„Културното наследство като основа на новия социален договор“, бе темата на презентацията, с която Община Драгоман участва в шестото издание на Green Transition Forum, проведено под мотото „Europe's Next Chapter. Competitive. Innovate. Secure“. Международната научна конференция „Новият социален договор“, организирана в партньорство с Агенция ОЗОН, се проведе в столицата на 8 юни 2026 г.
Green Transition Forum се утвърди като една от най-влиятелните европейски платформи за диалог между политици, европейски институции, бизнес и научната общност. През годините форумът е събрал над 20 000 участници и повече от 1200 лектори от 40 държави. В тазгодишното издание се включиха и 46 експерти от СОНИК СТАРТ и 10 представители на Фондация ОЗОН.
Огромен интерес, особено сред чуждестранните гости и участници в конференцията, предизвика презентацията за културното наследство на Община Драгоман, в контекста на темата за новия социален договор. Участието в този форум предоставя отлична възможност за популяризирането на това наследство.
Заместник-кметът Лидия Банкова, във встъплението си подчерта: „Наличието на над 45 Свети места и обители определят региона на Драгоман като „МАЛКАТА СВЕТА ГОРА“ на Балканския полуостров. Това дава изключителна възможност за осъществяване на нови социални контакти и сближаване, за издигане на духовността и съпричастността, толерантността и дружелюбието, ценности, които все повече се губят в динамиката на съвремието.“
В периода 1997 – 2007 година в Драгоманска община са изградени и възстановени много църкви - параклиса „Света Петка” в с. Чорул, църквата „Св. Георги” в с. Драгоил, църквата „Вси светии” в с. Големо Малово, църквата „Вси светии” в с. Прекръсте, църквата „Св. Георги” в с. Ялботина, църквата „Свети дух” в манастирската обител край с. Драгоил.
Акцент в презентацията бе Църквата „Св. Атанасий Александрийски” в Неделишки манастир – изключително ценен културно-исторически паметник на повече от 10 века, намиращ се близо до село Дреатин, община Драгоман. Изграден е през 9-10 век, по заповед на българския цар Петър и с предоставени от него средства, като легендата разказва за неговото чудотворно излечение на лековития извор. Тук е създадено първото килийно училище в областта, което по-късно става класно и съществува до средата на ХХ век.
Исторически данни сочат че, Паисий Хилендарски е отседнал в манастира „Св. Атанасий Александрийски” при разпространението на своята „История славянобългарская”.
Средновековен периодОбхваща периода VIII век от н.е. до началото на XV век от н.е. и е най-активния и плодотворен етап в създаването и утвърждаването на християнската вяра чрез построяването на десетки Свети обители-църкви, манастири, оброчища и пр.
В община Драгоман черкви от този период са „Св. св. Петър и Павел” в с. Беренде, „Св. Николай” в с. Калотина, „Св. Георги” в с. Чепърлянци, църквите в селата Владиславци, Цацаровци, Василовци, Раяновци и Цръклевци, Маломаловския и Неделишкия манастири, Разбоишкия манастир и други. В заключение, заместник-кметът Банкова обобщи: „Цялата невероятна палитра от тези забележителни исторически обекти предполага и все по-засилващия се интерес от посещения – индивидуални и групови, като основа на по-силен социален контакт и предпоставка за духовно обогатяване и социално сплотяване.
Това е реален, практичен и ефектен начин за поставяне на здрави основи при новите социални взаимоотношения. Формирането на общи убеждения по отношение на историческите събития, съпричастието и отношението към тях, повишаване чувството на национална гордост и принадлежност, усилването на вярата, добротата и любовта – какво по-значимо от това за новия социален договор?“
Лектор в международната научна конференция „Новият социален договор“, бе доц. д-р Офелия Кънева – икономист, социолог, преподавател, д-р по управление на образованието.
В своето изложение тя заяви, че: „Новият социален договор на XXI век трябва да намери баланс между свободата и сигурността, между технологичния прогрес и човешкото достойнство, между глобализацията и социалната устойчивост.“ По думите ѝ, най-големият риск пред обществото не е скоростта на промените, а изоставането на институциите от тях.
Пленарният ѝ доклад „Новият социален договор на XXI век“ анализира прехода към дигиталната епоха и необходимостта от нова концепция за развитие, съобразена с ускореното време и глобалната свързаност. Според доц. Кънева, технологичният напредък създава нови възможности за участие, но носи и рискове от социална фрагментация, информационно пренасищане и загуба на доверие.
Източник и снимки: dragoman.bg
