Божурище и Костинброд догонват София по заплати

708 преглеждания

Малки общини сателити развенчават икономическите митове

Един от основните акценти в последните „Регионални профили” на ИПИ е наблюдението, че периферията на големите икономически центрове в страната дърпа сериозно напред. Софийска област, която приютява както индустриалните зони на София - например Божурище и Костинброд, така и част от тежката индустрия от Средногорието - като  Пирдоп и Челопеч, вече догонва столицата както по заетост, така и по произведена продукция на човек от населението. Ето защо е важно да излезем от познатите коловози на дискусията, която все набляга на големите регионалните различия и на пропастта между столицата и всички останали.

Другите центрове с голяма периферия - основно Пловдив и Варна, често биват пренебрегвани, макар през последните години да показват много добро развитие. 

Фокусът върху вторичните центрове е важен, защото по-дълбоките промени на регионалната карта започват именно от тях. Няма как да говорим за икономическо развитие и/или свиване на неравенства между бедните и богатите региони, без първо да обърнем внимание на подема на най-големите градове извън столицата. Пловдив и Варна са особено интересни, не само защото са вторият и третият по големина градове в страната, но и защото, заедно с перифериите си, вече обхващат над 1 млн. жители. Под „периферии“ разбираме тези населени места – заобикалящи ги общини, които имат тесни икономически връзки с големия град и на практика допълват икономическия център.

Сходното между Пловдив и Варна е, че и двата центъра имат изключително силна индустрия, разположена в периферните общини. Марица и Раковски до Пловдив, както и Девня до Варна, са в топ 10 общини в страната по произведена продукция в преработващата промишленост - всяка в рамките на 1-1,5 млрд. лв. на година. Силната индустрия влияе и на заплащането, като особено сред сателитите на морската столица се отличават три общини, които попадат в топ 15 на страната по заплати. Това са Белослав, Суворово и Девня със средни заплати 1300 - 1700 лв. на месец. По подобие на индустрията около столицата, Пловдив и Варна показват, че силната промишленост в периферните общини е ключова за перспективите пред големия град.

Пловдив и Варна са и сред малкото областни центрове, които през последните години успяват да увеличават своето население.

Това означава, че положителният приток на хора - т.е. повече заселвания, отколкото изселвания, успява да компенсира негативния естествен прираст, характерен за цялата държава. Причините за това, наред със силната индустрия, са както във високия брой студенти – над 50 на всеки 1000 души и в двете области, така и в увеличаващите се възможности пред младите хора в сферата на услугите. И макар Варна да остава силно зависима от морския туризъм, в случая визираме развитието на информационните технологии.

Общият поглед към ИКТ сектора показва, че в момента това е най-динамичната икономическа дейност в страната - с най-сериозен ръст на наетите лица през последните години и безспорно най-високите заплати. София остава абсолютен лидер в тази сфера, но през последните години се наблюдава и движение към по-големите вторични центрове. В Пловдив вече има 4 хил. наети в ИКТ сектора при средна заплата в рамките на 2 500 лв. на месец, а във Варна са 3,6 хил. наети при средна заплата около 1 900 лв. на месец. Тази бройка може и да изглежда все още силно ограничена, но тя е ясен сигнал за отпушването на ИКТ сектора в Пловдив и Варна и появата на перспектива за високо платена работа за младите хора, извън традиционната индустрия.

Ако погледнем към следващите по големина вторични центрове – това биха били Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, то ще видим, че те неизменно имат по една или няколко слабости спрямо дискутираните Пловдив и Варна. Дали ще имат по-слаба индустрия в периферията (Бургас), силно негативни демографски тенденции (Плевен и Русе), влошена образователна структура на населението (Стара Загора) или по-малък брой студенти (Бургас, Плевен, Стара Загора) все фактори, които по един или друг начин ограничават техния потенциал. ИКТ секторът, макар и да прави плахи стъпки в тези градове, все още не е заел своята водеща роля.

Всичко казано дотук идва да покаже, че следващата регионална новина най-вероятно ще е в подема на водещите вторични центрове.

Големите градове, които традиционно имат приток на студенти и привличат млади хора, висшистите им са солиден дял от работоспособното население, имат силна индустрия в своята периферия и успяват да се „закачат“ за ръста на ИКТ сектора, започват да разкриват своя потенциал. Това е видимо не само от икономическите индикатори, но и от промяната в социалната среда - в т.ч. появата на множество алтернативи градски пространства.

Следващите ги вторични центрове, като Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен също имат своя потенциал, но пред тях стои и предизвикателството да обърнат демографските процеси устойчиво в своя полза.

Източник: СЕГА

Снимка: pixabay.com

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук