„Работилница за творческо писане – Разкажи за София“: „А София е вечно млада“

831 преглеждания

Есе на Габриела Маринова, ученичка в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, гр. София

„С“ – буквата-полумесец. Една от най-красивите букви, която оглавява едни от най-красивите думи: свобода, сила, съзвездие, сърце. Но освен че споделят буквата – полумесец, тези думи са обединени в мозайката на София – всъщност те, заедно с още стотици, обрисуват нейния образ такъв, какъвто съществува в нашите възприятия. О, и както най-вероятно си се досетил, но все пак държа да спомена – София също е дете на познатата ни буква.

А дали е случайност, че именно от нея тръгва името на нашия град? Съвпадение? Възможно е, но аз вярвам, че за всичко си има причина – може да ме сметнеш за леко шантава, но ми дай шанс да ти обясня. За мен полумесецът има своето място в мозайката на София – когато той изгрее, тя свети в най-запленяващия си блясък. Познаваш ли нощна София? Разхождал ли си се вечер по „Витошка“? Отвсякъде те обграждат светлини, музика, дух на младост и живот. Отиваш на театър привечер, където сякаш се пренасяш в друг свят. След края на постановката излизаш със зачервени бузи, искрящи очи и едно особено чувство на вдъхновение. Засипван от екзистенциални въпроси и разсъждения, се отправяш към вкъщи. Хващаш последния нощен трамвай – за малко да го изпуснеш, подранява с две минути! – и се отправяш на нощно пътешествие из София.

Ах, София! Булеварди се ширят, по тях преминават със светнали очи колите. Нощните лампи са се изопнали и като верни стражи стоят на своя вечен нощен пост – пазят града. Подухва вятър, дърветата леко се накланят да го поздравят. Групи от младежи кръщават улиците, шегуват се, смеят се, а смехът им се чува чак до отсрещната пряка. Дядо с шапка и бастун седи на пейката пред Народния – там, където отсяда всяка вечер, откакто съпругата му се спомина, защото на тази същата пейка се е осмелил да я заговори за първи път преди 51 години. Колко много промени са се случили през този половин век, а пейката си стои там! Двама влюбени минават, държат се ръка за ръка. Дядото ги проследява с поглед и се усмихва – колко хубаво нещо е младостта! А София е вечно млада – тя живее чрез хората, или по-точно чрез онези, които все пак решават да не я изоставят и да заминат някъде другаде. Къде отиват?!

Унесен в своите мисли, за малко да изпуснеш спирката на трамвая. Слизаш и се запътваш към дома. Минавал ли си по тесните, малки улички на крайните квартали? Тук атмосферата е различна от тази във вечно будния център – тук цари тишината. Заслушай се в нея! От време на време само се чува воят на някой закъснял автомобил или кикотът на група тийнейджъри, забравили изобщо да следят колко е вече часът. Но иначе – тишина! Музика за душата! От тъмното те следят две блещукащи смарагдови очи – в София на всяка крачка можеш да се натъкнеш на котки! Панелките – стари, но не и остарели – са приютили стотици домакинства, които блещукат и пораждат усещане на уют. В тъмното не се вижда колко са олющени тези блокове, а и дори да са – какво пък толкова! Както бръчките по лицата на бабите и дядовците свидетелстват за дългия път, който са изминали, така и тези немодерни сгради създават особена автентичност на града и говорят за неговата сила, миналото му. Е, сега вече със сигурност ме смяташ за напълно смахната с тези мои небивали мисли! Но замисли се – всичко това е част от София! Тя е и модерна, и едновремешна – това ѝ е хубавото!

И последно да те попитам, за да не ставам досадна – някога поглеждал ли си към софийското небе? Който казва, че не можеш да видиш звездите от София – тогава просто не ги е наблюдавал от правилното място! Защото аз съм ги зървала – и да, красиви са съзвездията на София! Красиви са и поглъщат очите ти!...

Полумесецът се е настанил някъде горе и наблюдава с усмивка нощна София. Изящна е. Нежна. Може да не е на брега на морето – да не е обичаният Созопол. Може би не е толкова величествена, колкото останалите столици – не може изобщо да се сравнява с Париж, Мадрид, Рим. Но има някакъв чар, дявол да го вземе! Някаква магия, която носи в себе си и която предава и на хората! Уви, не всеки може да я види, но ако ти успееш, ще разбереш какво имам предвид!

А последната от думите с буквата-полумесец, които споменах в началото? Какво свързва сърцето и София? Много просто – сърцето се загубва в София, приятелю! Загубва се и остава там...

Материалът е изготвен от Габриела Маринова, ученичка в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, гр. София, за ученическия конкурс-обучение „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“

Организатор на конкурса „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“ е фондация „Добрият пример“, носител на правата и организатор на ученическия конкурс-обучение „Работилница за репортери“ и издател на книгата-сборник с най-добрите произведения на участниците в Работилница за репортери: „Разкажи за твоята България“

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община

Медийни партньори на конкурса са: bTV Media Grоup, БНТ, Bulgaria ON AIR, Euronews Bulgaria, БНР, Дарик радио, FM+, Teen Station, EspressoNews, b2b Media, BulFoto

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук