„Работилница за творческо писане – Разкажи за София: „Светослава Славейкова – сирачето на Славейкови, което съхранява спомените за рода си“

642 преглеждания

Портрет от Анастасия Трейман, ученичка в 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, гр. София

Всеки ден минавам покрай сградата на литературния музей „Петко и Пенчо Славейкови“ на улица „Раковски“. Предполагам, че много от нас я разпознават отвън заради външната витрина и паметната плоча с лицата на двамата поети. Влизайки в нея, се пренасяме към годините, в които родът Славейкови е живял и творил. Огромната библиотека с редки книги, стаите със старинни предмети, носещи спомена за великите дела на бащата и сина,  ни представят автентичната обстановка на тогавашната къща на Славейкови. Позволяват ни да се откъснем поне за миг от скъпите луксозни интериори в съвремието и да се докоснем до епохата на тези важни личности от обществения и литературен живот на България, в която  са създавали великите си произведения. Цялата заслужена слава на Пенчо и Петко Славейкови обаче скрива личността на една тяхна роднина, която запазва до голяма степен паметта за тях и учредява музея, за който говорих допреди малко. Това е Светослава Славейкова – внучка на Петко и братовчедка на Пенчо.

рр

С риск да си отиде рано от този свят заради болното си сърце, майката на Светослава – Пенка Славейкова, избира да има дете. За съжаление лошата прогноза се сбъдва и тя умира три седмици след раждането на дъщеря си, през 1896 година. Тази майчина саможертва сякаш оставя в Светослава всеотдайността и обичта, за която познавалите я свидетелстват. Бащата – Тихол Чанков е минен инженер в Перник и пренебрегва тежките условия, в които живее със семейството си, което най-вероятно довежда до болестта на Пенка. След като и той умира млад, дъщеря му се превръща в „сирачето” на Славейкови. Говори се дори, че тя е осиновена от Пенчо Славейков. Той много я е обичал и я е държал на коленете си, когато е била малка, както разказва самата тя по-късно. През годините двамата все повече се сближават. В спомените си Светослава описва и тогавашната къща на Славейкови: „Родена и израснала на това място, спомням си голямата градина с дървета и цветя, дървения пармаклък на каменни основи откъм площада, голямата порта. Спомням си и мъничкото дървено „Кафене Баши”, малко изкривено, облегнато на нашата ограда, винаги задимено, пълно с хора и глъч. Площадът носеше същото име…”.  Този площад днес е познатият на всички  „Славейков”.

В младостта си Светослава живее в пансион в Мюнхен, заедно с Елисавета Багряна, която остава нейна близка приятелка до края на живота ѝ. Двете прекарват заедно свободното си време, като споделят вълненията си, четат писмата си от България, посещават музеи, радват се на оскъдната храна, която имат. В спомените си Багряна говори за Славчето, както я нарича : „неуморна в интереса си към книгите и  към изкуството”.

Светослава Славейкова е човек с изключително богата култура. Присъства на срещи в различни музеи в Европа, знае английски, немски, френски и руски. Още от дете общува с елита на българското общество тогава. Сприятелява се с много от близките на Пенчо Славейков и с различни поети и писатели като Дора Габе, Елена Снежина, д-р Никола Михов, Андрей Протич, Екатерина Каравелова и други. В мемоарите си тя пише за срещите си с гостите, посещавали Пенчо в стаята му: „В тази стая идваха д-р Кръстьо Кръстев, П.Ю.Тодоров, по-късно Боян Пенев с жена си Радина Ернарайс, художниците Никола Михайлов и Никола Петров, английският поет Бърлейн, с когото преведоха една книга български народни песни(…)”.

Багряна определя още приятелката си като свръхемоционална, авантюристична натура, отдадена на приятелите си и най-вече на рода си. Именно заради тази отдаденост и обич към роднините, Славейкова прави обиколка през 1936 година, като събира сведения от всяко място, на което те са се помещавали с цел да създаде музей в София, който да опазва нематериалните и материалните им блага и спомена за тях.

Музеят отваря врати чак през 1951 година след скандали с властта и то не в истинската къща на Петко и Пенчо Славейкови, а в собствения апартамент на Светослава, който тя подарява на държавата. Той се намира на настоящия адрес улица „Раковски“ 138 в София и съхранява огромното веществено и духовно богатство на Славейковия род.  Един от първите посетители на музея – поетът Николай Лилиев пише : „Духът на Петко Р. Славейков и на Пенчо Славейков може да бъде напълно спокоен: техният музей е нареден с такава нежна грижа, каквато само тяхната скъпа памет заслужава.“

При възстановката на интериора на дома, Светослава прави всичко сама, без помощта на художници и архитекти. Това е един от най-богатите литературни музеи, опазил над 80 000 листи ръкописни материали, свързани с делото на Петко и Пенчо Славейкови, както и на други именити представители на фамилията, сред които и тези на Петковите синове Иван, Рачо и Христо. Интерес будят и книжовните следи от творческото сътрудничество и интимното приятелство между автора на „Сън за щастие“ и писателката Мара Белчева. Значителна част от документите по създаването на музея от Светослава Славейкова и по подготовка на нейните проучвания за дядо ѝ и вуйчо ѝ също са част от колекцията на музея. И така до днес, благодарение на малко известната Славейкова, това е един от музеите с най-добре съхранени артефакти, сред които и книги с истинските подписи и печати от библиотеката на Пенчо Славейков.

рр

Всеки път, когато минавам пред вратите на литературния музей на улица „Раковски“, оттук нататък и всеки път, в който влизам в бароковите простички стаи със старовремските мебели, искрящи не толкова с изобилие и фалш, колкото със спомени и скрита история, ще си припомням вече не само за дейността на Пенчо и Петко Славейков, а и за невероятния пример на Светослава Славейкова. Ще срещам в мислите си доброто ѝ, умно лице, ще рецитирам наум стихотворението на любимия ѝ братовчед „Моето внуче“, посветено на самата нея и най-вече ще се вдъхновявам от делото  ѝ, оставило ни  литературния музей.

Материалът е изготвен от Анастасия Трейман, ученичка в 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, гр. София, за ученическия конкурс-обучение „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“

Организатор на конкурса „Работилница за творческо писане – Разкажи за София“ е фондация „Добрият пример“, носител на правата и организатор на ученическия конкурс-обучение „Работилница за репортери“ и издател на книгата-сборник с най-добрите произведения на участниците в Работилница за репортери: „Разкажи за твоята България“

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Столична община

Медийни партньори на конкурса са: bTV Media Grоup, БНТ, Bulgaria ON AIR, Euronews Bulgaria, БНР, Дарик радио, FM+, Teen Station, EspressoNews, b2b Media, BulFoto

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук