Едно читалище, даващо на гражданите бодър дух и подкрепа

1739 преглеждания

Това привлекателно място за божурчаните от всички възрасти е читалище „Христо Ботев 1934” – гр. Божурище.

„Няма друг народ, равен на българския, който в преизподнята на мрака на робството да се въздигне и създаде такава демократична, общочовешка и общодостъпна институция, наречена читалище…”

Всеки град има нужда от място, което със своите знания и култура да приобщава малки и големи. Място, което да съхранява живия дух на гражданите, да пази патриотизма и връзката между миналото и настоящето. Тези думи се вписват точно в описанието на едно читалище. Това привлекателно място за божурчаните от всички възрасти е читалище „Христо Ботев 1934” – гр. Божурище.
 
Читалището в град Божурище е една от най-старите институции в града, а сградата е изградена в бароков стил. Построена и малко след първото летище в България – а именно това в Божурище. Граждани с патриотичен дух и огромна нотка желание да развият културата и да покажат на съгражданите си колко много могат да постигнат на това свещено място - Георги Апостолов, Димитър Петров, Георги Шопов, Първан Пазов, Кръстан Стоичков и др., са хората, които са посветили част от живота си, за да изградят това олицетворение на българщината. 
 
В началото е използвано като общежитие за военните офицери и военен клуб-казино. Малко по-късно е използвано като стол и общежитие за работниците от военния завод в град Божурище. През 80-те години институцията преживява “криза“ – сградата е в наистина лошо състояние и управниците на военния завод решават да бъде разрушена. По идея и реализация на граждани и Славчо Трънски, сградата е дарена на държавата като читалище и с държавни средства е направен ремонт, и са възтановени част от първоначалните и елементи.
 
През 2014 г. (годината на отбелязването на 80-годишнината на Народно Читалище „Христо Ботев 1934” – гр. Божурище) завършва успешно основният ремонт на сградата по проект „Повишаване на устойчивото социално-икономическо развитие на общините Божурище и Сурдулица чрез  подобряване на общинската културна инфраструктура” по Програма за трансгранично сътрудничество. След реализирането на този проект посетителите на читалището се радват на обновената и модернизирана 100-годишна сграда. 
 
Днес, тази сграда е център пълен с разнообразни дейности, в които жителите на града се включват. На сцената на читалището може да откриете, както местни самодейци, така и професионални актьори. Към народното читалище има 12 самодейни колективи, които активно участват в културния и социален живот на общината, те са в основата на концертите по случай всякакви празници и имат много успешни изяви на фестивали в страната и чужбина. Такива колективи са фолклорни ансамбли, певчески групи, вокални формации, школи по танци, камерен хор. В тях участват както големите, така и малките жители на града. 
Една от най-изявените дейности в читалището е библиотечната. Библиотечният фонд възлиза на малко над 15 000 книги от всякакъв жанр, читателите са почти 600, а пък посещенията са близо 7 000. 
 
Но освен от статистическа гледна точка, читалището има много по-важна мисия, за която разказва г-жа Силвия Милушева (председател на читалището). Ето какво каза тя:
 
"Като председател казвам, че читалището е отговорност, прецизно ръководене на институция, която ежедневно работи с много хора, повечето от които са много специални за нас – децата. Определят го като храм, дом на културата, място, от където можем да си вземем книга... и е точно така. Но като хореограф и човек на изкуството, който е израстнал в читалището, за мен и децата, които бързат да дойдат и не им се тръгва, читалището е свобода, радост, трепет, приключение и щастие. Тук те се учат да вярват в себе си, да грешат без да получават слаб две, да развиват въображението си. Тук си казваме „Браво“, „Благодаря“ и „Обичам те“, а след това на сцената идват аплодисментите, удоволствието, гордостта, че си се справил, че си ценен и можеш нещо, за което другите ти се възхищават. А това нещо е изкуството. То не е изпит, не е и състезание с другите. С изкуството обогатяваш душата си, печелиш битка след битка срещу самия себе си, преудоляваш страх, срам, отваряш сетивата си за други по-ценни неща от материалните, изпитваш силни емоции и използваш енергията си за истински неща. Тук децата се чувстват уверени, знаещи, можещи, с хъс и самочувствие да творят и да развиват себе си. Това е – читалището е огнище, то дава топлина. Въглените са живите традиции, върху които горят пламаците, които са душите на децата ни, а ние трябва да ги подклаждаме. Това за мен е читалището – дом, огнище, семейство, смисъл, бъдеще, любов и благодарност...".

Материалът е изготвен от Петя Георгиева, ученичка в 8 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplastSamsonite.