Пътешествие до извора на величеството

546 преглеждания

Пътепис на Габриел Георгиев, ученик в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч

Звездният небосвод - виждаме го, пред нас е, но е същевременно толкова далеч. Толкова малко знаем за него. Безброй блестящи точици - безброй различни съдби, безброй неизследвани земи. Много пъти съм ходил на пътешествия там. Бяха много забавни. „И как е възможно това?“ ще попитате вие. Много мога да се обяснявам, ала най-просто го е казал Айнщайн: „Логиката ще те отведе от точка А до точка Б. Въображението ще те отведе навсякъде“. Не може да се каже по-точно. Ние сме затворници на ума си, въображението ни освобождава.

Отскачам до 2456 година. Пътуване във времевата линия. Не мога да го изчегъртвам от ума си откакто разбрах, че времето е структура на Вселената, а Стивън Хокинг предполага, че пътуване през вековете е възможно. Обичам лудите теории, дават ми материал, с който градя въображаемите си Вселени. Взимам устройство наречено... не си спомням как се казваше, знам само, че отваря портали през пространството. Мога да отида във всяка една точка на Космоса.

Първият избор на дестинация е труден, дори невъзможен. И тогава решавам - експедиция в търсене на други цивилизации, отправям се към най-близката екзопланета. Тръгвам си от миналото без да обръщам внимание на водещите новини, изобразени с холограма по средата на стаята: „Агитерианци обраха хранилището с квантови оръжия. Междугалактическият съд ги осъди на две хиляди години заточение в Граничната зона“.

Бъдещето беше полезно. Взех си оборудване и се подготвих за пътуването. Настоящето, решавам обаче, е скучно. Защо да не отида в миналото? Наслушал съм се на конспиративни теории за извънземни цивилизации в досег до ранните народи на Земята. Настройвам таймера на времевия автомобил за 2000 година преди Христа или около 13,799 млрд. години от рождението на Вселената.

Естествено, на Земята няма да се разкрият, на сигурно са в пирамидите до Гиза. Гледам картата на галактическата равнина. Най-близката планета с характеристики оптимални за живот е само на 57 светлинни години. Добре, че не трябва да измина цялото това разстояние. Каква далновидност от моя страна беше да взема ПЧО2000 с мен (сетих се как се казва). Портала се отвори и за секунда бях там. Планетата беше синя и зелена - живот, както предполагах. Насочих кораба към един континент с формата на звезда - изкуствена беше, какво развитие само... Скенерът там показваше град.

Кацнах и се запитах: „Така ли би изглеждала Земята, ако хората ги заняма?”. Всичко беше обвито в растения, повечето неразпознаваеми за мен. Чудя се какво е станало. От архитектурата вече съм сигурен, че цивилизацията е имала огромен технологичен напредък. Спомням си друг цитат на Айнщайн: „Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни”. Отсреща дочух крясъци на маймуни...

Влязох в една сграда. Виждам нещо подобно на компютърен чип. Пъхам го в един от слотовете на таблото до стената и пред мен излиза холограма, подобна на тази от бъдещето. Преведох я с преносимия си суперкомпютър. И тук са имали новини, не може без журналистика. Заглавието беше предупреждаващо: „Остават три  седмици до пълното разпространение на смъртоносния вирус. Правителството селектира дикти по определен генетичен материал”. Настръхвам до костите си. Чета по-надолу. Оказва се, че е биологично оръжие излязло извън контрол и цивилизацията прави последен опит за спасение - евакуира незаразени от вида си към друга планета. Координати - Слънчева система, планета трета.

Ние, потомци на дикти? Изглежда са се смесили с населението на нашата планета. Каква ли е причината да не пренесат технологиите си там, при нашите предци. Може нещо по пътя да се е объркало. Или пък на Земята да е възникнал проблем. Спекулации и нищо друго. Замислям се за бъдещето на човечеството. Ами, ако някъде напред във времето това се случи отново? Няма, хората не са глупави. Винаги има надежда. Винаги има изход.

Излетях от планетата, активирах устройството, чието име пак забравих, и се озовах насред една огромна мъглявина. Различни нишки от цветове изграждаха този безкрайно красив обект. Отделни нишки, различни цветове, но едно цяло. „Може би така са всички цивилизации по Вселената” - спонтанно излиза тази мисъл в главата ми. От различни краища, различни езици, технологичен напредък..., но едно цяло, точно както хората и диктите. Това ме накара да разбера - цялата Вселена е нашият дом, нашата родина. Невъобразимо красива и чудновата родина.

Чувам училищния звънец. Пътешествието ми приключи. Ставам усмихнат от чина и тръгвам към вратата. Учителката ми каза, че се радва да ме види усмихнат, най-вероятно съм влюбен. Да, влюбен съм във Вселената. И това пътуване ми помогна да го осъзная.

В онзи чип имаше още данни, в стаята имаше и още чипове. Но не сега ще ви разкажа. Може би някой ден в бъдещето. А защо и вие самите не отскочите до там. Много е лесно. Просто включвате устройството наречено въображение. Аз продължавам моето пътешествие - очаква ме Мултивселената. Какви ли цивилизации има на паралелните земи? Какви ли уроци ще науча от тях? Не знам, но най-същественото е забавлението, другото са екстри. 

Снимки: fakti.bgmegavselena.bgepis.bg

Когато небето понякога е лилаво

Материалът е изготвен от Габриел Георгиев, ученик в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин