Даниела Асенова, учител в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Годеч: „Важно е да се знае историята на родния край“

748 преглеждания

Интервю на Габриел Георгиев, ученик в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч

Даниела Асенова е дългогодишен учител по история в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ град Годеч. Завършила е висшето си образование в Софийския университет със специалностите специалист историк и учител по история. Израснала е в този край и казва, че Годеч е любимото й място, той е в душата й - родолюбие, което се старае да предаде и на своите ученици.

Преди години развива извънкласната дейност „История на родния край“ по проекта „Твоят час“. Водила е и часовете „Краезнание“. В тези групи тя постига много, заедно с учениците си, изследвайки родното място.Повече информация за тяхната дейност, както и интересни факти за годечко, може да прочетете в интервюто. 

Като какъв човек се определяте?

Малко е трудно аз сама да се определя. Добре е другите да го направят. Любознателна съм бих казала, искам да науча повече неща. Средностатистическа българка.

Каква ученичка бяхте в училище?

Притеснителна, чувствителна, гледайки да направи всичко, което се изисква. Незабележима в началото, в последствие ме забелязаха. Не съм била някаква инициативна ученичка.

Завършили сте средното си образование тук в Годеч, нали? Накъде продължихте след това?

Да, с пълно отличие завърших. Кандидатствах в Софийския университет, още първата година ме приеха. Исках да се занимавам с история и най-вече с археология.

Вие сте учител. Как нещата се извъртяха така, че избрахте тази професия, а не археологията?

Желанието ми беше да уча история без да искам и да имам желание да ставам учителка, това въобще не ми е било приоритет. Много учители казват, че това им е било мечта, но при мен не беше така. Известно време живеех в София. След като получих образованието си се завърнах в Годеч и се оказа, че тук, освен да стана учител, няма друга алтернатива. Така станах възпитател в помощното училище. По-късно започнах и работа като учител по история в гимназията.

А учителската професия носи ли Ви удовлетворение?

Когато започнах да я практикувам, тя ме грабна. Започна да ме удовлетворява и съм щастлива, че се занимавам с деца. След като се докоснах до дечицата се оказа, че това ми е силата, там ми е душата. Ако сега ме попиташ каква бих могла да стана от тук на сетне, аз не знам. Ако не е връзката с децата, не знам какво ще бъда аз, не знам каква ще ми е същността.

Това не е било Вашата мечта, но изглежда един вид ударихте в десетката.

(Смее се). Ами да, случайно се случи. Държа да отбележа, че когато станах учител по история, получих много помощ от вашата класна Иванка Горанова, която е учител по същата специалност. На много неща ме е научила, много съвети ми е давала. Тя ме приобщи към училището.

Споменахте, че сте искали да се занимавате с археология, но не сте тръгнали по този път поради факта, че тук няма работа. Какво стана с тази мечта все пак?

В началото на кариерата ми, в Годеч се правеха археологически разкопки. На храма Свети Никола Летни имаше, както и след дерето в същата местност. Тогава се запознах с археолозите и разбрах някои неща. Така и не се довършиха тези разкопки, нямаше пари. Но археологията ми остана в душата. Това ми беше мечтата.

Какво разбрахте за тези разкопки? Може ли да се разкаже нещо интересно или понеже не са довършени, няма достатъчно информация?

Точно до храма Свети Никола Летни има храм от римско време. Той е много интересен, аналог има само във Великобритания. Самите спойки на камъните са характерни за римската археология. Храмът е интересен и с това, че вътре е имало извор, който е бликал непрекъснато. От другата страна на дерето се оказа, че е имало римско селище, но не много голямо. Там на археолозите помагаха и ученици. Поради липсата на финанси, така и нямаше голям резултат. Откриха се две колони. Една колона имаше в дерето, другата беше преместена пред банката в центъра на Годеч. Това е, което знам.

Нека да разгледаме културната среда в града. Читалището е едно доста важно средище за развитието на общината от културна гледна точка. Според вас как се справя то с тази си задача?

Като културно средище, това е стожер в годечката община. Развива се дейност, има много изяви. Бях доста щастлива от археологическата експонация, която беше на втория етаж, но нея вече я няма. По време на ремонта преди няколко години тя изчезна, не знам къде се съхраняват експонатите. Аз лично бях дала стан, разбой, от моята баба. След ремонта имаше идея да се направи музей - така и не се получи. Но в Годеч трябва да има такъв, в момента няма.

Последните две години се провеждат и Вапцарови дни в читалището, които се организират от Бойко Младенов. Какво мислите за тях и каква роля имат те за развитието на града?

Първо ще кажа, че Вапцаров ми е на сърцето поради две причини - още като ученичка, неговите творби ми допаднаха. Той ми е любимият творец от XX век. Може би другата причина е това, че моят дядо по майчина линия, тогава, когато Вапцаров е интерниран в Годеч, е бил седемнадесетгодишен младеж и заедно с него са били на кариерата в Злидол. Дядо ми е разказвал за Вапцаров - колко хубаво е пеел, колко добре е говорил. Така някак ми е легнало на сърцето името на Вапцаров. Поздравявам Бойко Младенов за тази инициатива, тя трябва да бъде развивана, нужно е да бъде наложена като традиция в Годеч. Вапцаров трябва да остане в историята на града.

Училището е другата важна културна институция в малкия ни град. Участват ли учениците в развитието на общината?

Бих казала, че ако не е училището, общината не може да проведе едно културно мероприятие. Така че дейността му в тази сфера е огромна. Без учениците, без работата на, подчертавам, Иванка Горанова, просто общината няма как да осъществи такава дейност. Училището е много важно културно средище в общината не само от образователна гледна точка.

Зная, че водихте извънкласния кръжок „История на родния край“, както и часовете „Краезнание“ с ученици от гимназиален етап на образование. Каква беше вашата дейност?

Като цяло за историята на Годеч няма много писмени исторически извори. Разчитаме главно на устни такива. Устното народно творчество може да направи много неща. Затова аз, като учител, много съм наблягала на това децата да разпитват баби, дядовци, прабаби, прадядовци какъв е бил животът тук. Карала съм ги да правят родословни дървeта като история на семейството, за да ги накарам да смятат, че всичко, което се взима от миналото, е история. Това беше основната ни дейност в групите.

Каква информация събрахте? Открихте ли нещо интересно за Годеч и годечани?

Събирали сме сведения за  празници - пролетни, летни, есенно-зимни, осъществявали се тук в годечко, какви са традициите, ритуалите, диалектни думи… Тези материали ги пазя. Имам идеята да ги довърша в дейността отпреди няколко години - История на родния край. Тогава събирахме много сведения, направихме един албум, той е в развитие, но ще бъде наслагван в бъдещето, за да се запазва фолклорната история на Годеч.

И всъщност това ще бъде крайният резултат от вашата дейност „История на родния край“.

Да, надявам се да има развитие, защото наистина много постигнахме с учениците. Искам да им благодаря специално за този проект. Тогава те бяха 7-8 клас предимно. Направихме много неща. Освен проучванията, правихме мартеници, сурвачки, възстановка на седянка. Много бяха заинтригувани, много бяха ентусиазирани. Работиха с хъс и се справиха отлично, особено твоят брат Венислав - за толкова много неща ми помогна в тази дейност. Той ми беше пръв помощник.

Тази дейност явно е била доста по-различна от нормалните часове.

Да, не беше като традиционния учебен процес. Беше невероятно, интересно. И това мен ме зарежда с енергия. Дали ще научат този урок или другия не е чак толкова важно, важно е да се знае историята на родния край.

За последен въпрос Ви давам избора Вие да кажете нещо, което смятате за важно да се каже по темата, препоръка, която учениците Ви трябва да чуят например. Какво е то?

Да бъдат себе си, да бъдат добри, да милеят за родното, ей на това аз много държа. Някак, ако може всеки, който с каквото може, дори да не е тук, да направи нещо за Годеч, защото пак повтарям, писмени исторически извори няма достатъчно. Кой откъдето каквото чуе да принесе за историята на Годеч. Нашият град е свято място, аз така мисля.

Портал към една малка Вселена, една непозната история

Материалът е изготвен от Габриел Георгиев, ученик в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин