„До изборната урна и назад” или пътят към по-доброто утре

157 преглеждания

Коментар на Мария Куманова, ученичка в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“ гр. София

„Да гласувам ли или да не гласувам - това е въпросът!” едва ли стоял и се питал Хамлет, та затова ние решихме да опитаме да го заместим. И тъкмо Бай Ганя да вземе да се провикне от дивана, та да ни каже някоя мъдрост, и се загледал в една наместила се удобно в ефира гърмяща реклама за поредната политическа партия - свобода, правда, развитие и равенство пред закона, чест за родината, пари за народа, пране на килими, борба срещу злото, и всички предложени в комплект благодарение на услугите на поредния господин, гледащ умно-умно в официален костюм.

„Хайде де” би се провикнал Сократ, ако поради някаква причина можеше да види това „две хиляди и четиристотин години не ви ли стигнаха, та още не сте осъзнали, че демокрацията не е чиста работа… няма никакви резултати, направо ги махнете тея избори!” - И няколко феодални средновековни владетели и персийски императори биха закимали в съгласие, докато император Нерон се опитва да надвика телевизора със своето въодушевено „подкрепям, подкрепям”, а Луи XIV ги игнорира, но с нотка на одобрение. Още не изчакала да приключат с изявяването на подкрепа за системите на управление, които не се стремят към чуждото съгласие, някоя баба би започнала да се жалва на Чингис Хан за времето на социализма, цената на доматите и ниската си пенсия, докато Бай Ганьо си крие дисагите и хвърля злобни погледи на дозина заинтригувани от обясненията на бабата какво са домати тракийци.

При последните парламентарни избори видяхме една позната картина - безсмислено суетене, глупави изказвания и нападки към „враговете”, разпалени страсти и огорчено игнориране, объркване и неглижиране, и много странно смесените с тях надежди и искрена вяра за едно по-добро утре. Критиките преобладаваха и не дадоха ред на смислените идеи за промяна. Това, което видяхме със сигурност е една висока избирателна активност - висока не само на фона на Ковид пандемията и липсата на възможност на много хора да стигнат до урните, както и у нас, така и в чужбина, но и висока в сравнение с предходни вотове. За да успеем да постигнем подобрение, трябва да гласуваме всеки път, за да не се окаже сегашната висока избирателна активност единичен случай, еднократен опит, без последвали усилия.

В природата на всеки е да поправя света си. Точно заради това е наистина тъжно, когато лесно може да попаднем на един познат на всеки феномен - стоят си двама селски приятели в местното кафене, пушат, пийват и единият решава да припомни една мисъл, ако случайно другарят му я е забравил - „То тя нашата мина, младите да му мислят, дано те си оправят нещата, за тях ми е жал.”. А след това идва на ред поредното хулене на управляващите, гневът на народа, разпалван по масите, никога не прерастващ в повече. Съвсем спокойно може да заместим селското кафене със семейно събиране и почти всяка друга позната ситуация. Главният лирически герой е търпението, чакането на магическо появило се решение. Това „дано” би трябвало да бъде един компас, който ни насочва в посоката на постигането на добрите ни идеи, а вместо това ни е оправдание да изхвърлим платната и да чакаме течението само да заведе кораба на нашия общ живот до желаното място. В случая, ако не можеш друго - гласуваш.

Безпътицата, пускането по течението, няма да оправи икономиката, да спре корупцията и престъпността, да възвърне правдата, равенството пред закона. Вместо чакането на спасителя, не можем ли ние да станем герои? Демокрацията е най-добрият вариант за управление, познат и наложен поне досега, но хората не са пораснали достатъчно, за да успяват да се справят с ограниченията на свободата, познати като отговорности.

Проблемът с вярата на гласоподавателите в смисъла на гласуването остана актуален и при последната знаменита изборна неделя, беше и при предната, ще остане за жалост вероятно и при следващата. Е, да, сега гласуваха повече хора, но дали това ще се превърне в нещо обичайно? За да разберем напълно цялата ситуация, трябва да можем да се поставим и на мястото на нашите бащи, съседи, лели, магазинери и монтьори, да разберем тяхната гледна точка, да си припомним годините на отчаяние, в които са се сменяли хора с различни маски и са им давали празни, неизпълнени обещания. Гневът и разочарованието, прозиращо през кухите аргументи е напълно разбираем. Нормално е след всичко, което са видели, да загубят част от вярата си. И няма и нужда нито от осъждане, нито от убеждаване.

Дали ще се обърне мисленето на хората, че изборите не водят до нищо? Със сигурност е нужно няколко поколения да се сменят, за да може тенденцията да се насочи в друга посока. Възрастните, уж големи, всъщност малки хора, едва ли ще вярват, че гласуването може да донесе промяна, няма да се замислят колко години човешки опит са били нужни, за да се стигне до устройството на държавата, каквото го познаваме днес и колко голям късмет имат, тъй като са попаднали във време, в което могат да гласуват без значение от произхода, доходите или пола си. Трябва да гласуваме, не може да игнорираме проблемите безкрайно, не може да оставяме съдбата си в чужди ръце.

Материалът е изготвен от Мария Куманова, ученичка в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“ гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук