България има много дати и събития, които почита и чества. Именно такова събитие, въпреки споровете за конкретната дата, дали тя е 18 или 19 февруяри, е гибелта на най-емблематината фигура в историята и настоящето на нашата родина - Васил Иванов Кунчев.
За Левски са се изписали и изказали милиони думи. Ще се изпишат и изговорят още много повече, но те са само едно средство подвигът му да се предава през поколнията.
Името Васил Левски обаче не е просто думи, изказани или написни. Васил Левски е нещо повече от синоним на Свободна България, на Чиста и Свята Република, на равенство и братство.
Левски е онзи свят образ, който изплува в съзнанието на всеки българин, когато стане дума за българска история и героизъм във всичките му форми.
Христо Ботев пише: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" ... не само, че не умира, а остава безсмъртен в съзнанието на народа си! Апостола бива обесен през 1873 година, но остава безсмъртен в нашето съзнание. Той остава нашата пътеводна светлина, която трябва да следваме през цялото си съществуване и да не предаваме никога!
По времето на турското робство България е имала много храбри и безстрашни герои. Колкото и да сме запознати с историята ни, ние никога не можем да ги изброим всички, защото те са толкова много, знайни и незнайни, български герои. Фигурата на Левски е именно тази, която обединява всички тях.
За Васил Левски не трябва да се сещаме само на датите на рожденито му, гибелта му и националния ни празник. За Левски трябва да се сещаме винаги, когато се загледаме в синьото небе, когато гледаме реещите се орли, когато притаяваме дъх пред величествените ни планини. Той е там! Той е навсякъде в нашата природа, в нашето битие, в нашето съзнание.
Много е трудно човек да захвърли собственото си съществуване в името на кауза, която е нематериална и водеща към почти сигурна гибел.
Левски си е давал безспорно сметка, че може би няма да дочака така бленуваната Свобода, но това не го е спряло да се саможертва и да дава личен пример.
Да се саможертва именно заради нас - днешните българи, за да ни има, за да я има България!
Затова Васил Левски никога не може да умре в нашето съзнание. Дали е 18 или 19 февруари, това е просто дата! Дата, която трябва да отбелязваме не като гибелна, а като такава, от която започва безсмъртието на Левски!
Поклон Апостоле!
Ангел Лазаров