо творческо в това.

Другото нещо което бих променила е двусменния режим. Бих направила така, че децата да стават в едно нормално време. Да имат учебни занятия от 9.00 часа например. Едно дете, за да започне учебни занятия в 7.30 часа трябва да е станало в 6.00 часа. Какво училище в 7.30, то душичката му още спи.

Какъв според вас трябва да бъде един учител?

Аз много често питам студентите, когато идват на държавна практика „Вие бихте ли станали учител?” В повечето случаи отговорът е „Само ако се налага”. Нашата професия не е предпочитана. Много е трудно, натоварващо е физически и емоционално, и не всички издържат на това натоварване.

Учителят на малки деца трябва да е изобретателен, динамичен, интересен, с голямо въображение, сърце и търпение. Работейки с деца, човек работи непрекъснато върху тези свои качества.

Буквално е невъзможно да скучаете, докато преподавате. Вашият мозък е непрекъснато ангажиран с решаването на ежедневни проблеми, с които не сте се сблъсквали преди това. Учителите се учат цял живот. А невинният ентусиазъм на учениците ни поддържа млади и ни припомня да се усмихваме дори през най-тежките моменти.

Учителят поема ръчичката на едно дете, разгръща мисълта, докосва сърчицето и оформя бъдещето му. Думата учител не успява да покрие цялото съдържание на всичко, което сме. Ние сме психолози, семейни терапевти, медицински сестри, артисти, приятели, секретарки, техници и не рядко и родители за нашите ученици...Но най-важното е да имаме сили да учим децата на любов. На омраза, лъжа и злост, все ще се намери кой да ги научи.

Учителите празнуват успехите на своите ученици, разказват истории от собствения си живот, смеят се на грешките си, споделят внезапни хрумвания и не се страхуват да са несъвършени пред класа си.

А какви са негативите на професията?

Аз негативи не откривам, по-скоро са смешните страни...Например поправяш правописните грешки в менюто на ресторанта...Или като започнеш да говориш спираш чак след 40 минути за междучасие. Това е „риска на професията”!

Какво е вашето послание към всички ваши ученици, малки и вече по-големи?

Аз имам вече осем пълни випуска деца, които съм обучавала от 1 до 4 ти клас. Посрещам в първи клас дечицата на моите първи ученици. Прекрасно е!

Мили деца,

Въпреки нас, големите, въпреки нашето разделение и безкрайни караници за всичко, вие се учете на разбиране и приемане на другия. Ние, възрастните, научихме думата „толерантност съвсем теоретично. Надявам се вие вместо да спорите, да се усмихвате на различията си, да ги подреждате в една обща картина и да ги превръщате в приятелство. С действия и с добри думи. И ако не ги виждате и чувате от нас, измислете ги вие. После ни научете и нас.

Въпреки нас, големите, въпреки всички лъжи, които всекидневно изричаме, вие се учете да казвате вашата истина. Напълнихме живота си с красиви фрази за добро, истина и хуманност. Грешките и лъжите си наричаме „компромиси“, „здрав разум“, „правилен модел“... Надявам се вие да имате смелостта да живеете в истина един с друг. Да споделяте собствените си истини, без да воювате и да се мразите заради тях. Ако не виждате и чувате тези решения от нас, измислете ги вие. После ни научете и нас.

Въпреки нас, големите, въпреки нашите войни за превъзходства и притежания, вие се учете да споделяте един с друг. Ние, възрастните, спорим непрекъснато кой е по-недостижим. С осъждане и с назидание. С неуважение. С насмешка. С пренебрежение.

Вярвам, че ще измислите начини да превръщате знанията и идеите си в общ път към това да сте по-добри един към друг, да сте отговорни към думите и постъпките си, към хората и към света около вас. Вярвам, че ще откриете формулата на онзи избор, в който човешката светлина и любов са по-големи от нетрайните пиедестали на човешкото его и от жаждата за надмощие. Ако не виждате този избор у нас, направете този избор да бъде вашия. А ние дано имаме смелостта да ви последваме. Аз не спирам да се уча, да се уча от децата!

Това е тя, моята първа учителка! Дано тази среща е заредила и Вас и е разкрила поне малка част от огромното й сърце.

Мисля, че хората като нея изразходват много енергия, за да изрекат каквото е нужно. И Вселената с благодарност им зарежда сърцето, за да имат сили за следващите думи. Тези хора не говорят с ума, а със сърцето си. И тогава се мълчи. След този разговор аз имам нужда от тишина… а Вие?

Материалът е изготвен от Емили Караколева, ученичка в 22 СЕУ „Георги Раковски”, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bgnoviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук