НЧ „Никола Йонков Вапцаров - 1899“ Годеч

1247 преглеждания

От бръснарницата на г-н Виденов до основите на един културен паметник!

Само няколко години след Освобождението на България от турско робство будни и любознателни годечани осъзнават необходимостта от просвета и културна духовност. Годечкото читалище води началото си от 01.01.1899 г.

На 21 ноември 1898 г. по инициатива от членовете на  годечко благотворително дружество „Напредък“ се провежда заседание, на което присъстват учители и видни годечки общественици. Сбирката се състои в местното училище, след което е взето историческо решение: „да се открие селско читалище в нашето село  Годеч “.

Читалището няма собствена сграда. Помещава се отначало в училището, а след това в бръснарницата на Иван Виденов. Не разполага с подходящи условия и материални удобства, но се утвърждава с ентусиазма и всеотдайността на будните и образовани деятели.

Още в пръвата година от създаването на читалище „Напредък“ се създава театрална трупа начело с г-н Раденков. През есента на 1899 г. започва подготовката на две пиеси – трагедията „Многострадалната Геновева“ и драмата „Иванко, убиецът на Асен“. Главните роли се изпълняват от учители. Междувременно читалищната организация укрепва и набира опит. Привличат се нови членове, създава се архив и се популяризира читалищното дело.

1900 г. е размирна за  Годеч. По време на избори селяни, недопуснати да гласуват, нападат изборното помещение. Арестувани са много от тях, а някои от местните учители, които са ги подкрепяли, са уволнени. Това са най-дейните от основателите на културното средище - спира дейността на читалище „Напредък“.

След няколкогодишно прекъсване в първите години на ХХ век институцията възстановява дейността си след завръщането на Божил Петров и Виден Иванов. Читалищната дейност бележи разцвет в периода от 1903 до 1912 година. НЧ „Напредък“ се утвърждава като най-значимата културна институция в Годеч и региона. Първи артисти самодейци в Годеч стават предимно учители, но и чиновници от други държавни учредения. Отначало в театралните представления женските роли се изпълнявали от преоблечени млади мъже. Изнасяли се беседи на интересни и полезни за годечкото общество теми от областта на пчеларството, овощарството, животновъдството.

Следват тежки военни години, в които борбата за оцеляване измества духовните стремежи. Читалищната дейност се възстановява едва след края на Първата световна война, когато по родните места се завръщат оцелелите войници. Читалището се установява в книжарницата на първия книжар в Годечката околия и един от най-старите учители – Сокол Николов. Читалищното имущество се състои от маса, шкаф и двеста тома книги и списания.

В този период читалищната дейност е свързана със съхраняване и опознаване на традиционните местни обичаи, свързани с християнския празничен календар.Организира се възстановка на ритуалите „Коледуване“, „Лазаруване“, „Кукерски игри“.

Интересен е фактът, че учреждението не прекратява дейността си по време на Втората световна война. Коледните тържества за 1941 и 1942 г. са отбелязани с театрални постановки. През 1941 г. в Годеч е интерниран големият български поет Никола Вапцаров. На 7 август същата година е приет за член на читалището.

Още в първите години след основаването на читалището се поставя въпросът за построяване на читалищен дом. През първото десетилетие на ХХ век се създава фонд „Постройка на читалищен дом“. За набиране на средства се устройвали различни благотворителни дейности – томболи, търгове и др. Дълго, упорито и всеотдайно са работили няколко поколения за строеж на нова сграда. През 1930 г. започва строежът на читалището, но набраната до този момент сума (1 000 000 лв)  се оказва недостатъчна за завършването на културната институция.

През 30-те години на ХХ век  започва нова кампания за събиране на средства. Читалищните активисти изпращат писма до всички български митрополити, до видни общественици и политици, до държавни институции. През 1933 г. е изпратено писмо до цар Борис III с молба за „материална и морална подкрепа за изграждане на читалщен дом - паметник“. Получен е отговор от канцеларията на царя, с който се изпращат 3 000 лв дарение и портретите на царя и царицата. Така с много упоритост се събират необходими средства и читалищният дом е завършен през 1938 г. През 1954 г. към зданието се присъединява ново крило за нуждите на разрастващата се културна дейност. В него има киносалон, сцена, гримьорни и помощни помещения.

На 06.03.1958 г. на общото събрание читалището е преименувано на „Никола Йонков Вапцаров - 1899“.

Изключителен авторитет придобива театралният състав през периода 1960 – 1970 г. Всяка нова постановка се очаква с интерес от годечката общественост. Заедно с хоровото изкуство се развива подготовката на оркестри. Духовият оркестър съпровожда тържественото отбелязване на всички по-важни поводи в града и региона. Дълги години към читалището е работила Детска музикална школа с ръководител Милен Миланов, под чийто грижи са разкрити дарованията на много годечки деца. Не могат да не бъдат отбелязани изявите на младежите от Кръжока по художествено слово, ръководен в продължителен период от време от учителката Дъмитрина Христова. През 70-те и 80-те съществуват балетна школа, фотоклуб, школа по изобразително изкуство...

В края на ХХ век публичните изяви на читалището нарастват. Създава се състав за народни танци под името Фолклорен танцов ансамбъл „Лудо - младо“ с ръководител Мария Цветанова. Функционира Вокална група с ръководител Стоян Димитров. От 2000 г. деца се обучават на различни музикални инструменти. Започва да се изявява и танцова група за брейк. Читалищното финансиране е подпомогнато чрез търсене на спонсори и участие в различни проекти.

Председател на НЧ „Н. Й. Вапцаров - 1899“ от 2003 г. е Велин Иванов. Избиран шест пъти, г-н Иванов продължава развитието на читалището вече 15 години. Преди 2003 г. председател на читалището бе будна гражданка, посветила живота си на учителската професия – г-жа Диана Станоева, която продължава да обучава ученици в годечката гимназия.

През 2016 г. театърът в читалището се възражда със създаването на театралната трупа от около 15 души -  „ТалантинЪ“ с режисьор  и ръководител Борис Лазаров от Цариброд. На 27 май 2016 г. бе първото премиерно изпълнение на трупата – пиесата „Любовните приказки на баба“ .

От началото на 21- век  талисманът на културното учреждение – ансамбълът „Лудо-младо“. До днес ансамбълът е обиколил множество държави, прославяйки родния ни край.

Читалището е моят храм на културата, в който поддържам връзката си с обичаите и традициите на българския фолклор! Всеки път прекрачвам прага му с желание, вдъхновение, гордост и любов. Читалищната дейност ми помага да преоткривам любовта си към изкуството било то чрез танца, театъра или цветната палитра. Местното читалище ме зарежда с една неописуема емоция, която не може да се намери другаде!  – споделя Елизабет Иванова – човек на изкуството, разпространяващ читалищната и културна дейност в града.

За повече от 100- годишната история на местния център за духовно и културно развитие, всеки годечанин е горд с упоритостта и надеждата на предците ни. Историята на НЧ „Н. Й. Вапцаров - 1899“ разкрива делото на будните и образовани българи, готови на всичко, за да запазят и предадат културата и историята на милата ни родина. Именно благодарение на тях, ако се загледаме по-внимателно в картата на света... Ей там, в Югоизточна Европа, ще открием надеждата на стотици поколения наши предци. Надеждата, че днес, аз и ти, ще се наречем „българи“.

Материалът е изготвен от Цветан Симеонов, ученик в 10 клас на СУ "Проф. д-р. Асен Златаров" град Годеч, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"

„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaУНССVolontimeRollplastSamsonite.