На тържествено заседание Общински съвет-Своге удостои със званието „Заслужил гражданин на Своге“ две ярки личности

846 преглеждания

На 01. Юли 2017 г. в Конферентната зала на ПГ „Велизар Пеев“ високите отличия „Заслужил гражданин на Своге“ получиха г-н  Любен Апостолов Илиев и посмъртно –  г-н Мирон Манлихеров Господинов.

На заседанието присъстваха: заместник-кметът на Община Своге – инж. Валентин Михайлов, Председателят на Общински съвет-Своге – Красимир Петков, общински съветници, граждани, както и инициативните комитети, предложили отличаването на заслужилите граждани.

Г-н Валентин Михайлов поздрави всички присъстващи и връчи символичния ключ на града на Любен Апостолов и на наследниците на Мирон Манлихеров – дъщерите му Мануела и Анастасия, които на свой ред изказаха благодарности за оказаната висока чест.

Събитието завърши с празничен коктейл, който бе даден след края на тържествената сесия.

Любен Апостолов е читалищен деец от Своге. Роден е на 9 септември 1935 г. в с. Лесковдол. През 1953 година започва работа като миньор. В продължение на шест години работи като касиер в Горско стопанство (Своге, Ребровски участък). Впоследствие става началник на цех в промкомбинат „Скала“ и допринася за обособяването на цеха в самостоятелна фабрика под името „Петрунка“ (днес „Лилия С“). Ръководи това предприятие 29 години.

От 1977 година е член на задругата на майсторите, секция „Тъкани и бродерия“. Взема участие в редица изложби в България и в чужбина (Германия, Унгария). Трудовите му приноси му носят десетки грамоти. Изработва народни носии, тъкани на стан, плетени на една кука и на две игли.

Любен Апостолов е сред най-активните читалищни дейци и най-дългогодишният заместник-председател на свогенското читалище. Участва в самодейността като актьор в театъра („Боряна“, „Снаха“), както и в хор „Христо Смирненски“.

Мирон Манлихеров е роден в Михайловград и произхожда от работническо семейство. По професия е инженер-металург на черни и цветни метали. Дълги години е работил по специалността си в София. Специализирал е в Германия и бившия Съветски съюз.

Когато се говори за художниците в Искърското дефиле, от началото на 70-те години до днес, името на Мирон Манлихеров се сочи като най-яркото художествено дарование, носещо в себе си родолюбие и оригинални художествени форми. Той е наследник на италианската художествена школа. Негов учител е Джозефино, който го запознава с това как да покрива багрените слоеве, подготвя го с цяла една нова живописна техника, като отличен познавач на природата. При него той се учи в продължение на четири години.

Мирон Манлихеров твори в Лакатник, в родния дом на покойната си съпруга. Рисуването за него, както и за всеки творец, е необходимост, а най-голямото удовлетворение – одобрението на хората, които се радват на картините му. До този момент е нарисувал над 1500 картини. По-голямата част от тях са подарени или откупени от негови почитатели. При покупка на негови произведения, той дарява средствата за деца, нуждаещи се от скъпо лечение в чужбина. Но благородният му характер се проявява и в преподавателската му работа. Той не крие тайните на своето изкуство, а го предава на новите поколения. Негови ученици са Албена Александрова, Цветан Мариянов, Поли Атанасова и др. Мирон Манлихеров обучава и децата от ОУ”Д-р Петър Берон”-кв. «Дренов», като им показва различни техники на рисуване.

Художникът е прекосил България като турист. Местата, които са го впечатлили е заснел с фотоапарат и след това е нарисувал. Отдава се на рисуването и когато слуша класическа или народна музика. Под молива и четката му българската природа оживява във великолепието на всички сезони. При повечето пейзажи акцентът е върху водата. В картините му тя е жива, огледална и дишаща. Наричат Мирон Манлихеров майстор при пресъздаването на водата. Тя е неговото амплоа. Но авторът твори и в други жанрове – графика, портрет. Той взема сюжети от огнищата на българщината – Мелник, Копривщица, Боженци. Животът му в Лакатник обаче обуславя и тематиката от Свогенския край – величието на скалите, играта на река Пробойница, кътове от Миланово. Картините му са наситени със загадъчност и романтика. Мирон Манлихеров ни напусна на 8 май 2016 г.

EspressoNews

Източник: община Своге