„Работилница за творческо писане – Разкажи за София: „Пазителят на непознатата история – Виктор Топалов разказва за София“

990 преглеждания

Портрет от Емили Караколева, ученичка в 22 СЕУ „Георги Стойков Раковски“, гр. София

Да скочиш в дълбините на света му,

Докоснат от вълшебните му думи,

Откриваш град неподозирано мечтан

Магия, смисъл,  пътя помежду ни

Градът е същия, обикваш го, макар да те боли

От болката се учиш да го пазиш

Духът на Стара София кипи,

А Виктор Топалов не спира да разказва...

Имала съм много странни срещи в живота си, но като вчерашната - никога. Думи, които идват сякаш от друго място и от друго време... Разказ, който те отвежда в друго измерение…

Спотайвам се  в един ъгъл, притихнала, щастлива, окрилена, невярваща на очите си … Наоколо гъмжи като в кошер. Усеща се аромата на прясно изпечено кафе. Задимено е от ориенталски тютюн, но ясно мога да различа образите. Елин Пелин седнал сам на една маса до прозореца откъм „Царя“. В  другия край с незапалена цигара в дясната ръка, концентриран в белия лист пред него, Йордан Йовков, допива кафето си. И той е сам и пише, пише своите разкази . На една маса са седнали Елисавета Багряна и Дора Габе, похапват нещо сладичко и шумно спорят. Тук са Професор Асен Златаров, Богдан Филов, Никола Петков , Маша и Дечко Узунови, Професор Александър Балабанов, Яна Язова …Опънат като струна, Коста, единствения сервитьор, носи кафето на Сирак Скитник, с вътрешната убеденост, че върши най-важната работа на света. Свикнал е да записва „в сметката“ до следващия хонорар, поръчките на редовните си клиенти, знаейки, че може би никога няма да бъдат платени. Да, това е Сладкарница „Цар Освободител“ или писателското кафе или просто „клюкарницата“.

Няма го…Унищожено е ... Стоя безмълвна на ъгъла на „Раковска“ и „Цар Освободител“. Унищожено е завинаги през 1977 г. Сега е само една безлюдна градинка...с две пейки и красиви цветя. Един разказ и аз бях там, в сладкарница „Цар Освободител“. Колко красиво и истинско беше….

Щастлива съм, че  познавам  разказвача, на най-интересните истории за Стара София, Виктор Топалов и неговата „Бохемска София“. Той ме заведе в родния ми град. На улиците, на които знам всяко паве, всяка шахта и всеки прозорец с всяка саксия. Обаче не бях там. Не бях в София, която познавам и наричам своя. Не чувах хилядите коли, не виждах безкрайно високите сгради, скриващи небето. Той ме заведе в Бохемска София. Където всяко кътче мирише на поезия и във всяка къща се пише история.

рр

С нескрита любов ми разказа  как е открил призванието си  -  пазител на неразказаната история на София. За първи път чува непознати разкази за столицата от учителката си по география. От тази малка искрица у него започва да гори пожар от любопитство. Пламъкът поддържа и удивителната му колекция от софийски книги, която надхвърля 250 тома. Сред тях е и „Тристахилядна София и аз между двете войни“ на Драган Тенев, която завинаги променя професионалния му път.

Когато фамилната бръснарница затваря, студентът по право , започва да работи като екскурзовод. В началото прави турове  из София само за чужденци, но открива, че в пъти по-интересно е да работи с българи.

Няма как да останеш безразличен, когато този млад мъж ти разказва история за София. Очите му горят,  сърцето му говори, иска да ни пренесе във времето …За него историята на София е страст, на която е посветил живота си.

Проектът му „Бохемска София“ е  създаден в края на 2019 г. и започва като блог с любопитни факти, снимки и истории от културното минало на София, а не след дълго се появяват и пешеходните обиколки из града.

„За мен те винаги са били най-добрият начин, по който може да се оживи градското пространство – споделя Виктор. – Все повече хора ежедневно проявяват интерес към мястото, на което живеят, любопитни са да научат историите на улиците, по които ходят и на сградите, покрай които минават всеки ден.”

Негова любима тема е Следосвобожденска София. Тогава тя е увеличила населението си повече от 100 пъти само за 140 години. За този период София е съумяла да се превърне от град без нито една административна сграда в европейска столица, която чисто културно, архитектурно и градоустройствено по нищо не отстъпва на повечето централноевропейски столици. Това е скок, с който малко други градове е Европа могат да се похвалят.

„Именно това чувство искам да създам у нашите посетители – чувството на гордост, че са жители на една достойна европейска столица.”  -казва Виктор.

Виктор прави обиколките си тематични. Разделил е бохемските си разкази на „Кварталът на писателите“, „Кварталът на артистите“, “Кварталът на художниците“, „Шепа градски истории“ и още много други. Интересът е голям, тъй като хората искат да усещат града си по-добре. Лесно можеш да ги въведеш в дълбочината на историята, но това поставя и по-големи изисквания винаги да „добави и още нещо в повече – пикантно, любопитно, ново“.

А как увлича хората в своите бохемски истории? И това ми разказа. За него има една много интересна златна среда, която е трудна за постигане и тя включва позната личност и непозната история. Това ти казва, че един човек, за когото си чувал много, за когото си учил в училище, чел си неговите книги и си гледал неговите картини, изведнъж те изненадва и се оказва, че не знаеш всичко за него. Често това се превръща в причина за много хора да се върнат към тази фигура и отново да се потопят в това, което тя може да им даде. Обратното – неизвестна фигура и популярна история. С „Бохемска София“ се опитва и да говори за хора, които не са много познати, но пък са допринесли много за развитието на София или на България.

Трябва да си любопитен, да търсиш, да имаш отворено съзнание , за да откриеш истината за София. Изборът да бъдеш отворен към света  е личен  и самият ти трябва да си готов за него. В тези моменти всичко и всеки  около теб може да ти бъде учител. Съседката от кооперацията, стара книга за София, прашните дневници на някой от прочутите софиянци, старите снимки от скрина на баба, та дори и надрасканите плочи на стария грамофон.

Траен отпечатък в съзнанието му , остават срещите с три жени .Те са част от учителите му за Стара София.

През пролетта на 2020 г. обикаля софийските улици, когато се спира пред паметната плоча на поетесата Елисавета Багряна. Вижда, че към прозореца на първия етаж се задава жена, която го заговаря. Очаква да му се скара за това, че снима фасадата на жилищната кооперация, в която живее, но тя го изненадва по най-хубавия начин: „Искате ли да Ви разкажа повече за моята любима съседка Елисавета Багряна?“ Често след тази среща Виктор минава през красивата жилищна кооперация само за да разговаря отново  и отново с г-жа Радонова и да се потопи в нейните любопитни истории.

След излизането на първата му книга от поредицата „Бохемска София“ получава обаждане от  г-жа Наталия Минкова, която съхранява ръкописните мемоари на своя дядо – един от първите български журналисти – Петър Завоев. Кани го в дома си, за да му разкаже повече за дядо й и делото му. Не след дълго Виктор държи в ръцете си непубликуваните спомени на един от най-активните хроникьори в Стара София. Между страниците се разкриват подробности за емблематичното „Арменско кафене“, софийските чешити, пускането на първия електрически трамвай в града и т.н.

Последната история, която споделя, отново ни отвежда сто години назад във времето. При една от редовните пешеходни обиколки се запознава с адв. Ирена Георгиева. Тя съхранява спомените на прадядо си-акад. Славчо Дреновски – преподавател, народен представител, генерален консул и търговски съветник в Прага през първата половина на миналия век. В тях той разказва за срещите си с някои от най-видните общественици за времето си, за атентата в храма „Св. Неделя“, за посещенията си в Царския дворец и ресторант „Алказар“ и много други софийски истории.

Виктор е категоричен: „Истории като тези ме карат да продължавам да търся непознатите факти от миналото на моя роден град. Благодарен съм на всеки, който ме подкрепя в това вълнуващо приключение. Сигурен съм, че с общи усилия ще успеем да съхраним духа на стария град!“

Задавала съм му въпроса защо точно „Бохемска София“ .

В бохемска София хората на изкуството са поставени на духовен пиадестал. Но въпреки славата, техният живот не е лек. В онези оскъдни години художникът Иван Милев гори свои картини, за да разпалва печката си, младият Александър Балабанов редовно прекарва нощта в Княз-Борисовата градина, Димчо Дебелянов дава последните си пари за приятелски почерпки в пивница „Батенберг“, а Алеко Константинов, когото цяла България познава, не може да си позволи цигари. Всички те, обаче, без колебание преследват своята мисия – да творят в името на изкуството. Духът на бохемска София е описан най-добре от писателя Константин Константинов:

„Поколението, на което принадлежа, не познаваше, за своята съкровена работа, думата занаят: то вярваше само в призвание. Ние вярвахме в първичното значение на думите свобода, достойнство, чест, дълг и човещина и направихме от тая вяра смисъл на живота си. Това поколение не искаше от никого да му дава – то знаеше, че трябва да служи на тая земя и на тоя народ, за да им се отплати за щастието, че са го въвели в живота.”

"Бохемска София" олицетворява духа на София, който той обича, хората на изкуството, които минават през какви ли не трудности, за да се превърнат в големи творци. Възхищава се на хората на изкуството, но избрал комфорта да разказва за тях и по този начин да вдъхновява днешните хора на изкуството.

Винаги разказите му са с чувство и с език, по-скоро типични за езика от онова време. В страницата си стреми да покаже, че историята е изпълнена с много забавни, човечни и сърдечни истории .

Ако шума на жужащата София притихне поне за малко и се заслушаме  в другите и в себе си, ще си дадем сметка за какво говорим и мислим непрекъснато напоследък – пари, болести, войни, страх, недоволство, гняв, корупция, кражби, оставки, избори... Водим непрекъснати  битки за превъзходства и притежания. Спорим непрекъснато кой е по-недостижим. С неуважение. С насмешка. С осъждане.

Може би и ние трябва поне малко да се докоснем до бохемския живот. Да вървим в София с гордост и мисъл, че на тези павета като река се струели изкуство, поезия и бохемска философия за живота. Да обичаме София не само заради модерната и светлина, да си спомняме за нея и като дом, приютил гения, за когото учим цял живот.

Идеалите на  „Бохемска София“ ще ни дадат формулата как да  подредим знанията и идеите си в общ път към това да превърнем града и света около себе си в по-красиво място, в което да цари хармония между богатствата на миналото и  надеждата на бъдещето.

Виктор Топалов стартира със страницата „Бохемска София“, но напълно естествено идва и продължението на проекта му .Той става автор на книгата „Бохемска София: Духът на стария град“ и съавтор и съставител на „Бохемска София: Истории от жълтите павета“. През 2022 година стартира подкаста „Бохемска София разказва”, а от 2023-та води рубриката „Софийски разкази” в предаването на БНР – Радио София „Легендите на София”.

Всеки си мисли, че познава градът си, само защото се е родил и израснал в него. Грешка. Има толкова много неразказани и неоткрити истини за нашата София. Знам всеки един от нас таи някъде дълбоко в себе си любопитството и желанието да научи  повече, а Виктор с удоволствие  ще извади някой интересен разказ, за да ни заинтригува.

Това е той - събирач, пазител и разказвач на историята на София. Мисля, че хората като него  изразходват много енергия, за да изпълнят мисията си . А нашата София с благодарност зарежда сърцето му, за да има сили за следващите инициативи.

Когато Вселената  ти изпраща спасител, тя разговаря  с  душата ти . Стъпка по стъпка, дума по дума, история след история, намираш правилният  път за теб. Избираш път и просто продължаваш . Остава ти единствено да крачиш по пътя с благодарност. И най-важното  - да ги разпознаеш :спасителя и спасението си…

Дълго време си мислех за нашата стара София след срещата ми Виктор. Знам, че пътят ни е един, да пазим и обичаме историята й, да съхраним духът й. А докато има хора, като Виктор, това ще бъде лесно. Един човек завинаги променил начина, по който хората възприемат София, карайки ги да виждат не просто улици и сгради, а да виждат история  и  писателите, художниците, артистите, архитектите, чийто дух продължава да пулсира в сърцето на града.

Разказан, уморен, градът заспива в самота,

В светлини утихнал,  примирен,

В очакване на нова доза суета,

В очакване на утрешния ден!

 

И ново място ще открия, и нов път ще извървя,

Спасението ясно аз ще видя, спасителят … е  може би това

Аз знам градът ще пазя, ще обичам,

Във вярност безкомпромисна ще му се вричам

И сигурна съм този дух ще съхраня!

Духът на сила, дълг и светлина!

 

Материалът е изготвен от Емили Караколева, ученичка в 22 СЕУ „Георги Стойков Раковски“, гр. София, за ученическия конкурс-обучение „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“

Организатор на конкурса „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“ е фондация „Добрият пример“, носител на правата и организатор на ученическия конкурс-обучение „Работилница за репортери“ и издател на книгата-сборник с най-добрите произведения на участниците в Работилница за репортери: „Разкажи за твоята България“

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община

Медийни партньори на конкурса са: bTV Media Grоup, БНТ, Bulgaria ON AIR, Euronews Bulgaria, БНР, Дарик радио, FM+, Teen Station, EspressoNews, b2b Media, BulFoto

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук