София Георгиева - Зорà: „Най-важно е да харесваш това, което правиш, а не просто да го правиш“

142 преглеждания

Интервю на Елизабет Тонина, ученичка в 31. СУЧЕМ „Иван Вазов“, гр. София

София Евгениева Георгиева, позната още като „Зорà“, е съвременна българска писателка. Родена е в Разград, но живее във Велико Търново. Учи българска филология, трети курс. Плюсовете на специалността ѝ са, че обогатява общата култура, речника и разширява кръгозора. Реших да Ви запозная със София, тъй като харесвам творчеството ѝ. Смятам, че творбите ѝ носят хубави емоции на всеки, който се докосне до тях, защото споделяйки стихотворенията си разкрива един нов и вълшебен свят пред нас. Личност, която е муза и пример за младите творци. А думите ѝ имат силата да докосват душата на човека. 

„Птичките кацат

веднъж на рамото

Пеперудите

ги хващаш ти“

Привет, София! Нека започнем от самото начало. Кога започна да пишеш?

Здравей! Писала съм и като много малка - в трети-четвърти клас. Тогава използвах и рими. Но количеството „творби“ от това време може да се събере на пръстите на двете ми ръце. Започна да ми харесва много белият стих, когато влязох в университета. Във втори курс се отключи и желанието ми да опитам и аз. Никога дотогава не съм си представяла, че ще се занимавам с нещо такова. Дори помня, че по едно време в училище писах разкази и се чудех на хората, които успяват да пишат стихове, много ми се искаше да мога и аз.

Какво обичаш да правиш през свободното си време?

Обичам да пътувам, да готвя, да говоря с близък човек. Преди време се занимавах с пиано и спортно катерене, тези дейности определено ми липсват.

Кое нещото, което те усмихва най-искрено?

Да видя чуждата усмивка.

Би ли ни разказала за нещо, което те вълнува например за любовта, вдъхновението или пък изкуството?

Бих говорила и за трите. Любовта я виждам още в семейството ми. Родителите ми са ми доказали, че тя може да съществува и след много години заедно, затова не се задоволявам с нещо по-малко от това, което виждам.

Вдъхновението е навсякъде. Смятам, че най-често вътре в нас. Съществува в мислите ни, желанията, действията. Външният свят просто го провокира да излезе наяве.

Изкуството за всеки е различно. Думата, която ще използвам за него, е „красота“. Кара те да мечтаеш, да мислиш, независимо в каква форма се намира.

Знам, че вдъхновението да пишеш идва от твои преживявания и емоции, но би ли ни разказала малко повече за нещата, които създаваш?

Мога да кажа, че напоследък „създавам“ под формата на монолог. Не е толкова до преживявания. Сякаш пиша това, което имам нужда да чуя.

„Днес изхвърлиха книга

пред очите ми

толкова думи

се строполиха

и в съзнанието ми отекна

мисълта

че някой ще остане

на дъното

на желязна клетка

затворник

без метафори

скрит

от всяка болка

хартията му

ще се разпадне

и времето

ще спре

не знам

кое е по-тъжно

че съчувствам

на книга

или

че аз

съм същата“

Беше ли вълнуващо, когато реши да създадеш страницата и започна да публикуваш поезията си?

Честно казано не бих определила емоцията си тогава, защото не знаех какво точно правя. Не съм очаквала и да има резултат. Просто си казах „защо пък не“. И така създадох страницата, беше с около шест творби и не съм имала никакви планове какво ще правя. Нещата просто се случиха.

Вече имаш издадена една стихосбирка - „Зорà“, какви бяха емоциите след издаването и получаването на обратна връзка?

Когато книжката влезе в печат започнах да се притеснявам, преди това може би не осъзнавах какво се случва. Но благодаря на всеки един човек за милите думи, с които ме накара да не съжалявам за избора си. Наистина вярвам в израза, че ако нещо леко те плаши, то сигурно ще бъде хубаво да го опиташ.

3нам, че в момента работиш по съвместен проект - тениски с твои стихотворения. Би ли ни разказала как се зароди идеята?

Запознах се с Инна в социалните мрежи и двете харесвахме (и все още харесваме) какво създава другата. Един ден говорихме за съвместен проект и просто го осъществихме. Стана много плавно, без излишно напрежение. Харесва ми и крайният продукт. Това са тениски, които аз с удоволствие ще нося. Според мен това е най-важно, да харесваш това, което правиш, а не просто да го правиш.

Би ли споделила интересна информация за теб, която малка част от последователите ти знаят?

Не мога да пиша на музика. В началото ме концентрираше, но с времето започна да ме дразни и вече предпочитам да е тихо около мен. Също така съм хем оптимист, хем скептик. Не знам как става това.

Какво да очакваме за напред?

И аз самата не знам. Нещата се случват случайно, смятам, че Бог стои в основата на това. Просто ще действам, когато дойде нова идея.

Работиш ли по нова стихосбирка? Ако да, кога да я очакваме?

Да, работим в момента. Нямам търпение да излезе, защото самата аз в нея съм много по-различна, отколкото в първата. Надявам се скоро да я приключим и да имам повече информация.

Смяташ ли, че родният ти край е предпоставка за успешно развитие?

Много обичам Разград, изключително спокоен град. Той дефиницията „дом“ за мен. Относно развитие не бих могла да кажа със сигурност, много зависи от сферата.

Според теб успехът зависи повече от родното място или от самия човек?

Определено първо от човека. Дори да си от най-малко градче или селце, стига да правиш нещата с желание и да ти е писано, смятам, че ще постигнеш всичко, което трябва.

За финал, какво би посъветвала младите хора, които се занимават с поезия и изкуство?

Да слушат вътрешния си глас. Да творят, да се развиват, да не се отказват. И докато го правят от сърце съм сигурна, че ще бъде красиво!

„такива като нея

не могат да са в света

постоянно

изчезва им се“

Поли Недкова - будител на новото време

Материалът е изготвен от Елизабет Тонина, ученичка в 31. СУЧЕМ „Иван Вазов“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимки: София Георгиева - Зорà

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин