Горд съм, че съм българин?

65 преглеждания

Есе на Десислава Панайотова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София

Наистина ли помниш какво се е случило на Шипка или в Батак? Ами ти, срамуваш ли се от предците си? А някой изобщо почита ли истински миналите български подвизи? Всеки от нас трябва сам да си отговори на тези въпроси и да се опита да разбере каква е ролята на историческата памет за изграждането на манталитет в днешното съвременно общество.

Нека ви разкажа малко за славното ни минало. НИЕ сме един от най – древните народи. НАШАТА държава е най – старата създадена като България преди 1340 години, която съществува под същото име и до днес. НИЕ сме държавата с една от най – старите национални писмености, използваща се повече от 1000 години. НАШЕТО българско знаме никога не е било пленявано по време на битка. Освен богата история и култура, НИЕ имаме и изключителна природа, като започнем с прекрасните НИ планини и гори и стигнем до Черно море. Многото НИ традиции и честването на различни празници също допринасят за уникалността на НАШИЯ народ. А знаете ли, че сме известни и с НАШЕТО гостоприемство?

Нека ви разкажа още нещо. Моите баба и дядо живеят в един малък град близо до Пловдив, Садово. Една плодородна земя и както патриарха на българската литература Иван Вазов е казал, когато е минавал през града:

„Какъв хубав сад!”

Точно преди осем години докато баба ми си поливала цветята, а дядо гледал обедните новини, един непознат с колело спира пред портата им. Този непознат се оказва германец на име Ралф, който обикалял Европа съвсем сам на колело. Тъй като вече бил изморен, Ралф търсел хотел или мотел, където да пренощува. След кратък „разговор”  и намесата на дядо на развален немски и кимания от страна на баба обясняват, че в близост няма хотел и затова го канят да отседне в тяхната къща, въпреки предвиденото градинско парти с техни приятели. Само ще ви кажа, че Ралф си е прекарал много добре като имате предвид, че дядо ми свири на акордеон, а баба е любител на народните песни. Освен това е дегустирал домашни ракии и вина и вкусните гозби на баба. След тази среща и създалото се приятелство всяка година си изпращат различни сувенири, сладки и писма за Коледа. Не разказвам тази история, за да се хваля, защото предполагам, че и други баби и дядовци са предложили на непознат чаша вода например или са го поканили на тяхната трапеза. Това показва всъщност гостоприемството, човещината и добротата на нашия народ, което грабна и германеца Ралф.

Богатството на нашата вековна история, култура и бит, са постоянен повод да бъдем благодарни, че сме родени и израснали в тази страна. Разбира се, пораждането на това чувство не трябва да се свежда единствено до едничък спомен за някой велик подвиг, извършен в миналото, или моментен изблик на гордост по случай националния празник, например. Истински ценното се крие в това да живееш със завета на своите деди, да съхраниш емоциите и принципите, които още много преди да осъзнаеш, са били истинско богатство за мнозина.

А ти гордееш ли се, че си българин?

Материалът е изготвен от Десислава Панайотова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин