За пореден път в Бов отбелязаха големия празник Лазаровден с традиционно обикаляне на лазарки из селището. Лазаруването беше организирано от Народно читалище "Светлина 1896" Село Гара Бов.
Малките лазарки още от рано тръгнаха от квартал "Кукла", преминаха през квартал "Садината" и центъра на селището. Те посетиха много домове, където бяха посрещани с отворени обятия и усмивки от стопаните им. По време на обиколката из Бов, лазарките изпълниха много народни песни и хора.
Песните които се пяха днес на Лазаровден са: „Низ по село Лазар ходи", „Кога лани дойдохме", „Тука първо дойдохме, Лазаре", „Вийте се, вий лазари, лазарки", „Лаленце се люлее",„Прехвръкна пчела".
По традиция в Бов лазарките мятат свилена кърпа на рамото на стопаните, благославят къщата, а в лазарската кърпа стопаните връзват „железна" пара за да е „железно" здравето в къщата. Лазарките наричат на момите за хубост, на момците за сила, на децата за здраве, на къщата за богатство. В ливадата до новопоставените букви на БОВ имаше вързана лазарска люлка за най-малките, които се люляха за здраве.
"Времената се променят, а с тях и обичаите. Някога след Лазаровден избирахме кумица, с наречени хлебни залчета „белязани" от момичетата с различен по цвят конец. Залчетата ги пускаха по течаща вода и първото „тръгнало" определяше коя е ще кумицата. Впоследствие изборът на кумица правихме с цветните венчетата от главите на лазарките. Според народното поверие избраната мома за кумица ще се задоми до другия Лазаровден. Дали е случайност или не, но това се е случваше с всички момичета, които кумичкуваха в Бов, а последните кумици бяха 14-15 годишни и... от 10 години вече не избираме кумица сред лазарките" - споделя Нина Иванова - библиотекар и читалищен секретар на Н.Ч. "Светлина 1896" село Гара Бов.
Ангел Лазаров