Костинброд се подготвя да посрещне участници и гости на шестнадесетото издание на Международния фолклорен фестивал „Шопски наниз“. Фестивалът е утвърдена традиция, която събира изпълнители от цялата страна и чужбина, за да представят богатството на българския фолклор. Тазгодишното издание на фестивала ще проведе на 24, 25 и 26 април.
Сред най-очакваните фигури са членовете на журито, което ще оценява богатото разнообразие от фолклорни изпълнения. Ето ги и тях:
Председател на журито: Юлия Цанкова
Фолклорист, журналист, дългогодишен автор и водещ на предавания по БНР, най-популярното и обичано от тях „По нашенски“. Дългогодишен музикален редактор и водещ на фолклорни предавания по Българското национално радио. Работи за радио „Христо Ботев“ и е автор на предаванията „По жицата“, „SOS-фолклор“ и „Вие сте луда, госпожо“ с Георг Краев. Почти осем години делят място пред микрофона, когато през 1998 г. се завръща в програма „Хоризонт“ и поема предаването „По нашенски“. Всяка неделя по обяд слушателите заживяват с гласа на Юлия Цанкова и хубавата народна музика, която излъчва. Името ѝ свързваме и с други предавания от ефира на Националното радио, като „Свирчице моя, дрянова“, „Мила мамо, напиши ми“, „Фолклор-Класика. Що е то?“ и „От Вас за Вас“. Юлия Цанкова е член на Българската академия на науките и изкуствата, а за пропагандиране и опазване на фолклора и развитие на българската журналистика е отличена от Министерството на културата с „Мадарски конник“.
Лиляна Галевска
Един от най-ярките изпълнители на български народни песни от Трънския край. Дъщеря на известната народна певица Ика Стоянова, Лиляна започва творческия си път едва седемгодишна. Повече от 20 години е солистка в Държавен ансамбъл „Филип Кутев“, гр. София. От 1991 г. пее в квартет „Славей“. Притежава изключително въздействаща смесица от неподправеност, жизненост и творческа фантазия, с които покорява публиката и до днес. Участвала е в създаването на 10 албума, самостоятелна продукция, редица хорови и солови концерти. Кадифеният ѝ глас многократно е звучал в ефира на Българското национално радио и Българската национална телевизия, доставяйки радост на множеството ѝ почитатели в страната и по света. Пяла е в много формации и хорове като ансамбъл „Филип Кутев“, хор „Космически гласове“, ансамбъл „Магистрали“ и хор „Големите гласове на България“.
Мария Лешкова
Тракийска народна певица, диригент и вокален педагог. Завършила е Музикалната академия в гр. Пловдив и още същата година с конкурс е в редиците на Държавен ансамбъл „Филип Кутев“. В началото е певица, после години наред е диригент на хора на ансамбъла. През 1995 г. получава покана и се присъединява към състава на хор „Мистерия на българските гласове“, с които концертира 27 години. Наред с това Мария Лешкова пропагандира българската хорова музика по време на творчески семинари, европейски фестивали и провежда майсторски класове в Швеция, Дания, Норвегия и Австралия. Издава сборници с нотирани народни песни „Българщици“ и „Песни за народен хор и камерни ансамбли“ от композитора Коста Колев.
От 15 г. е диригент на вокалните състави в гр. Златица.
Кирил Апостолов
Роден през 1953 г. в Благоевград. Завършва Хореографското училище, а по-късно и АМТИИ – Пловдив. Бил е танцьор в Ансамбъла на Строителни войски, а след това хореограф в ансамбъл „Тракия“. От 1981 г. досега е хореограф на ансамбъл „Пирин“ – Благоевград. Авторитет в българската фолклорна сцена, режисьор и педагог с дългогодишен опит, който продължава да оставя следи в изкуството с всяка своя постановка.
Емил Генов
Започва да танцува български народни танци от 1970 г. в Танцов ансамбъл „Средец“. През 1983 г. завършва Полувисш институт за музикални и хореографски кадри в гр. София. От 1982 г. до 1992 г. работи като помощник-ръководител на танцов състав при Народно читалище „Д-р Петър Берон“ – гр. София, а от 1984 г. до 1989 г. е методист „Танцово изкуство“ в Благоевски район на София и община „Студентска“ – гр. София. От 1986 г. е преподавател в специалност „Български танци“ към Деканат за следдипломно, дистанционно и паралелно обучение на Химикотехнологичен и металургичен университет – гр. София. Емил Генов е основател и художествен ръководител на Студентски ансамбъл „Зорница“ – гр. София от 1981 г. От 1997 г. е инициатор и преподавател по български народни танци на Международен семинар за балкански фолклор „Балканфолк“. Емил Генов е поставил сценични танци на фолклорни ансамбли и групи в Прага, Берлин, Бърно, Свищов, Вършец, София и др. Член е на Сдружението на танцовите дейци. През 2002 г. Емил Генов е удостоен с отличието „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
XVI-ото издание на Международния фолклорен фестивал „Шопски наниз“ ще се проведе на 24, 25 и 26 април 2026 година и ще събере изпълнители, състави и любители на традиционното народно изкуство от страната и чужбина.
Фестивалните прояви ще се проведат на централния градски площад „Иван Вазов“, както и в големия салон на Народно читалище „Иван Вазов – 1947“ в град Костинброд. Във фестивалната програма могат да участват любителски колективи и индивидуални изпълнители, които представят автентичен или обработен танцов, песенен, словесен и обреден фолклор. Съставите, школите и формациите от община Костинброд ще се включат във фестивала извън конкурсната програма.
През годините „Шопски наниз“ се утвърди като значимо културно събитие, което съхранява и популяризира богатството на българските традиции. На прага на шестнадесетото издание организаторите отправят покана към всички участници и почитатели на фолклора да се включат в празника на народното творчество и да станат част от следващата глава в историята на „Шопски наниз“.
Фестивалът е със състезателен характер, изпълненията се оценяват от професионалисти в областта на фолклора. За всеки състав или индивидуален изпълнител се подава отделна заявка. Всички заявки от една организация не могат да надвишават определеното по регламент време.
Организатори на Международния фолклорен фестивал „Шопски наниз“ са Община Костинброд, Народно читалище „Иван Вазов – 1947“ – град Костинброд, Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1890“ – град Костинброд и Народно читалище „Заря – 1914“ – град Костинброд. Събитието се реализира с любезното съдействие на социалните центрове на територията на общината и Професионалната гимназия по ветеринарна медицина и селско стопанство „Свети Георги Победоносец“ – град Костинброд.
Източник и снимки: Община Костинброд, Фейсбук
