Родино скъпа, утре пак ще те обичам!

699 преглеждания

Есе на Мартина Цонева, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София

Никой от нас не избира къде, в какво време или в какво семейство да се роди. Това обаче ни най-малко не означава, че не трябва да оценяваме и обичаме, това което имаме. Нашата родина си има своите красоти, особености, недостатъци, но това е нещото, което я прави специална за нас. Модата днес е да обичаме родината си само по празници. Нима не трябва да я обичаме всеки ден? Това да изхвърлиш боклука си в кофата или да насадиш дръвче не означава ли, че ти цениш своята родина? Обичта не е показност, обичта е усещане, което те кара отвътре да правиш добрини. Миналото на един народ гради самочувствието на бъдещите поколения. Но за да се случи това, ние подрастващите трябва да се интересуваме от нашата история, култура и разнообразни традиции. Това са нещата, които изграждат българщината и нашата национална потребност.

Нещата, които не се забелязват са нещата, които изпълват думата “обич” и “уважение” с пълноценен смисъл. Хората трябва да показват с малки неща уважението си към отечеството всеки ден. Също така да се интересуват от историята ни и да я предават на другите поколения. Всички ние трябва да знаем историята на предците си и да я почитаме и уважаваме, защото един народ, който не познава своята история е застрашен да изчезне. Всеки от нас е важно да разбере, че в момента ние пишем история, която някой ден ще дава положителен или съответно отрицателен пример на нашите деца и на бъдещите поколения като цяло. Трябва да бъдем отговорни. Хората в наши дни си мислят, че отговорностите им са само кариерата, семейството и приятелите, но това не е единственото. Всеки един човек носи някаква отговорност и към отечеството си. Ние трябва да го съхраним, да опразним нашата природа, да възпитаме и изучим българските деца, да познаваме българските култури, традиции, история и да се гордеем с всичко това.

Всички знаем да пеем песни и да казваме, че обичаме България на трети март, но правим ли същото, когато стане четвърти? В днешно време ако някое дете научи българско стихотворение в училище му пишат шестица. Преди е било задължително и възрастните хора помнят тези стихотворения до днес. Нима ние след време ще ги помним? Стихотворенията, песните, хора̀та, народните носии и народните ястия изграждат нашата култура, а ние сякаш ги забравяме...Защо? Нашите неща нима не са хубави? По този начин се отчуждаваме не само към родината ни, но и един от друг. Спираме да бъдем народ. Това което изгражда един народ е неговата задружност и това, че когато има незгоди, у всеки се пробужда чувството за отговорност, и се опитва да помогне с нещо, което да оправи проблемите.

Обичта не е да викаш, обичта е да действаш. Ами ако тази година отидеш на Шипка без да се снимаш и без да има национален празник? Ако днес изхвърлиш боклука си в кофата, а не зад блока? Ако днес помогнеш на стар дядо да си качи торбите в автобуса? Ако участваш в инициативата за почистване на твоя квартал тази година? Ами ако прочетеш една книга за историята на България и след това я разкажеш на приятели? Нищо в живота ти няма да се промени, нито ще ти натежи да правиш тези неща, просто по този начин ако всеки един от нас ежедневно прави такива неща, привидно незабележими, ние ще успеем да съхраним отечеството ни и ще можем да подарим по-добър свят за бъдещите поколения.

Хората все бързат за някъде. За къде? Забравили сме, че имаме дълг и към отечеството, трябва да оставим нещо, да направим промяна, да помогнем. Забравили сме какви послания са ни оставили хора какво Васил Левски, Ботев, Вазов и още много други. Не всичко е личното здраве, щастие и изгода. Всеки един от нас през живота си трябва да остави късче от себе си и за родината...тя го заслужава. И ако някой го правеше, сега щяхме да сме се развили повече и да сме постигнали повече. Историята ни трябва да се уважава и знае не защото е задължително, а защото го искаме. Тя не трябва да е нещо, което се споменава само на националните празници, а нещо с което се гордеем всеки ден. Песните, хора̀та и традициите ни са неща, които никога не трябва да забравяме. Миналото ни е нашето национално самочувствие. А бъдещето ни е общата жажда за нещо по-добро.

“О, майко мила, родино мила...!”

Материалът е изготвен от Мартина Цонева, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:


Медийни партньори на конкурса са:


Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца