Краткият, но велик живот на Левски

930 преглеждания

„Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.”

Всеки българин знае какво е станало преди 143 години на 18 февруари. И всеки българин има тази част в себе си, която го кара да се спре за момент, да се откъсне от бързото си ежедневие и да се замисли за този ден. Замисля се за делото на един велик човек, посветил и дал живота си за България. Всеки един от нас, българите, изпитва смесица от чувства – чувство на уважение, на смирение и възхищение, болка от загубата на човек, толкова смел, че да застане  пред цяла държава и да защити свободата на народ си.

Васил Левски е символ на българите. Смелостта, страстта и решителността му са силно откроени в много от неговите подвизи. Най-важният от тях е създаването на мрежа от тайни комитети, довели до нашето освобождение и спасение. Тези негови качества са част от нещо по-голямо, а именно българския народ. Кръвта, течаща във вените му, е кръв на древен и пламенен народ, който никога няма да се примири, да бъде пленен.

През едни от най-страшните времена по земите ни, той не е бил изплашен, а в него по-силно е било желанието за свобода, което и го кара да тръгне из България и да направи първата крачка към освобождаване. Роден на 18 юли 1837г. в Карлово и починал 35 години след това, твърде млад и твърде скъп за българите. Той е бил смел до края на дните си. Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:
„Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.”

За да почетем неговата памет тук, в Сливница, ученици от СОУ „Св. Св Кирил и Методий” ще прочетат по радиоуредбата за делата на Апостола, както и ще ни припомнят стихотворението на Ботев „Обесването на Васил Левски”. Също така ще бъде представена презентация, направена в чест на Левски, а учениците от началното училище са се постарали да изработят плакати с негови рисунки и слова, за да украсят коридорите в училище.

Така ще покажем благодарността си тази година, а ето какво казва за годишнината Татяна Георгиева – учител по история в СОУ „Св. Св Кирил и Методий”: „143 години от гибелта на Апостола, е не само повод за отбелязване на една годишнина, но и подтик за още по-обстойно оглеждане, по-осъвременено преосмисляне, по-дълбоко вникване в неповторимата личност и великото дело на Левски. Отдавайки почит, ние трябва да направим точна и честна равносметка доколко можем да се считаме за достойни наследници на неговите завети и дела.”

А болката винаги ще я чувстваме. И така трябва да е всъщност, тази болка от загубата на човек, борил се за любовта. Любовта към мястото, на което за пръв път е поел глътка въздух, там където е израснал и научил всичко за живота, мястото, което винаги ще бъде по-красиво и от най-красивите места. А най-вече, човек борил се за любовта към хората и тяхното право да бъдат свободни.

Материалът е изготвен от Ния Кръстева, ученичка от 9 клас в СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" гр. Сливница за ученическия проект "Работилница за репортери"  на Еспресо Медия.