„Работилница за творческо писане – Разкажи за София: „Пелагия Видинска – българската Коко Шанел“

2852 преглеждания

Портрет от Йоана Кънчева, ученичка в 73 СУ с преподаване на чужди езици „Владислав Граматик“, гр. София

Модата днес е изкуство, в което се твори”, уверено заявява ерудираната млада дизайнерка Пелагия Видинска в интервю, дадено за вестник „Моден журнал”.

В следосвобожденска България удовлетворението от постигнатия чрез колективен труд национален идеал започва да избледнява, защото на негово място се появява ново предизвикателство пред българското общество, а именно да изгради собствена държава, която да функционира и да се развива по подобие на вече напредналите в икономически, технологичен и политически план свободни страни.

За целта е необходимо модернизиране на новата столица София, която да отговаря на стандартите за европейска столица. Освен в административната система, нововъведенията трябва да започнат да навлизат и в ежедневните навици на вече свободните граждани, съответно в поведението, в манталитета, а дори и в облеклото им. В това отношение Пелагия Видинска е личността, която оставя своя отпечатък в българската модна история, благодарение на своите революционни за времето си дизайни, вдъхновени от утвърдени имена в световната мода като Коко Шанел и Жана Ланвен, примесени с автентични български мотиви.

Пелагия Видинска е родена през 1896 година. Баща й е бил фелдфебел Тодор Кръстев, който служел в Пловдив, но поради временно преразпределение на полка му във Видин, той получава прякора “Видинлия”, който по-късно става и негова официална фамилия, а съответно и фамилно име на дъщеря му. Семейството на Пелагия оценявало значението и предимствата на доброто образование, затова и записали дъщеря си в елитната Солунска гимназия, където девойката изучила френски и немски език. Отличното владеене на тези два чужди езика в последствие изключително й помогнало в професионалния й път, тъй като тя имала възможността свободно да общува с някои от най-влиятелните модни къщи в Европа.

Пелагия е описвана като прецизна в работата си и винаги стремяща се към съвършенство до най-малкия детайл. Затова и в производството на дрехите използвала единствено висококачествени материали. Що се отнася до личния й стил, дизайнерката залагала най-често на костюм в две части или рокля, но не носела панталон. Особено внимание отделяла на аксесоарите - шапка, шал, ръкавици, които били неизменна част от тоалетите й.

Ателието на знаменитата модистка на няколко пъти променяло своето местополжение, докато не се установило на „Леге“ 6. Ежедневно то било посещавано от уважавани дами от висшето общество, включително аристократки, актриси, известни писателки като Елисавета Багряна и Дора Габе, певици като Мими Балканска и Леа Иванова, съпруги на държавници, както и самата царица Йоанна.

Големият глас в българската музика - Леа Иванова се качва на сцената на “Казиното” (днес - Софийска градска художествена галерия) за първи път, облечена в “черна карирана поличка с бяла блузка и шалче” по модел на Пелагия Видинска.

През 1928 г. дизайнерката подготвя модно ревю в кино “Роял” (днес - Театър българска армия), на което са представени както модели, повлияни от френските тенденции за ежедневно и официално облекло, така и български народни носии от различни фолклорни области, кръстени в съответствие с региона, от който произхождат, например “Македония”, “Ловеч”, “Шопкиня” и т.н. Така изобретателната дизайнерка открива начин да преплете модерните европейски силуети с традиционните български шевици и да създаде изключително творение, успяло да привлече вниманието на големи модни къщи чак във Франция.

Деветосептемврийският преврат от 1944 година променя живота на Пелагия Видинска, която сама в продължение на години успешно си проправя път към висините в модния свят и към сърцата на стотици български жени. Новата власт й отнема модната къща, но съдбата е достатъчно благосклонна, че да й даде шанса да продължи дизайнерската си дейност. Тя създава костюмите за Държавния ансамбъл, а също така работи и по моделите на сценичните костюми за постановките в Народния театър.

Българската Коко Шанел умира през 1960 година, но споменът за нея, нейното творчество и принос в изграждането на стил и естетически усет у софийските граждани подсеща, че успехът е плод на усилено учение, труд и пълна отдаденост на избраната мисия, а истинското творчеството започва там, където се пропуква бариерата между традиционно и модерно, между Западно и Източно, за да се роди нещо ново и неповторимо с есенция от вече утвърденото.

Използвани източници:

https://bulgarianhistory.org/pelagia-vidinska/

https://bnr.bg/post/101275919/pelagia-vidinska-diktuvala-modata-v-carstvo-balgaria

https://divamagazine.bg/pelagia-vidinska/

https://www.whoarethey.bg/moda-domakinstvo/

Материалът е изготвен от Йоана Кънчева, ученичка в 73 СУ с преподаване на чужди езици „Владислав Граматик“, гр. София, за ученическия конкурс-обучение „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“

Организатор на конкурса „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“ е фондация „Добрият пример“, носител на правата и организатор на ученическия конкурс-обучение „Работилница за репортери“ и издател на книгата-сборник с най-добрите произведения на участниците в Работилница за репортери: „Разкажи за твоята България“

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община

Медийни партньори на конкурса са: bTV Media Grоup, БНТ, Bulgaria ON AIR, Euronews Bulgaria, БНР, Дарик радио, FM+, Teen Station, EspressoNews, b2b Media, BulFoto

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук