Честваме Деня на труда и международната работническа солидарност – 1 май. Празникът е с дълбоки социални и исторически корени и води началото си от борбите на работническото движение през 19 век за по-добри условия на труд, включително 8-часов работен ден. Един от най-значимите поводи за утвърждаването на този ден е стачката в Чикаго през 1886 г., когато хиляди американски работници излизат на протест. Сблъсъците при площад „Хеймаркет“ завършват с жертви и арести, а няколко профсъюзни лидери са осъдени на смърт, което превръща случая в символ на работническата борба.
През 1889 г., на учредителния конгрес на Втория интернационал, 1 май е обявен за Международен ден на труда в памет на тези събития и като ден за изразяване на работническа солидарност.
В много държави по света 1 май е официален празник, свързан не само със социалните права, но и с честване на труда като основна обществена стойност. В различните страни се провеждат демонстрации, митинги, концерти и други обществени прояви, чрез които се поставя фокус върху значението на социалната справедливост, достоен труд и равенство.
В България 1 май се чества официално от 1945 г., когато празникът е обявен за официален неработен ден. По време на социалистическия период (1944–1989) този ден придобива особено значение – провеждат се тържествени манифестации с участието на работници, ученици, студенти и държавни служители, демонстрирайки единство, индустриален прогрес и подкрепа към комунистическата идеология.
След 1989 г., въпреки промените в политическия строй, 1 май остава неработен ден и официален празник. Днес той се отбелязва с по-малко помпозност, но продължава да бъде повод за изразяване на социални искания и протестни действия от страна на синдикати и работнически организации.
В съвременния свят Денят на труда запазва своята актуалност. В условията на икономически предизвикателства, дигитализация и глобализация, проблемите на трудовите права, социалната сигурност и достойното заплащане остават във фокуса на обществения дебат. Все повече се обръща внимание на правата на нископлатените работници, на условията на труд в различни индустрии и на необходимостта от социална защита.
