Бойко Младенов - човек на новаторските идеи в полза на град Годеч

793 преглеждания

Интервю на Веселина Василева, ученичка в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Годеч

В малък град като Годеч алтернативите за развитие обикновено са много малки. Представям ви един учител, който се бори да популяризира това райско кътче и дори да го превърне в културен център, премествайки го с много крачки напред в неговото развитие - Бойко Младенов - учител по физическо възпитание и спорт в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“.

Как решихте да практикувате професията си в град Годеч?

Стана случайно. Когато направих Вапцаровите дни в град Годеч и се включиха в тях ученици, същата есен дойде и предложението да започна работа като учител. Първо бях много изненадан, но после си казах - Защо не? Защо да не опитам отново? Когато дойдох в Годеч след толкова години и разбрах какво губим в големия град, прецених, че човек може да повиши качеството си на живот като живее на място, което е спокойно, с хубав въздух и добри хора. Нещо по-важно, тук намерих начин да бъда полезен не само за себе си.

Защо организирате Вапцаровите дни точно тук?

Това, че Вапцаровите дни се направиха в Годеч не е случайно. Вапцаров е интерниран тук през 1941 година, по първото му дело. Малко хора знаят, че срещу Вапцаров има две дела - едното е по повод участието му в Соболевата акция, а другото е вече осъдителното дело, когато му дават смъртна присъда. В Годеч се случват две много важни неща. На първо място Вапцаров взема своето решение да  влезе на страната на антифашистите. И второто е, че в Годеч той редактира 12 свои стихотворения, едни от най-хубавите. Към тях се причислява и стихотворението, което е прозрение към собствената му скорошна гибел само след една година. Това е „Не, сега не е за поезия“. От тук ти правиш една пълна представа за това какъв необикновен човек и творец е Вапцаров. И  няма как да останеш безразличен.

Ще се организират ли тази година при сегашното положение?

Много пъти се замислям как могат да протекат Вапцаровите дни тази година, ако продължи тази история с вируса. Измислил съм го. Може би, тази година всяко едно от децата, които рецитират много добре, съответно да ги запиша с камера и да ги покажа след това. Ще намерим начин, но да се надяваме всичко да бъде нормално и  да не се налага да бъде така.

Какво представлява за Вас поезията на Никола Вапцаров?

Вапцаров е моя страст още от детските ми години. На една от екскурзиите в училището, която направихме някога в Банско, съвсем случайно попаднахме на сестрата на Никола Вапцаров - Райна Вапцарова, която тогава беше екскурзовод в музея. Тя ни разказа от първо лице спомени за брат си. Точно тогава излезе една книга „Спомени за моя син“, която е на майката на Вапцаров. Тя стана една от любимите ми книги.

Когато бях малък, някъде осми или девети клас, избягвах да чета стихове на Вапцаров вечер, защото до толкова ме разтърсва, че не можех да заспя. Всъщност винаги съм казвал, че големия творец се определя по това, че ако прочетеш нещо и то те развълнува, до толкова, че да не можеш да спиш, да бъдеш крайно впечатлителен, тогава се докосваш до голямото изкуство, до големия поетичен гений.

Разкажете повече за паметника на Вапцаров, който всички годечани очакват.

Организирах подписка и в крайна сметка Общинския съвет гласува изработката на паметник на Никола Вапцаров в град Годеч, като скулптор е Александър Хайтов, син на Николай Хайтов. С паметника и Вапцаровите дни, има шанс Годеч да се превърне в културно средище близо до София, където да се представят много от излизащите стихосбирки книги и разкази на автори от съюза.

С какви видове спорт сте се занимавали?

Предимно с водните спортове и планината. И до ден днешен те са движеща сила, за да бъда в тази среда и да го практикувам непрекъснато.

А защо точно водни спортове?

Защото във водата е емоцията. Има много разновидности и удоволствието, поне за мен, е най-голямо там.

Активни ли са, по отношение на спорта, младите хора в града?

Това е интересен въпрос, който е много разнопосочен, защото останах, на първо място, с убеждението, че учениците нямат алтернатива по отношение на спорта. Не само тук, но и в цялата страна се толерират два или три вида спорт. Това са на първо място футбола, баскетбола или волейбола. Моята цел беше с непрекъснати инициативи, които се правят в областта на спорта, да се предизвика подобен интерес. В крайна сметка да може да включим много ученици, като заместим някои от вредните навици.

Разкажете повече за тези инициативи.

Опитвах се да вкарам турнири по спортове, които досега не са били популярни в Годеч. На първо място това са бадминтон и дартс. Оказа се, че по бадминтона се запалиха много хора, включително и ти. Те играят и изобщо не се съобразяват с времето и се налага да прекъсна играта, защото го правят с огромно желание и хъс, което е радващо. По същия начин е и с дартса. Имаше друго, което направих миналата година. Това беше майсторско управление на велосипед. Там също беше много масово. Децата имат желание. Някой обаче трябва да им го покаже, да ги насърчи и след това нещата вече вървят от само себе си, леко и гладко.

Вие сте една от личностите, които работят за развитието на град Годеч. Имате ли нови идеи в тази посока?

Това, което имам като нова идея е от есента да стартира още една извънкласна форма, която ще бъде по спортно ориентиране. Избрах го, защото съм планинар и защото в планината се развиват много комплексни качества. Най-напред хората, които отиват в планината и ходят често там стават по-дисциплинирани, успяват да активират всичките си сетива, да преценяват времето - получават много умения и знания. Надявам се да има поне 20 желаещи и в крайна сметка да покажем на децата, че планината е безопасна. Че тя е място, където човек може да се забавлява, стига да спазва определени изисквания.

Преди време си говорихме за създаването на туристическа пътека в природните местности около и в град Годеч. Разкажете ми повече за тази идея.

Отдавна обмислям идеята за туристическа пътека, но наскоро я обявих. Избрал съм място (Чепън планина от страната на Годеч) и съм сигурен, че ще успеем да я изградим. Просто такова ми е усещането. Тя ще бъде със средна големина и ще е достатъчно атрактивна заради това, че изходния пункт е много удобен за достигане с автомобили и е много близо до град София. Степента на трудност няма да е много висока и мисля, че това ще е едно добро попадение и ще е изключително посещавано място от туристите.

С Нина Каралеева, която написа две книги и ги издаде, обмисляме да направим една пълна картинка (под формата на видео) за това какви светилища имаме наоколо и дали ги познаваме всичките. Защото научих, че хората знаят само половината от тях. Това ще отвори една друга страница към така наречения алтернативен туризъм.

Разкажете ми повече и за страстта Ви към фотографията.

Занимавам се с фотография от трети клас. Впоследствие ми остана като хоби. Когато бях студент съм карал студентски бригади като фоторепортер. За първи път когато вече бях учител в София, а след това и в Плевенската гимназия, започнах да водя кръжоци по фотография. За моя изненада се оказа, че аз знам доста повече неща като техники. Тогава, без да искам, чрез една странна техника  направих една серия  от снимки в Стария град в Пловдив, които имаха невероятен успех. С тези снимки спечелих „Паисиеви дни“ в Пловдив през 1988 година, защото това беше новаторска техника. Впоследствие бях поканен и в Бразилия, за да покажа същата тази техника.

Какво послание ще отправите към подрастващата част от населението?

Посланията, които искам да отправя са много. На първо място трябва да търсите алтернатива. Трябва да си отворите очите и ушите към тези, които ви говорят по различен начин. Не се ограничавайте с това, което ви се предлага. Търсете новото! Търсете вариант, това, което е пропуснато да успеете да го наваксате, защото загубата си е единствено и само за вас. Трябва задължително да намерите начин!

Вапцаров - в капана на живота

Материалът е изготвен от Веселина Василева, ученичка в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимка: Годечки вестник „Актуален глас“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин