Традициите, които ни обединяват като народ

659 преглеждания

Традициите, които ни обединяват като народ

Всички знаем, че традициите са от голямо значение, за да може една нация да продължи своето съществуване. Досещате ли се вече за какво са ни нужни нашите традиции? Те са изход от материалното измерение, където винаги ще има неволи, независимо колко охолно живеем, те са вход в едно духовно измерение, в което има утеха. Нима не чувствате това инстинктивно в душата си? Не настръхвате ли, когато чуете родопските гайди? Не се ли усмихвате, когато видите дете в народна носия? Не се ли хващате на хорото с щастие и не се ли чувствате окрилени след като музиката спре?

Истината е, че традициите и обичаите са ни спасявали от разпадане в много случаи от нашата история. Давам пример с периода на османското владичество, когато точно религията и общия език дава сили на предците ни да не склонят глави пред властта, а точно обратното – да се борят за освобождението им.

Думата „традиция“ представлява онези ценности, умения и практики, които отразяват същностните характеристики на всяко общество и които то съхранява във времето, предавайки ги от поколение на поколението.

Всички ние – жителите на града Своге, както всяко друго общество, спазваме традициите на нашите праотци. Повод за гордост е, че през 2017 година, община Своге възроди старите български традиции с „Празници на хляба”.  Този наш празник беше в продължение на цял месец и обедини 12 населени места с цел  да покаже, че българските обреди са живи, а преобладаващото участие на младите хора в събитието – че те се предават за поколения наред.

Нека Ви разкажа как се заражда една традиция...

През 2014 година, в гара Бов, жена на име Роза Гекова, решава уж на шега да ушие огромен, 70-метров български трикольор. Интересен факт е, че за първото знаме тогава пари е събирало цялото село – кой колкото може. По този начин жителите се обединяват с една обща цел – да се чества Трети март, да почетат историята като сложат националният трибагреник да се извисява на скалите. И така, четири години по-късно, на Трети март виждаме българското, виждаме уважението на нашите поколения към миналото. Също така е важно да се отбележи, че знамето е сложено на върха на 100-метрова скала, което води до късането на знамето от силния вятър и работата на Роза започва отново и отново.

Тази патриотична постъпка привлича вниманието на българския народ и от тази година знамето от Бов ще се превърне в пътуващ символ на Освобождението и ще обикаля и други паметни места в страната.

Родовата памет е това, което ни поддържа обединени, точно както е и връзката на дървото с неговите корени. Ние не можем да се свържем с тях физически, а само духовно. И както дървото не може да продължи да живее, ако не развие своята корона, така и ние не можем да бъдем напълно доволни и щастливи, освен ако не запомним и не развием нашето духовно наследство.

Само тогава българите няма да сме като дърво без корен – пръснати по целия свят, без самочувствие. Държавата ни ще е обединена и ще можем да имаме славно бъдеще, така както сме имали и славно минало.

Материалът е изготвен от Антония Дикова, ученичка в 12 клас на ПГ "Велизар Пеев", град Своге, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНСС.