За символа на Божурище - Дивия божур, пред EspressoNews разказва д-р Десислава Алексова, експерт по туризъм и защитени територии

3607 преглеждания

Срещат ли се все още диворастящи божури на територията на общината, или безвъзвратно сме ги загубили? Кой вид точно е символът на Божурище? Какво можем да направим, за да опазим дивия божур?
Експертът по туризъм и защитени територии д-р Десислава Алексова дава отговори на тези и други въпроси за читателите на EspressoNews.


Д-р Алексова, разкажете ни малко повече за емблематичния и любим на всички ни див божур. Що за растение е той, къде вирее, има ли някакъв специален статут?

Семейство Божурови (Paeoniaceae) е разпространено в субтропичните и умерените зони на северното полукълбо, Мала Азия, Европа, Западна и Северна Америка. В България се срещат три вида божур: червен божур (Paeonia peregrina), теснолисит божур (Paeonia tenuifolia) и розов божур (Paeonia mascula).
Символът на град Божурище, наричан разговорно див божур, всъщност е видът теснолист божур. Той е защитен, включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и в Приложение 1 на Европейската конвенция за опазване на дивата флора, фауна и природни местообитания. Според Червената книга на България (2011), теснолистият божур е със статут „застрашен”. Видът е интерглациален реликт, разпространен в Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Знеполски район, Софийски район, Тунджанска хълмиста равнина и Странджа. Среща се в ливади с надморска височина до 700 м.

Къде е естественото местообитание на дивия божур в нашия район? Колко е голямо и какво е състоянието на находището в Софийска област?

В резултат на наблюдения, извършени от експерти от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Българска академия на науките и природозащитни неправителствени организации през 2010 г., беше установено естествено находище на теснолист божур, разположено на територията на община Божурище и Столична община. Находището в Софийското поле не е било потвърждавано от десетилетия, до излизането на научна публикация в списание Phytologia balcanica през 2010 г.  То включва малка ливада с площ 4 дка и е представено от популация, наброяваща стотина екземпляра, където доминиращата растителност е представена от обикновен пирей (Elymus repens), ливадна лисича опашка (Alopecurus pratensis), салвия (Salvia nemorosa), ливадна метлица (Poa pratensis) и др. При извършен мониторинг през месец май 2015 г. са установени почти 4000 туфи с диви божури, което многократно надвишава документираните екземпляри пет години по-рано. През последните две години тенденцията отново е намаляване на популацията.

На какво се дължи тази негативна към момент тенденция?

Причините за изчезването му са свързани най-вече с локалното разпространение и слабото възобновяване на вида. Разораването на пасищата и прекомерната им експлоатация в близост до населените места – една от заплахите в миналото, е основният отрицателен фактор, който влияе върху намаляване на популацията в Софийското поле и в наши дни.

На фона на намаляването на популацията, д-р Алексова сподели още, че е получила сигнал, че трактори, торили нивите в района на местообитанието на божура, са премазали 50 от туфите на най-голямата поляна, на която растението вирее. За това вече са информирани компетентните институции.

Какво още са предприели учените, заедно с природозащитни неправителствени организации, четете в четвъртък, 18 май, в EspressoNews


 

В материала д-р Алексова се позовава на следните източници:

Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2014. Систематика на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър, онлайн версия обновена на 06.03.2014 от К. Стоянов.

Tzonev R., A Ralev, P. Shurulinkov, T. Karakiev. Reports 166-168 for Elatine alsinastrum L., Paeonia tenuifolia L, Isolepis supina (L.) R.Br. in Vladimirov V., F. Dane, V. Stevanović, K. Tan. 2010 New floristic records in the Balkans: 14 Phytologia balkanica, 16 (3): 415 – 445