„Работилница за творческо писане – Разкажи за София“: „Братя Прошек - (Не)българските строители на съвременна София“

801 преглеждания

Портрет от Деница Василева, ученичка в Първа английска езикова гимназия, гр. София

Често, понякога много леко, на хора се дава името, което големият Симеон Радев популяризира чрез заглавието на най-известната си книга – Строителите на съвременна България. Сред всички тях, за някои това определение е изпълнено със съдържание, а за други е по-малко вярно. За трети – по-добре е дори да не бъдат описвани на едно и също място с героите от тази история. Някои от важните личности - „строители“, преобразяват видимо и съществено новоосвободената Родина, а всъщност даже не са родени в нейните земи. Дали това прави техния принос за София по-маловажен? Дали не са просто наемници и имигранти? Само заради печалбите ли го правят? Има много примери за сгради, предприятия, произведения на изкуството и бизнеси в столицата на новата държава, създадени от чужденци с „български сърца“. Всички те са допринесли за развитието на града ни, превръщайки го в красивия център на държавата, който е днес.

Братята Прошек идват в България с идеята да реализират идеите си, но и да опознаят тези чужди и непознати земи. Причината, поради която остават тук, обаче, е желанието им да я направят едно по-добро място за живот на всички. В неосвободените още български територии, част от Османската империя, пръв идва Иржи Прошек, по-големият брат. Роденият близо до Прага през 1847 година чех бързо се „замесва“ с младите български революционери в нелегалната им дейност, като ги укрива и снабдява с оръжия. За целта използва средства, предназначени за строителството на железопътната линия. Твърди се, че е бил личен приятел и на Левски, на когото помага, но без да успее в тайното дело по неговото освобождаване от турски плен. Легендата казва, че докато Иржи организира група, която да пресрещне конвоя с пленения Апостол на свободата при предполагаемото му изпращане в Цариград, те научават, че Левски е осъден и обесен в София.

Веднъж включил се в борбите на новите си съграждани, той не спира до там. През 1877 година, по време на Руско-турската освободителна война, когато османските войски се отправят към Шипченския проход, именно действията на Прошек предизвикват закъснение, което им коства поне 30 часа забавяне. Той знае за предстоящото нападение и организира демонтирането на участък от 200 метра от железопътната линия. В тези ключови часове българските войски успяват да получат подкрепление, което им осигурява победата на връх Шипка. А това, вероятно повлиява и на цялостния изход на войната за освобождение на България.

След като по-големият брат отдавна е обикнал българите и се е установил в тяхната страна, тъкмо след Освобождението, в София идва и по-малкият брат – Теодор Прошек. Той е роден през 1858 година и израства в Австро-Унгария, където получава диплома и образование на високо ниво. Малко след пристигането му в България, двамата братя решават да отворят бирария, като по този начин да запознаят българите с един от символите на родната си Чехия – бирата. Пречка за това е, че преносът ѝ от Чехия до София е скъп и труден. Разбира се, те намират друго решение, което е и най-логичното – отварят както изба, така и фабрика, където да се произвежда новата за България напитка. От където тя да се пренася до бирарията по-бързо и по-евтино. Перфекционизмът им ги кара да направят проучвания за всичко – терена, изворите и водните кладенци, качествата на водата и другите съставки. Това е причината пивоварната да е и първата сграда в София с генератор за ток, нещо невиждано до тогава в столицата. Чудото е още по-голямо и поради това, че когато е необходимо тя захранва с електричество дори и Княжеския дворец. Очаквано, професионално създаденият от братя Прошек бизнес, процъфтява и продължава да се развива успешно до 1947 г, когато пивоварната е национализирана.

След като двамата Прошек са толкова успешни в България, то през 1889 година, друг техен роднина – Вацлав Прошек, също е решен да впише името си в историята, като „строител“ на новата държава. Той съставя план за построяването на нещо, което се превръща в една от емблемите на София – Лъвов мост. Проектираните четири лъва трябвало да символизират четирима книжари, убити година преди Освобождението от османските власти, заради притежание на бунтовнически книги. Проектът бил осъществен до края на 1890 г, но това не би било възможно ако не е било щедрото дарение на Иржи и Теодор, платили 260 000 златни лева за построяването му. Едва ли е очудващо, че малко по-късно те взимат участие в построяването и на Орлов мост – друг от софийските символи от времето на братя Прошек до днес.

Спонсорирането на такива проекти, строежът и създаването на сгради и бизнеси са, колкото амбициозни, толкова и успешни. Впечатление правят и много други техни дейности – участието им в създаването на ЖП Гарата, сградата на Народното събрание, Варненското пристанище, тухларница, църква, както и една от първите печатници в България и първата такава в град София. Захващат се с още много неща, всяко, от които успешно и за тях, и за новата им родина.

И след всичко направено за развитието на страната и нейната столицата, те вече се чувстват българи. Чехите, прекарали толкова време в България и дали толкова много от себе си за нея, показват отношението и любовта си към този народ по още един много по-личен начин – Иржи Прошек променя името си на Георги, а Теодор вече е Богдан. Разбира си, те кръщават и децата, и внуците си с български имена. Следващите поколения също следват тази традиция, дори и след като напускат България след 1945 г.

Дълги години, приносът на братя Прошек към София е бил забравен, но с началото на 21 век признателността към тях се подновява. По случай 170 години от рождението на Иржи, през 2017 година известният скулптор Георги Чапкънов създава паметник на двамата братя на същото място, където е била и пивоварната, на площада, кръстен точно на тях – „Площад Прошек“. Също така, по това време се възобновява и производството на бирата „Братя Прошек“, лимитирано издание по тяхна рецепта.

рр

Братя Прошек са родени в Чехия, тогава част от Австро-Унгария, но тук те прекарват голяма част от живота си, тук умират, тук са и погребани. С всяко свое действие, те доказват любовта си към тази чужда държава и правят всичко, за да я превърнат в мястото, на което искат да живеят и в своя втора родина. Участват в много от важните проекти за развитието на София и днес името им се знае навсякъде. А това, че не са родени в България не им пречи да са големи българи – строители и родолюбци.

Използвани източници:

https://bulgarianhistory.org/bratya-proshek/ 

https://newme.bg/articles/chehite-proshek 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0_%E2%80%9E%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F_%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%E2%80%9C 

Виктор Топалов; „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, 2021

Снимка: Личен архив

Материалът е изготвен от Деница Василева, ученичка в Първа английска езикова гимназия, гр. София, за ученическия конкурс-обучение „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“

Организатор на конкурса „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“ е фондация „Добрият пример“, носител на правата и организатор на ученическия конкурс-обучение „Работилница за репортери“ и издател на книгата-сборник с най-добрите произведения на участниците в Работилница за репортери: „Разкажи за твоята България“

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община

Медийни партньори на конкурса са: bTV Media Grоup, БНТ, Bulgaria ON AIR, Euronews Bulgaria, БНР, Дарик радио, FM+, Teen Station, EspressoNews, b2b Media, BulFoto

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук