Елена Николай - най-великото мецосопрано на XX век

565 преглеждания

От Елена Захариева, ученичка в Националната търговско-банкова гимназия, гр. София

Стоянка Савова Николова, световноизвестна със сценичния си псевдоним Елена Николай, е обявена за една от най-великите оперни певици на миналия век.

Тя е родена на 24 януари 1905 г. в село Церево, Панагюрско. Губи баща си на много ранна детска възраст, а майка ѝ отива да учи за медицинска сестра в чужбина. Стоянка и брат ѝ Никола са отгледани от своите баба и дядо в Панагюрище. Завършва Американския колеж в Самоков, като по време на обучението си там разбира, че иска да се занимава с пеене. Подготвя се да кандидатства в Консерваторията при вокалния педагог и велик певец Иван Вулпе. Това нейно начинание не се увенчава с успех. Въпреки, че на първи кръг - пеене, се представя безупречно, се проваля на изпита по пиано и солфеж и е обявена за безнадеждно немузикална.

След този тежък удар, заминава в град Оберлин, Охайо, за да следва философия и да учи италиански. Въпреки това, нейната мечта да се занимава с музика е още жива и през 1929 г. заминава за Милано, където в консерватория „Джузепе Верди“, Винченцо Пинторино ѝ преподава пеене без пари, защото е напълно убеден, че гласът ѝ е създаден за най - великите световни сцени. След края на обучението си завършва академията с отличие.

В средата на 30те години на ХХ век, Стоянка Николова официално започва да се представя под псевдонима Елена Николай. Малко след това получава своята дебютна роля на Азучена в „Трубадур“ от Джузепе Верди. Така се поставя началото на нейната знаменита оперна кариера. Само за няколко сезона се превръща в една от най-търсените мецосопранови оперни певици. Един много важен за кариерата ѝ спектакъл е „Кавалерът на Розата“, дирижиран от самия автор Рихард Щраус, в Неапол, операта „Сан Карло“. След премиерата, Елена Николай, в продължение на 22 сезона, е гост в оперните представления в Неапол. Идва ред на „Ла Скала“. От 1938 г. в рамките на две десетилетия е първо мецосопрано в миланската опера. През годините си е партнирала с величия като Николай Гяуров, Борис Христов, Рената Тебалди, Чезаре Сиепи, Танкреди Пазеро, Мария Педрини, Тулио Серафин, Антонио Вото и много, много други. Наред с успехите на оперната сцена, българската примадона получава и предложение за брак от внука на своя преподавател - Винченцо Пинторино.

Световният шоубизнес винаги е бил място за множество скандали. Малко известна история в наши дни, е че по време на премиерата на „Ирис“ от Маскани в големия антракт между първо и второ действие, във фоайето на „Ла Скала“, Елена Николай, разговаря със свои приятели. Тогава се появява Абиати, който е известен музикален критик от клана Калас. Мария Калас, която си партнира на сцената с Елена Николай, вижда българката като своя огромна конкурентка, която иска да отстрани от сцената на италианския театър. Абиати се включва в разговора и започва да обижда България и българската певица. Елена Николай, която според източниците е била с глава по-висока от италианския критик, не може да търпи неговото поведение и му удря шамар. На следващия ден случилото се е основна тема за разговор в цяла Италия, а Елена Николай е в центъра на вниманието на народа, който е възхитен от нейната смелост. Ръководството на „Ла Скала“, обаче, не е на същото мнение и застава на страната на италианеца. Българката е отстранена от операта за две години. Бързо разбират, че са допуснали огромна грешка и директорът сам ѝ се моли да му прости и да се включи в репетициите за премиерата на „Електра“ от Рихард Щраус. Зад това стои и мнението на цяла Италия, че Елена трябва да се върне и да пее отново на миланската сцена. Тя приема заради тях и по този начин за пореден път показва своето величие. На деня след премиерата на „Електра“ италианската преса заявява - „Голямото завръщане беше триумфално!“. Тази история е пример за българския дух, самочувствие, авторитет, сила и нетърпимост към безкултурието, които никога не са напускали певицата.

След тежката загуба на майка си и съпруга си през 1963 г., Елена Николай напуска Милано и се мести в Рим, където започва своята актьорска кариера. Само за пет години се снима в няколко филма, като дебютната ѝ роля в киното е във филма „Бум“ на Виторио Де Сика, в който си партнира с актьора Алберто Сорди. След това участва и в „Моята съпруга“, „Измяна в брака“, „Нашите съпрузи“ и „Съблазнени и измамени“. За съжаление, нито един от тях не е излъчен в България.

Толкова велика певица, с толкова интересен живот, кариера и история, няма как да не е била и вълнуваща като личност извън сцената. Аз се гордея с факта, че Елена Николай е моя кръвна роднина. Певицата е първа братовчедка на прабаба ми. Съжалявам, че не съм имала възможността да се запозная с нея, защото съм изключително впечатлена и вдъхновена от нейната личност. Успях, обаче, да се докосна до магията ѝ през разказите на моята баба Вера, с която са се познавали лично. За човека Елена Николай - Стоянка, когато не е била на сцената и в роля, баба ми разказа:

„Като малка се е качвала по дърветата в градината и е пяла, пяла -  по цял ден. През годините не беше забравила българския, говореше го идеално, с лек пазарджишки диалект и употребяваше доста старобългарски думи. Жадуваше да говори на родния си език и да си пиине кафенце със семейството. Много висока, стройна, изключително сладък човек, голяма българка, а гласът й никой не може да го стигне. Винаги обичаше да ни гостува, когато я канеха да пее в зала „България“. Постоянно носеше голямо кожено палто, не много грим, не беше надменна, знаеше много езици и вечно беше готова да завърже разговор. Хубава жена, стройна българка, авторитетна, винаги изправена, хората по улицата „припадаха“ като я видеха”. Въпреки това беше скромна, с любов към семейството и мъка по България. Казваше ми „Умирам за домашна среда“. Бяхме много близки, мен много ме обичаше, винаги гледаше да си поговорим. Като беше вкъщи, всеки ден си пиехме кафенце, а тя ми разказваше за живота в Италия. Когато седеше, краката си ги качваше горе на масата, а те почти до тавана, защото беше дълга, висока… Елена Николай беше много народен човек с чудесен характер!“.

Стоянка Николова - Елена Николай умира на 23 октомври 1993 г. в Милано, но духът и продължава да е жив и до днес благодарение на международния конкурс за оперно пеене, кръстен на нейно име, който се организира всяка година от 2013 г. насам от община Панагюрище.

До ден днешен на гримьорната в „Ла Скала“ стои голяма табела, направена от злато с надпис: „Тук в продължение на 17 сезона без прекъсване се обличаше за спектакъл великата Елена Николай”.

София под ключ или не съвсем!?

Материалът е изготвен от Елена Захариева, ученичка в Националната търговско-банкова гимназия, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин