Александър Бочев, заместник председател на „Национално сдружение недвижими имоти“: „С растежа на София не бива да изоставяме и културно-историческото и архитектурно наследство“

507 преглеждания

Интервю на Елена Захариева, ученичка в Националната търговско-банкова гимназия, гр. София

Един от основните фактори за развитие на София винаги е било новото и променящо се строителство. Експертното си мнение за това как разрастването на столицата влияе над развитието на града, изказа Александър Бочев - управител на фирмата за недвижими имоти Real Net и заместник председател на „Национално сдружение недвижими имоти“.

Г-н Бочев, като специалист в областта на недвижимите имоти, според Вас, столицата може ли да има крайни граници и второ, има ли опасност новото строителство да погълне „красива стара София“ с цел задоволяване нуждите на пазара от недвижими имоти?

В цяла Европа има тенденция за разширяване на големите градове, особено това се отнася за финансово - икономически и културни центрове, каквато е и София. Разбира се разширяването на града в строителен план зависи най-вече от търсенето на недвижими имоти. Последните няколко години, след финансовата криза, наблюдаваме увеличаващо се търсене на имоти в София, което доведе до разширяването и застрояването на нови площи. Пример за това е ж.к. „Левски“, където през последните три-четири години се построиха много нови сгради. Подобряването на транспортната достъпност, в това число и разширяването на метрото, спомага за усвояването на нови терени. Разбира се, границите на София от юг, югозапад са ограничени и разрастването в тези посоки е почти невъзможно, така че тенденцията за урбанизиране на нови територии е по-скоро в посока север, североизток. Имаше период от развитието на имотния пазар, предимно 90-те години, в които изпитвах известни опасения, че строителството на нови, а по това време и не особено качествени и красиви сгради може да заличи облика на „красива стара София“. За щастие това до голяма степен се промени. Обществото стана доста чувствително на тема премахване на стари сгради, представляващи културно-историческо наследство. В резултат на това, много от тези сгради бяха реновирани, а и голяма част от новоизграждащите се сгради в центъра на столицата са в унисон със старата архитектура. Имаме и не малко примери в обратна посока, примери за безотговорно стопанисване и дори премахване на стари, исторически сгради. Ще ми се да вярвам, че този процес постепенно намалява и отговорното поведение на институциите, инвеститорите и потребителите ще спомогне за запазването на архитектурното наследство.

Според Вас новото строителство и разрастването на столицата, положителен или отрицателен ефект има над развитието ѝ?

Този въпрос няма еднозначен отговор. От една страна града и особено централната му част не е проектирана да поеме толкова интензивно разширяване и това води до редица проблеми, като трафик, затруднения в придвижването на градския транспорт, липса на места в детските градини и други. От друга гледна точка, имайки предвид, че столицата предлага все повече работни места, което води до миграция на хората, трябва да кажем, че това има и положителен ефект. Столична община генерира повече данъци и такси, което доведе до значително подобряване на инфраструктурата и транспортната достъпност до всяка точка на града.

Част от развитието на София е урбанизацията. Тенденция е преселването на млади хора от различни точки на България и чужбина във връзка с по-големите възможности, които предлага столицата за работа и образование. Необходимостта от бързо строителство влияе ли на архитектурата от естетическа гледна точка и качеството на имотите? Ако да, то по какъв начин?

Както вече споменах, тенденцията за преселване на все повече хора към София има и отрицателни и положителни страни. Що се отнася до качеството на имотите, според мен то се подобри в последните десетина години. Повишените изисквания на потребителите към новите сгради, промените в нормативната уредба и променящите се в положителна посока виждания на строителните предприемачи дава резултати и спомага за подобряването на качеството и визията на новите сгради.

Настъпването на столицата към Витоша води до унищожаване на планината във вида, в който е била позната до миналия век. Мислите ли, че този процес трябва да бъде строго урегулиран с цел да се запази природата и чистия въздух, който е силно необходим на София?

Определено смятам, че Витоша е голямото богатство на София. Замислете се колко малко столици могат да се похвалят с нещо подобно. В тази връзка мисля, че е задължително да се ограничи строителството в тази посока. 

Вие как разбирате израза „София расте, но не старее” в XXI век?

Този девиз на Столицата е особено актуален сега през 21 век, когато наблюдаваме сериозно преселение и застрояване. Той ни подсказва, че наред с растежа не бива да изоставяме и културно-историческото и архитектурно наследство. Трябва да положим значителни усилия в посока стопанисването и реновирането на старите, красиви сгради на София.

Елена Николай - най-великото мецосопрано на XX век

Материалът е изготвен от Елена Захариева, ученичка в Националната търговско-банкова гимназия, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин