„Работилница за творческо писане – Разкажи за София“: „Отец Иван - милосърдният отец, даряващ надежда“

736 преглеждания

Портрет от Жасмина Петкова, ученичка в 119. СУ „ Академик Михаил Арнаудов“, гр. София

Когато живеем в голям град като София, ние ежедневно се срещаме и общуваме с много и различни хора. Някои от тях познаваме бегло, други допускаме до сърцето си, а трети стават наши вдъхновители.

Днес ще ви разкажа именно за един от тези третите, изключително ценни и рядко срещани личности, които влизат неочаквано в живота ни, променят мирогледа ни, водят ни към едно съвсем различно от досегашното ни мислене, преобръщат  ценности и приоритети и ни отварят очите за истинския смисъл на живота. Това е човек, който дава най-висш морален пример в България в днешно време. Отец Иван, познат още като Отец Иван от Нови хан избира своята мисия да служи на Бог и на хората като превръща помощта за хора, останали без дом и подкрепа в своя кауза. Той строи дом за сираци „Свети Николай“ в Нови хан и дава подслон на много нуждаещи се- майки с деца, хора с увреждания, бездомници.  Мечтае да им помогне да изградят живота си наново, да им даде работа, да ги научи на отговорности и постигане на целите, да изучи децата, така че да бъдат успешни хора в обществото.

рр

Отец Иван е родом от село Благово. Живял по време на комунизма, той е работил в Управление „Безопасност и охрана“ към Държавна сигурност. Претърпява пътно произшествие и губи съзнание. Тогава получава духовно просветление и вяра в Бога. Решава да стане свещеник, заради което е арестуван и осъден, макар да е невинен. Прекарва три години и половина в Софийския централен затвор и в Кремиковци. Тогава взима решението си когато излезе навън, да построи дом и да гледа деца. А на сън вижда  Нови хан, макар никога да не е чувал за мястото, на което трябвало да издигне нов храм. Вече на свобода, той мие прозорците на софийските църкви. Мечтае да стане свещеник. Голяма помощ за това му оказва видинският владика дядо Филарет. Отец Иван пристига в Нови хан през 1987-а на 7 юни и вижда мястото от съня си. Разполага с недостатъчно средства, но започва строежа. Среща спънки по пътя си, от църковното настоятелство не вярват, че ще успее  да построи дом с малкото налични средства. Той получава разрешение да строи, но непрекъснато му проверяват проектите за строеж, викат го да дава обяснение, пускат жалби срещу него, крадат строителните материали. Но отец Иван не се отказва. Пише писма и събира пари от фирми. Така домът за сираци „Свети Николай“ е създаден, благодарение на вярата, непреклонността и всеотдайността на отец Иван и даренията на много хора. Той се превръща в последната надежда  и единственото спасение на самотни майки или хора, без дом. От построяването му до днес през приюта са минават хиляди души, които намират там подслон, храна, дрехи, топло отношение, разбиране и мила дума. Милосърдният отец помага на нуждаещите се, докато се устроят и продължат сами живота си. По-късно отец Иван закупува с дарения къщи в с. Якимово. Желанието му е да осигури на настанените там хора не само временен покрив над главата, а истински домове, да ги обучи сами да се грижат за препитанието си като обработват дворовете и наличната земеделска земя. „От мен най-важното – покрив и земя, от вас – отговорност за децата и работата. Всяко от отрочетата трябва да учи“, казва отец Иван.

Така отец Иван става най-известният свещеник у нас, заради милосърдните си действия. Неговата човечност, доброта и себераздаване  се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел на фона на упадналите морални норми. Благодарение на грижите му и всеотдайната му отдаденост, много от хората, минали през приюта в Нови хан са успели да продължат сами живота си. Така, вече над 30 години отец Иван продължава своята мисия да помага на нуждаещите се.

Отец Иван е отличен през  2005-а година с почетното: „Българин на годината“.  Заради лишенията на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия и надеждата, която дава на отчаяните, той дава пример и разпалва искрата на безкористната подкрепа към ближния. Много хора за пръв път разбират за делото му и желаят да бъдат съпричастни и да дарят пари, дрехи, хранителни продукти. Някои сами ходят до приюта да помагат от сърце кой с каквото може. Тези, които са имали възможността да го срещат, да поговорят, да му стиснат ръката, сякаш след това са преобразени! Желанието да бъдат по-добри и човечни, да се отнасят с уважение и разбиране към ближния, попаднал в лош момент, ги завладява. Голяма част от хранителните продукти са набавени от щедростта на граждани, които са развълнувани от безкористната душа на стареца. Даренията за дома дават възможност на отец Иван да покрива ежедневни нужди на децата и младежите – храна, отопление, санитарни материали.

Много деца, минали през дома, го наричат „дядо“. Дори да не живеят охолно, те живеят добре, не гладуват и винаги усещат грижата и добротата на отец Иван. Режисьорът Джеки Стоев пише: „В приюта на отец Иван няма тъжно дете – всички малчугани са усмихнати. Няма и просещи деца. Имаш усещането, че си в една раннохристиянска общност – по-големите деца учат по-малките. Децата от дома „Свети Николай“ се учат на вяра и на добри дела. Стотици са оцелели заради помощта на сърцатия свещеник“. Помогнал на много хора през годините, той има не само тяхната обич и благодарност, но и уважението на българите и на православната църковна общност. За това заслужено преди няколко години отец Иван, покровител на страдащите, бе повишен в църковен сан – архимандрит.

Във времена, където материалните облаги са цел и стремеж за повечето хора, ние имаме нужда от различни светли примери, които да ни върнат вярата, че не всичко е загубено. Имаме потребност от духовното в живота си, което да ни направи по-човечни и смирени. Отец Иван следва своята мисия всеотдайно. Негово семейство стават всички нуждаещи се, които той приема и приобщава със своя ярък пример. Той помага и на всички нас да прогледнем и да потърсим истинския смисъл в живота, да бъдем хора, да сме съпричастни и да си помагаме. Защото чудесата не се случват само по Коледа. Възможности за тях се явяват непрекъснато край нас и ние само трябва да имаме очи, за да им помогнем да се сбъднат.

Материалът е изготвен от Жасмина Петкова, ученичка в 119. СУ „Академик Михаил Арнаудов“, гр. София, за ученическия конкурс-обучение „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“

Организатор на конкурса „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“ е фондация „Добрият пример“, носител на правата и организатор на ученическия конкурс-обучение „Работилница за репортери“ и издател на книгата-сборник с най-добрите произведения на участниците в Работилница за репортери: „Разкажи за твоята България“

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община

Медийни партньори на конкурса са: bTV Media Grоup, БНТ, Bulgaria ON AIR, Euronews Bulgaria, БНР, Дарик радио, FM+, Teen Station, EspressoNews, b2b Media, BulFoto

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук