С гордост и признателност към таланта на съвременните автори, Община Костинброд обяви резултатите от осмото издание на литературния конкурс „Асен Димитров“. Събитието, посветено на паметта на поета Асен Димитров, привлече десетки участници от цялата страна. Награждаването ще се състои на 17 септември 2025 г., в деня на празника на град Костинброд
Журито бе впечатлено от високото ниво на творбите и отличи следните стихотворения:
1-во място – „Синя самодива“, Радка Димитрова
СИНЯ САМОДИВА
Морето спасява. Морето е диря.
Морето е синя добра самодива,
която разплита в легендите пяна,
а после на пясъка с мидите ляга.
Едва се протяга. И тихо пристъпва.
Намира причина, и пак се отдръпва
защото с отсенки в душата се скита,
а после, след влюбена болка отлита.
Защо ли й трябва далеч да се рее –
нали с хоризонт щом тъгата прелее,
челото й в камъка бряг ще намери,
но няма под пясък от студ да трепери.
Сама ще си тръгне в обратна посока,
но скоро изправена – горда, висока
ще дойде да търси любов и разплата
от лято, което ревниво я чака.
Сама самодива – жена е морето.
Отеква септември с прибоя в сърцето,
с което по пясъка срички оставя...
Морето е обич. И с обич спасява.
2-ро място – „Твоят сонет“, Ангелина Михайлова
Твоят сонет
(Сонет – акростих)
Събуждат се мисли и чувства различни.
Откликваш на всичко в живота край теб.
Намираш във тез времена динамични
Един свой път през житейската степ.
Твоят живот е и твоята песен –
Многолика, различна всеки ден, всеки час.
Навред във света – красив и чудесен,
Обичта да се лее с твоя допир и глас.
Годините литват, не се връщат назад.
Остава доброто, което си дал.
Цветовете са вързали плод-благодат.
В едно радост и скръб животът е сбрал.
Един живот със душа на поет.
Твоят живот е и твоят сонет.
3-то място – „Откакто те нямам”, Стела Цакова
Откакто те нямам
Откакто те нямам
знам,
че трябва да бъда мъжко момиче,
такава каквато ме научи да бъда
преди да си тръгнеш,
на теб да приличам.
Откакто те нямам не спирам да те търся
в небето.
Усещам те знаеш ли как – със сърцето!
Откакто те нямам с всичко свикнах,
съдбата ме научи, нямах избор.
Откакто те нямам
знам,
че бдиш отгоре, пазиш ме и се гордееш –
с твоето малко-пораснало вече момиче,
което всичко би дало, за да живееш.
