Сърцето остава там, където се чувства най-свободно и щастливо

1631 преглеждания

Пътепис на Елизабет Тонина, ученичка в 31. СУЧЕМ „Иван Вазов“, гр. София

Днес ще ви разкажа за едно магично място. Скрито в Балкана и заобиколено от високи склонове, поляни и гори. Малко селце в Северозападна България, близо до града Белоградчик. Това място е Чупрене. То има около 500 души население и колкото и да е малко, толкова е приказно и богато на история, различни култури и много видове животи.

Селото е сгушено отвсякъде с разнообразната и разноцветна природа на България. На където и да погледнеш виждаш бреговете на Балкана. А къщичките са наредени една до друга, но с обширни дворове, които пораждат у теб чувство за уютност.

В селцето има площад, на който има голяма часовникова кула, а зад нея малка църква. Има училище, детска градина, община, игрища и доста голям парк.

Прекарвайки всяко лято там, заедно с приятелите ми, намирахме по някое ново местенце за игра, сгушено в селото. Всички пътечки, които водеха към Балкана или към реката, която преминава през Чупрене, разкриваха така прекрасната и непокътната природа пред нас.

Карахме колелата из  тесните улички и извън селото и се смеехме от сърце винаги, когато бяхме заедно. Надбягвахме се, за да видим кой ще стигне най-бързо до определеното място. А след това ни очакваше време, изпълнено с игри и разговори, без телефони и всякакви технологии.

Сещайки се сега за това време, толкова искам да се върна отново там и да се насладя на всяка секунда прекарана там с тях, да избягам от забързания и шумен град. Годините минаваха и все по-малко от нас си идваха през  лятната ваканция, а други бяха там съвсем за кратко, но всеки път щом се събирахме отново, изпълвахме улиците с радостните си викове и чистия смях, който пазим и до днес.  

Едно от най-хубавите и ценни неща там са хората. Винаги добронамерени и дружелюбни към всички. Запазили онова чисто и може би дори детско в тях, което хората в града се опитват да изтръгнат от себе си, слагайки сърдити и намусени физиономии, сякаш забравили какво е да се усмихваш и да се радваш на нещата около себе си.

Нашият край си има диалектни форми, но може би любимата ми фраза, още от дете, когато се поздравиш с някого и те отвърнат: „Здраве желаем“. Много от възрастните хора ни даваха и плодове, които растат в градините им - грозде , ябълки, круши и дори черница, когато минавахме и си говорихме с тях. Масово хората сами произвеждат храната си. Гледат животни и садят много зеленчуци в градините си. Няма двор без градина и домашни животни - кокошки, овце, кози, прасета и други.

Всяка година има няколко големи събития, които се случват в селото. Едно от тях е Турлашкия фолклорен събор „Када кум прасе и ти вречу“, който се провежда юни месец. В последните години съборът има международен характер и участие взимат групи от Сърбия и Румъния. Самият девиз означава, че когато кумът обещава, че ще даде нещо на сватбата, младото семейство трябва да е готово да приеме подаръка веднага, в случай че кумът се откаже. В метафоричен смисъл тълкуването е, че когато ти се дава нещо в живота, трябва да го вземеш, защото после може и да съжаляваш. Празникът има състезателен характер и взимат участие танцови и певчески състави, както и индивидуални изпълнители. Също така се показват различни обреди и обичаи.  

Други големи събития са съборът на селото и Ловният събор. Ловното стопанство там е много добре развито. Има много дивеч и дори чужденци идват през ловния сезон, за да се включат.

Биосферния резерват „Чупрене“ е разположен по билото на склоновете на Чипровската планина, Западна Стара планина. Той е един от най-големите в Република България. Горите заемат почти 90% от територията му. Те имат изключително важно значение за изучаването на смърчовите гори. Също така има разнообразен животински свят – лисици, диви котки, катерици, водни змии, скални орли, ястреби и много други. Интересен факт е, че „Чупрене“ е единственият резерват, постоянно обитаван от вълци.

Разхождайки се в селото у теб се пораждат чувства за безгрижие и свобода. Чистият въздух сякаш ти дава възможност да избистриш мислите си и да погледнеш на нещата по друг начин. А когато стигнеш да Чупренската река не можеш да наситиш от цветове и звуци, които омагьосват съзнанието ти. Попиваш всичко, което виждаш и ти се иска да останеш там завинаги, под звуците на шумящата вода, птичките, които чуруликат и всички цветове, които се съчетават от заобикалящата природа. Приказно е.

Престоят там ти дава невероятното усещане за непринуденост и естественост. Природата и хората те предразполагат и ти усещаш цялата свобода и вдъхновение, което идва от уюта и охолността, от която си заобиколен. Сякаш мястото е бягство за душата и ѝ носи спокойствие и удовлетвореност. Трудно можеш да забравиш това, което си видял или чул. Всичко там е в такава хармония и ти не искаш да се върнеш към това, което те очаква в реалността, в света с тревогите и многото грижи.

Всеки, който е бил там, знае онова чувство, което те обзема, когато трябва да тръгнеш. Сякаш цялата тази свобода и детска радост си отиват от теб. Но никога не забравяш емоцията, която си изпитал в Чупрене. И искаш да се връщаш отново и отново. Защото сърцето остава там, където се е чувствало най-свободно и щастливо. 

Хората имат нужда от изкуство

Материалът е изготвен от Елизабет Тонина, ученичка в 31. СУЧЕМ „Иван Вазов“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин