Община Костинброд бе сред основните участници в конференцията на тема „Стратегически инфраструктурни проекти в жп транспорта“, провела се на 4 юли 2025 г. в София Тех Парк. Събитието, организирано със съдействието на Европейския съюз по Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027 г., събра институции, изпълнителни агенции и експерти, за да обсъдят бъдещето на железопътния транспорт в страната.
Във форума взеха участие кметът на община Костинброд – Трайко Младенов, общинските съветници инж. Красимир Делебяшки и Мариян Младенов, както и Лора Емануилова – директор на дирекция „Транспорт, техническо обслужване и оперативни програми и проекти“. Те изразиха пълната подкрепа на общината за стратегическите железопътни проекти, които ще засегнат пряко територията ѝ.
Конференцията се организира със съдействието на Европейския съюз по Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027 г. и събра представители на институции, изпълнителни агенции, академични среди и браншови организации, с цел обсъждане на ключовите железопътни проекти и тяхната роля за бъдещото развитие на националната и европейската транспортна мрежа.
Участие в конференцията взеха: Йорданка Чобанова – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, Любен Нанов – заместник-министър на транспорта и съобщенията, Мартин Георгиев – ръководител на Управляващ орган (УО) на програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., Министерство на транспорта и съобщенията, доц. Борислав Арнаудов – катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ в УНСС, д-р инж. Владимир Жеков – представител на „Тинса“ ООД, д-р Ваня Илиева – социолог от изследователска компания „Естат“, инж. Александър Вецков – генерален директор на НКЖИ, инж. Крум Палапуов – ръководител звено за проект „Модернизация на железопътната линия София - Пловдив: жп участък Елин Пелин-Костенец, фаза 2“, инж. Цветан Цолов – ръководител звено за проект „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив-Бургас, фаза 2, Етап 2“, инж. Валя Ставрева – ръководител звено за проект „Модернизация на железопътната линия София - Драгоман - сръбска граница, жп участък Волуяк – Драгоман, фаза 2“, и Нели Андреева - и. д. заместник генерален директор „Стратегия и администрация“.
По време на конференцията бяха засегнати теми от изключително значение, сред които: Стратегическото значение на железопътните проекти по ПТС 2021-2027 г.; Операции от стратегическо значение на програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027г.: инвестиции и проекти – TEN-T коридори и регионални връзки.; Национални и европейски политики за развитие на ЖП сектора; актуални въпроси в железопътния транспорт: устойчиво развитие, дигитализация, безопасност и интеграция в европейската транспортна мрежа.; Статус на изпълнението на стратегическите жп проекти по ПТС 2021-2027 г.; Актуален напредък по изпълнението на стратегическите инвестиции, финансирани по Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027 г. (ПТС 2021-2027 г.)
Акцент беше поставен и върху напредъка по железопътните отсечки с транснационално значение – София–Пловдив, Пловдив–Бургас и София–Драгоман и върху конкретните технически, организационни и координационни предизвикателства в тяхното реализиране. Панелите дадоха възможност и за дискусия относно синергията между проектите и стратегическата им роля в европейската транспортна мрежа.
В страната в момента се модернизират ключови железопътни участъци с обща дължина над 550 км. Това е реален мащаб на инвестициите, който говори сам по себе си за ангажимента – жп секторът да се превърне в гръбнака на зеления и интелигентния преход. Това заяви заместник-министърът на транспорта и съобщенията - Любен Нанов.
С европейското финансиране са модернизирани повече от 500 км железопътни линии, включително 67 км по програмата „Испа“ и близо 440 км по оперативните програми „Транспорт“ и „Транспортна инфраструктура“. Железопътният транспорт не е просто част от административната програма, а стои в центъра на общото усилие за по-устойчиво, по-свързано и по-справедливо развитие. Железопътният транспорт е сърцето на модерната транспортна политика. Той е екологичният, безопасен и интегриращ избор за България и Европа, заяви зам.-министърът. Затова по думите му, страната ни е поела ангажимент не просто да модернизира жп трасетата, а да изгради реална транспортна свързаност между хората, регионите и икономиките.
Железопътните проекти са част от операции от стратегическо значение - проекти, които получават специално внимание от Европейската комисия, защото въплъщават политиката на сближаване, на зелен преход и на регионална интеграция. Това е европейската солидарност в действие – в километри, релси, в дигитални системи, в нови влакове, но преди всичко в перспектива. По програма „Транспортна свързаност“ за периода 2021-2027 г. са определени четири операции от стратегическо значение, четири реални инвестиции, които имат потенциал да променят облика на железопътния сектор. Това са модернизация на участъка Елин Пелин - Костенец, фаза 2, модернизация на участъка „Волуяк – Драгоман“, фаза 2, рехабилитация на жп линията „Пловдив-Бургас, фаза 2“, етап 2, изграждане на нов жп връзка Гюешево – граница със Северна Македония.
По първите три проекта вече има сключени договори за безвъзмездно финансиране и помощ, и вече се извършват активни дейности, включително строителство, технически надзор. По проекта Гюешево – граница със Северна Македония се очаква подаване на апликационна форма от бенефициенти на Националната компания „Железопътна инфраструктура“, като подготовката е в напреднал етап. Сред инвестициите са направленията София-Пловдив, София-Драгоман и Пловдив-Бургас, които вече променят облика на страната ни и разширяват хоризонта на възможностите за пътници, бизнес и околна среда.
Отговорността е ясна – да не се допускат компромиси в качеството, да се осигури ефективно управление на средствата и да се гарантира, че всяка инвестиция е насочена с мисъл за хората, за тяхната мобилност, достъп и сигурност.
В настоящия програмен период 2021-2027 г., 600 млн. евро са предвидените средства за подпомагане на развитието на железопътна инфраструктурата по основната и съпътстващата трансевропейска транспортна мрежа.
По думите на Йорданка Чобанова, става въпрос за значителни инвестиции, с което се потвърждава ангажиментът, който има Европа за свързаност и за транспорт, който вреди по-малко на околната среда. Основни приоритети са свързаността между регионите, намаляване на вредните емисии и по-силна и конкурентоспособна България и Европа. Една интегрирана жп система би дала много повече възможности за развитието на туризма, на икономиката, за отключване на потенциала на страната ни. Измеренията на пътуването с влак са три - завършване на трансевропейската транспортна мрежа, реализиране на зеления пакт и създаването на транспортни системи, които са по-интелигентни и най-вече по-безопасни, и по-свързани, посочи Йорданка Чобанова. Целта е стратегическите проекти да ускорят развитието на европейските транспортни коридори през България. Това е абсолютно ключов приоритет за Европейската комисия, както за този програмен период, така и за следващите години напред.
Европейската комисия ще предложи параметри на многогодишната финансова рамка, в която ще бъдат подчертани приоритетите и сферите, в които ще бъдат насочени инвестициите на Европа. Тези приоритети са много силно обвързани с развитието на единния европейски пазар, който няма как да се случи, ако нямаме една много голяма и силна свързаност със съседните страни и съответно тяхната интеграция, каза още г-жа Чобанова.
Тя отчете, че за периода от 2014-2020 г. общо 942 млн. евро са инвестициите на кохезионната политика за устойчив транспорт. Тези инвестиции са подпомогнали развитието на основната и на съпътстващата пътна мрежа, а с тях са модернизирани около 375 км жп инфраструктура. За съжаление все още гъстотата и качеството на жп инфраструктурата на България остава доста под средното за ЕС и има значителни различия между северните и южните райони на страната. За да бъдат преодолени тези различия е необходимо да се ускорят инвестициите в жп мрежата. Факт е, че е постигнат напредък в предишните програмни периоди, но сега е необходимо да се осигури приемственост и да се надгради постигнатото. Как ще стане това - като бъдат извършени ключови инвестиции в развитие на железопътни участъци в страната, подчерта Йорданка Чобанова.
Ръководителят на проекта, който засяга община Костинброд „София-Драгоман“ – инж. Валя Ставрева, акцентира вниманието на присъстващите, презентирайки особеностите му. Проектът е със съфинансиране от Кохезионния фонд и се осъществява в две фази: Фаза 1 е завършена по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г., а Фаза 2 се изпълнява по Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г.
Включва модернизация на коловозното развитие, контактната мрежа, пероните и приблизително удвояване на 12 км електрифицирана жп линия за скорост на движение на влаковете до 160 км/ч. Предвижда се и изграждане на нова жп гара и спирка Костинброд, а за гарантиране на безопасността и минимизиране на риска от възникване на инциденти ще бъдат изградени нови пешеходни подлези/надлези и пътни надлези, като бъдат премахнати всички пресичания на едно ниво между железопътния транспорт, автомобилното движение и пътниците.
Източник и снимки: Община Костинброд
