Има едно единствено нещо, което може едновременно да обедини целия български народ и да предизвика повод за гордост - нашето минало. Ако попитате гражданин на друга държава с какво са известни българите, те със сигурност ще ви отвърнат: “с голямото си гостоприемство” или “баница с кисело мляко”, но ако спрете българин на улицата, независимо от неговата възраст, той категорично би отговорил: “Аз съм горд с нашата спираща дъха природа, уникална култура и славно минало”.
Така сме научени да отговаряме на такива въпроси още от деца. Всъщност, по какъв начин присъства този повод за гордост от историята в ежедневието на съвременния българин? Днес, те не трябва да нарамват пушка и да бранят честта на отечеството, или да се погрижат за осигуряването на наследник на семейството, а се притесняват за това дали ще успеят да преживеят до следващата заплата, или с колко още ще се покачат сметките за битовите им нужди, или, или, или... ?
От една страна, българите като всички други хора по света имат различен мироглед, проблеми и задължения, но това, което може да накара всички българи да “скочат на крака” и да се обединят до последния човек, е именно нашата история. Такива сме си и сигурно това ни кара да изтъкнем пред останалите държави. Българите имат не малко поводи за гордост в своята “скромна” 1339-годишна история като създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий през 862 г. (в други източници - 855 г.), която лежи в основата на съвременната славянската писменост. Когато при Обсадата на Константинопол, хан Тервел успява да победи арабското нашествие и по този начин спасява християнска Европа, или когато цар Калоян разгромява латинската империя в Битката при Одрин и си спечелва прозвището “Ромеоубиеца”. Пръстите на ръцете на всички българи няма да стигнат, за да могат да преброят всички славни постижения на средновековна България, но тогава сякаш на хоризонта се задава, като затишие след славно царуване, падението на българската държава под Османско владичество. Този петвековен период от нашето минало е оставил трайно своя отпечатък върху всеки българин, независимо дали го е преживял лично или учи за него от своя учебник в класната стая. Този завет да браним всичко българско и родно ни е бил завещан още от 1762 година, когато в една тъмна стая в Зографския манастир, Паисий Хилендарски написва заветната “История славянобългарска”: “Ти, българино, знай своя род и език!”. Тези му слова сякаш открехва една отдавна залостена врата в съзнанието на българите и сякаш това им казва да се борят и защитат това, за което са се борили предците им преди тях - една единна и велика българска държава. Със сигурност може да се каже, че тук идва момента, в който българите стават точно от един род в народ - съвременния българин осъзнава какви жертви са дадени, за да можем днес с гордост да казваме, че сме българи и нашето самосъзнание да е свободно. Точно осъзнаването на цялата саможертва в борбата за едно несигурно, но толкова дълго жадувано бъдеще за свобода, кара съвремените българите да се гордеят със своето минало.
От друга страна, идва въпросът за това доколко българите наистина се гордеят и оценяват саможертвата направена от нашите предци, за да можем да сме народа, които сме днес. Всички сме ставали поне веднъж свидетели на подобни изказвания пред екраните на нашите телевизори от страна на българските граждани, а и не само, като: “Съсипаха я тая държава”, “Докога” и т.н., но после само за един единствен ден от годината, а именно Трети Март, ние забравяме за своите различия и крещим колкото сърце ни дава от “сакралния” връх Шипка: “Българи, юнаци” и “Да живее, България”. Това ли е то съвременния патриотизъм? Да си спомняш за всички онези “луди глави” дали всичко мило и драго за българското като само за един ден развееш трибагреника от терасата на своя апартамент, цитираш стихотворенията на Иван Вазов и след това качиш видеото във Facebook, и облечеш децата си в революционни униформи, а на следващия ден да им кажеш: “Бягай в чужбина, от тази държава нищо няма да излезе”. Това ли е то съвременния патриотизъм? Да си татуираш лика на иконите на революционно-освободителното движение, Ботев и Левски, с цитатите “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” (Хр. Ботев) и “Дела трябват, а не думи” (В. Левски) или да носиш тениска на която се изобразява “България на три морета” и след това казваш, че “няма такава държава” с толкова лошо образование, здравеопазване, заплащане на труда и т.н.
Сякаш отново се намираме в онова време, в което сме се чудили къде ли принадлежи българина в света: “Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?” (П. Хилендарски). Тогава, българите са мислили да се присъединят и причислят към гръцкия народ, защото той се бил смятал за по-културен и образован от нашия, а сега една част от българите се опитват да се причислят към останалите по-културни и развити държави по света, отколкото с гордо вдигната глава да казват: “Аз съм българин”, защото може би се срамуват от родината си, тъй като тя е почти винаги свързана с някакъв проблем или негативен аспект в доста области.
Въпреки всички проблеми и разногласия, които съществуват в България, аз вярвам, че благодарение именно на нашето минало, ние отново ще можем да стигнем един до друг и да се обединим в един народ. Общата ни история ни е обединила тогава, защо да не може и сега? Промяната е дошла, от нас самите, точно в този момент, когато сме били на кръстопът дали да се отречем от това, което сме или да стиснем зъби, да преглътнем различията си и да докажем пред нас самите, че заслужаваме да се наричаме български народ. Ние сами сме извоювали стъпка по стъпка всичко, което днес ни определя като българи и аз съм силно убедена, че промяна отново ще настъпи, макар и не с оръжия и вдигане на въстания. Промяна ще настъпи именно защото сме народ, горд със собствената си история, но и който знае как да се учи от нея.
Материалът е изготвен от Дара Сапунджиева, ученичка в Американски колеж в София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин