Александра Александрова от Божурище: „Научена съм на дисциплина и уважение към другите“

928 преглеждания

Талантливата възпитаничка на „Левски-Триадица“ стана шампион по художествена гимнастика, заедно със съотборничките си, на Държавното първенство, в категория ЕЛИТ

Представяме ви Александра Александрова от Божурище, която стана шампион по художествена гимнастика, заедно със съотборничките си от ансамбъла на „Левски-Триадица“, на Държавното първенство за ансамбли, в категория ЕЛИТТреньор на момичетата е Мирослава Батаклиева, а сборът, който те събраха на шампионата е 52.683 т. (27.58 и 25.100).

Кога и как се запали по художествената гимнастика? Колко години тренираш и колко често?

Започнах да тренирам на осем години, но след около три години, започнах наистина да обичам този спорт. Това, което ме запали беше първата ми треньорка и радостта, когато успея да изпълня някой нов елемент. Тренирам от осем години. Първоначално тренирах два пъти седмично, но постепенно започнах да тренирам повече. Откакто съм в КХГ „Левски-Триадица“ през лятото тренирам от сутрин до вечер, а през учебния период отивам в залата веднага след училище и тренирам до вечерта.

Кое е качеството, което според теб ти помага да постигаш успехи в този толкова труден и изискващ спорт?

Амбицията е нещото, което ме води напред. Аз имам мечта и цел в художествената гимнастика, но за да я постигна обаче, освен амбиция и желание, трябват много тренировки и концентрация върху която аз още работя.

Извън тренировките в залата, какви ограничения ти налага спорта, като режим на хранене, почивка и поведение?

Старая се да не ям вредни храни, за да съм здрава и да мога да тренирам. Спортът ме е учил и продължава да ме учи да мога да се ограничавам и когато нещо не е добро за мен, да мога да го спра. А що се отнася до поведението ми извън залата, научена съм на дисциплина и уважение към другите.

Кой/какво е най-големият ти мотиватор? Имаш ли идол?

Най-големият ми мотиватор на първо място е моето семейство. Майка ми и баща ми винаги ме мотивират, подкрепят и помагат. Баща ми, който е бил спортист, ми дава много ценни съвети за спорта. Майка ми не е била в спортния свят, но винаги е търсила начини да ми помага в тренировките. На второ място, мои мотиватори са всички треньори, които са работили и продължават да работят с мен. И на последно място, но не по важност, както вече казах аз имам цел и това ми дава стимул да я постигна. Имам си и идол, това са моите родители и Боряна Калейн.

Случвало ли ти се е по някаква причина да мислиш да се откажеш? Какви трудности и препятствия си срещала?

На почти всеки спортист са му минавали такива мисли през главата, както и на мен, но никога не е било нещо сериозно. Просто някаква мисъл, която идва и си отива. Една от най-големите трудности през които съм преминала беше счупването на крака ми. Бяхме на стадиона и правихме „стълбички“, когато стъпих накриво и усетих много силна болка. Отидохме в болница и ми казаха, че кракът ми е счупен. В този момент целият ми свят рухна, но нямах време да мисля много, защото още на третия ден след слагането на гипса, бях в залата „тренираща“ на стол. Друго от препятствията ми, беше когато разбрах, че ще играя в ансамбъла на „Левски-Триадица“. Коляното започна да ме боли, това се е случвало много пъти преди, но този път беше повече. Оказа се, че имах проблем и за да го оправя се наложи да нося „тейп“. За мое щастие се оправих бързо.

Каква музика обичаш да слушаш?

Любимата ми музика е поп. Обичам да слушам песните на Harry Styles, Olivia Rodrigo, Billie Eilish  и др. Също така харесвам и една рок група Maneskin.

Имаш ли хоби? Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Свободно време звучи добре. Когато имам такова обичам да пренареждам стаята си, да прекарвам време със семейството и приятелите си и да гледам филми и сериали. В края на краищата обаче,  почивния ми ден завършва на двора, мислейки за елементи с лента.

Къде учиш и къде/в каква посока искаш да продължиш своето образование? Кой ти е любимия предмет в училище? 

Уча в 47 СУ „Христо Г. Данов“, гр. София. Харесвам географията и биологията. Искам да продължа образованието си в НСА със специалност кинезитерапия и треньорство.

Какво ти предстои в гимнастиката?

Предстои ми страшно много работа, за да успея да постигна мечтата си.

Ти си пример за успех и за това как с много труд се постигат желаните резултати. Какво би искала да кажеш/посъветваш/пожелаеш на младите хора?

Аз все още не се възприемам като пример, имам още много работа, за да постигна най-голямата си мечта, но бих посъветвала всички хора да следват мечтите си до край и никога да не се отказват.

Снимки: Александра Александрова - личен архив

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук