На 8 декември България отбелязва Студентския празник – денят, в който студентите празнуват своята принадлежност към академичната общност и богатството на знанието. Това е един от малкото празници, който съчетава уважение към традициите на висшето образование с младостта и енергията на студентския живот.
Историята на празника започва в началото на XX век, когато през 1903 г. за първи път е честван юбилеят на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тогава празникът е обвързан с деня на патрона на университета, като целта е да се подчертае значението на образованието и ролята на университетите за развитието на обществото. С въвеждането на Григорианския календар датата е установена на 8 декември.
След политическите промени след 1944 г. празникът временно губи официалния си характер и студентите отбелязват 17 ноември като Международен ден на студентската солидарност. Въпреки това, през 1962 г. 8 декември отново е възстановен като студентски празник, а през 1994 г. е официално обявен за неучебен ден и за ден на българските студенти с решение на Съвета на ректорите. Този акт потвърждава значението на празника като символ на знанието, културата и академичната общност в България.
В съвременността 8 декември се отбелязва както в университетите, така и извън тях. За студентите денят е повод за събирания с колеги, споделяне на преживявания и радостни моменти, които остават в спомените им за цял живот. Често празникът включва академични събития, лекции, дискусии, но и неформални срещи, които съчетават младостта и креативността на студентския живот.
Студентският празник е повече от формално отбелязване на учебните постижения. Той е символ на стремежа към знание, на взаимопомощта между студентите и на духа на академичната общност. 8 декември напомня за ценността на образованието и за необходимостта от непрекъснато развитие, както в личен, така и в обществен план.
Честит празник!
