„Патриоти“ - горди, но само днес

267 преглеждания

Есе на Ася Мелникова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София

Историята е като автобиография, но не на известна личност или гениален писател, а на една държава, започнала както всяко едно нещо - от нищото. Но не всеки би прочел автобиографията на един човек, дали тогава ще прочете книгата на спомени на своята държава?

Представете си как една страна взима перо с мастило в ръката си и започва да пише нещо, което по-късно се превръща в книга. „Тази книга е важна, трябва да я прочета!“, днес почти никой не си го казва. А трябва, защото историята не развива само общата култура, но и националното самочувствие и чувството за принадлежност към един народ и една държава, която има славно минало. Хората не избират къде да се раждат, но човекът може да избере дали да прочете за родното си място, да се поинтересува какво се случва на някои дати, когато държавата пише със страшна скорост по листа. Да, добре е, че знаеш какво се случва на 3-ти март. О, супер, знаеш какво се случва и на 6-ти септември! Но гордееш ли се с това? Знаеш ли кой е пожертвал живота си, за да можем ние сега да сме свободни българи? Има, останаха още истински патриоти, но печалната картина е, че стават все по-малко.

Детето научава факти за света. Разбира къде е роден и кога е роден. Така и всички по-нататък в живота, научаваме всеки ден нови неща за околния свят. В училище учим история, и няма дете, което да не учи историята на държавата си. Но дали се интересува от тази история или гледа да изкара оценки, за да завърши добре? Понякога човек не си дава сметка, че да знаеш миналото на своята държава е богатство, което не всеки притежава. Ти си много по-интелегентен от този, който се залъгва, че има това богатство и тези знания. Днес е празник, затова трябва да го честетя. Историята не е тренд, който днес съществува, а утре го няма. Колко е лесно да обичаме държавата си на 3-ти март, когато излизаш на тържеството в центъра на града и заедно с другите се чувстваш българин. Или когато качиш онлайн пост, как ние българите трябва да погледнем назад в миналото и да сме благодарни за това, което имаме днес. Ние сме благодарни, но ние знаем и историята си. А тези, които само в един ден от годината са патриоти и родолюбци, могат ли да се нарекат истински българи?

Днес се сблъскваме все още с такъв проблем – хора с маските на патриоти. Но когато ги свалят, в кого се превръщат? Понякога се замислям, дали всичките тези хора, които се събират на официалните празници, познават миналото си и знаят ли как по-точно ние се освобождаваме. Лъжепатриотите не се появяват днес, самият Христо Ботев е писал за тях. Хората искат да са като другите, те виждат, че когато не празнуваш, те гледат накриво и те питат: „Ти не знаеш ли, че днес е празник?“. Не, той знае, но него това не го интересува. За да избегне следващите въпроси, човекът е принуден да се промени, като се преобразява в патриот и истински родолюбец, но прибере ли се вкъщи и свали маската, все същият си остава. Защо трябва да се правиш на такъв? За да си като всичките – горд българин, който е благодарен и обича държавата, в която живее. Истинските патриоти за разлика от фалшивите наистина са горди и благодарни, те наистина обичат мястото, където живеят. Те не седят пред телевизора, за да чуят някоя лоша новина, и да почнат да хулят страната си.

Историята е извор на култура и самосъзнание. Без нея ние нямаше да имаме общи цели, наша българска култура, тези традиции и ценности, които имаме и почитаме днес. Нямаше да можем да говорим на нашия роден български език, да изповядваме една религия, да живеем сред тези морета и планини. Има хора и ще има, които желаят държавата ни да е богата като другите, по-развита и по-модернизирана, но когато разбереш през какво е минала и погледнеш днес каква е, разбираш защо не е най-развитото място на света. Историята ни дава самочувствие, с което като погледнем напред, да виждаме красотата на тази държава и заедно да постигаме общите ни цели. Има още много крачки към идеала, но затова трябва да обичаме мястото ни, за да видим и постигнем промяната, която искаме, за да продължим да пишем, заедно, историята, която по-късно ще чете бъдещото поколение и надявам се, ще се гордее  с това, което сме постигнали. Историята не е мода, която си идва и заминава, тя винаги ще е важна и полезна, ако не я знаеш си стопанин на бедна душа.

Материалът е изготвен от Ася Мелникова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин