На 30 юни 1937 г. в Лондон е въведен първият в света телефонен номер за спешни повиквания – 999. Тази иновация поставя основите на съвременните спешни услуги и променя начина, по който хората търсят помощ в критични ситуации.
Идеята за централен номер за спешни повиквания възниква след трагичен инцидент през 1935 г. – пожар в лондонската клиника на д-р Филип Франклин, при който загиват пет жени. Въпреки че съсед се опитал да се свърже с пожарната, телефонният оператор не отговорил навреме, което довело до смъртни случаи. Тази трагедия предизвикала правителствено разследване и препоръка за създаване на специален номер за спешни случаи.
Първоначално се обмисляли различни комбинации, като 111 и 333, но те били отхвърлени поради технически причини. Например, 111 можело лесно да бъде набран случайно при използване на старите ротационни телефони. В крайна сметка, избран бил номерът 999, който бил лесен за набиране и не се използвал за други услуги.
Първото успешно обаждане до спешния номер 999 е направено на 7 юли 1937 г. от съпругата на Джон Стенли Бърд, която съобщила за опит за обир пред дома им в Хампстед, Лондон. Обаждането довело до ареста на престъпника само няколко минути по-късно.
Първоначално услугата обхващала само Лондон, но след успешното й внедряване, тя била разширена и в други големи британски градове през 30-те и 40-те години на XX век. До 1976 г. 999 номерът бил въведен във всички автоматични телефонни станции в Обединеното кралство, което го направило национален стандарт.
Системата 999 поставя основите на съвременните спешни услуги и служи като модел за много други държави. В България, спешният номер 112 е въведен през 2005 г. и е съвместим с европейските стандарти.
