Станаха ясни резултатите от деветото издание на литературния конкурс „Асен Димитров“, организиран от Общински съвет – Костинброд. Тазгодишното издание бе посветено на темата „Костинброд“, като участниците имаха възможност да представят своя поетичен поглед към града, неговата история, природа, хора и ежедневие. Конкурсът е отворен за автори без възрастови ограничения и се провежда с цел да насърчава творческата изява и любовта към българското слово.
Журито вече определи трите отличени произведения сред постъпилите творби.
Първо място е присъдено на Ева Илиева за стихотворението „Костинброд е незабравим“.
Костинброд е незабравим
Когато сутрин отворя очи,
Още от малка, може би на три,
С нетърпение излизам на двора.
Та то си е лукс, няма да споря!
И взимам колелото чевръсто,
На площада приятели ме чакат до късно.
Белица неуморно ни зове,
Ритаме с ожулени колене.
От Маслово до селото,
Докъдето стигне погледа, обходили сме цЕлото!
Е, няма диалекти да употребявам…
Научили са ни правилно и го оценявам!
Естествено е човек да се обърка,
За момент се загледах в природата отвънка.
А пък съседите отсреща правят скара,
Бавно разнася се мирисът в тази омара.
Разхождам се до Общината,
Ама че красиво са цъфнали цветята!
Винаги да е хубаво си пожелавам
И винаги по своя воля тук оставам!
Моят град любим – Костинброд, незабравим!
Второто място е за Мария-Магдалена Стоянова с творбата „Костинброд – град с душа“.
Костинброд – град с душа
Край тихи улици, под синьо небе,
един красив град расте и живее.
Костинброд се буди със слънчеви дни,
със спомени стари и нови мечти.
Тук всяка пътека разказва история,
за хора с вяра, с труд и с воля.
Тук времето пази във своята длан
следите на вчера, надеждата там.
Шумят дърветата в утринен час,
а птиците пеят за всички от нас.
За родния край, за дома и земята,
за топлата обич, останала свята.
Костинброд, ти не си просто град,
ти си спомен, надежда и свят благодат.
Ти си корен дълбок и протегнати длани,
ти си дом за мечти и сърца несломени.
Нека годините тихо вървят,
нека нови деца по улиците растат.
Да носят във себе си твоята следа
и с гордост да казват:
„Костинброд е моят град!“
Където и утре животът да води,
сърцето към родния край ще ни връща.
Защото човек може много да има,
но родният град е любов незаменима.
Третото място е присъдено на Добромир Зафиров за стихотворението „Костинбродска любов“.
Костинбродска любов
Твоят град е островът на Ломското шосе -
до столичната джунгла близък и далечен.
В прегръдка със софийското поле
нежно ми приглася шопска песен.
Казват, някой Коста направил си хан -
на брода край Белица бил вдъхнал живот.
Оттогава всеки, устремен към Петрохан,
отбивал се във твоя Костинброд.
И аз, от Тракия запътих се натам,
пленен от красотата ти, любима.
На запад ме очаква, знам,
магичната надежда - да те имам.
Да чувствам пак ръцете твои
във ритъма на есенния дъжд -
разказвай ми за сливнишки герои,
за ароматен зелник от Петърч…
Докосват ни на любовта крилете -
през твоя град те движат ни напред
със тропота магичен на конете,
препускащи в съседен Опицвет.
Ще кажеш - свързват с медийни сензации
и президенти родната ти шир,
но колко тайни тя мистично крие
от Маслово до Шияковски манастир.
Пак двама сме. Една целувка нова –
в Понор оглеждат се на Драговищица звездите,
а ти, костинбродчанката, обичаш Казанова –
не местно производство, а… тракиец…
Каква ти магистрала за Европа!
Какъв ти път за „Видин-Калафат“!
Аз само в твоя град ще начертая
нашия съвместен свят.
И пак на Ломското шосе сме с тебе,
все тъй мечтаем за щастлив живот,
а любовта ни никой няма да отнеме,
защото е любов, родена в Костинброд.
Награждаването на победителите ще се състои на 17 септември 2026 г., в рамките на официалните чествания по повод Празника на град Костинброд.