Екатерина Иванова, европейска медалистка по таекуон-до: С много желание и усилия всичко се постига!

503 преглеждания

17-годишната Екатерина Иванова от град Божурище спечели два бронзови медала на европейското първенство по таекуон-до, което се проведе в Крит в периода 26 – 31 октомври тази година

17-годишната Екатерина Иванова от град Божурище спечели два бронзови медала на европейското първенство по таекуон-до, което се проведе в Крит в периода  26 – 31 октомври тази година. Тя е част от българския състав, който включва 81 състезатели, които представиха страната ни при юноши и девойки, мъже, жени и ветерани. Екатерина се класира на трето място на индивидуално участие - спаринг девойки старша възраст до 52 кг. и на трето място в отборно състезание с още 5 момичета.

Екатерина, която е с диабет тип 1 от 6-годишна, има титли от европейски и световни първенства и една от най-изявените участнички в българския национален отбор по таекуон-до.

Поздравления за поредния ти успех! Ти стана бронзова медалистка от Европейското по таекуондо, което се проведе в края на октомври. Кажи на нашите читатели колко титли имаш зад гърба си?

Много благодаря! По таекуон-до имам още три европейски титли (Солун 2016, бронзов медал от Ливърпул 2017, Талин 2018, Римини 2019) и две световни титли от Минск 2019 и Пловдив 2019. По кикбокс имам една европейска титла от Скопие 2017 и две световни от Римини 2014 и 2018 година.

Кога и как реши да се занимаваш с бойни спортове? Колко години вече тренираш и колко често?

Като малка родителите ми ме заведоха в залата и още от първата тренировка разбрах, че това е нещото с което искам да се занимавам и да се развивам. Тренирам от близо 13 години, като интензитета на трениворките ми зависи от това кога имам състезания и какво предстои. Когато само поддържам форма - между 3 и 5 пъти в седмицата.

Имаш диабет от 6 годишна и въпреки това, успяваш да достигаш такива успехи? Как се справяш и какви усилия е необходимо да полагаш повече спрямо другите твои състезаващи се връстници?

Диабетът никога не е бил нещо, което ме ограничава или ми пречи. Именно той ме прави по-отговорна към себе си, защото, ако захарта ми е твърде висока или твърде ниска, няма да мога да изиграя срещите и съответно да постигам някакви успехи. Това ме кара да бъда много по-отговорна към себе си и да преценявам всяко едно нещо по какъв начин ми влияе. Наскоро започнах да използвам DexcomOnе. Това е устройство, което следи нивата на глюкозата и сигнализира когато не е в норма, което много ми помогна в подготовката за европейското.

Извън тренировките в залата, какви ограничения ти налага спорта и диабета като режим на хранене, почивки и поведение извън залата?

Извън залата, спорта не ми е налагал кой знае какви ограничения. Например, когато свалям килограми, внимавам повече какво приемам, също нямам толкова време да излизам, но не бих нарекла тези неща толкова като ограничения, а по-скоро като подреждане на приоритети. Относно диабета, той е неизменна част от моето ежедневие. Научих се да напасвам диабета по това как и какво правя, а не обратното или с други думи не му позволявам да води начина ми на живот. Няма значение дали си спортист или не, винаги трябва да имаш някакво възпитание и да се държиш добре с околните. Разбира се, когато имаш някакви постижения и си изграждаш име, трябва да внимаваш какво казваш и как се държиш, защото не знаеш кой ще вземе пример и няма да направи същото. Помагам на моята треньорка, Амалия Колева, с тренировките на по-малките и определено те ме учат на това как трябва да се държиш и какво да правиш - каквото видят от теб в залата, го изнасят извън нея, като показват на родители, приятели. Веднъж дадеш ли лош пример, той си остава, без значение след това колко пъти ще се поправиш, те не го забравят.

Кой/какво е най-големият ти мотиватор? Имаш ли идол?

Моят идол определено е моята треньорка. Неведнъж се е доказвала, както като спортист, така и като много голям човек. Тя е човекът, който не веднъж ме е вдигала и ми е показвала правия път. Дори сега като загубих една от срещите на европейското, дойде при мен и ми каза: “Малко сложно си направи нещата, но все пак не трябва да ни е скучно. Ще се справиш, сигурна съм.” Имах възможност да продължа напред и тези думи ми подействаха повече от мотивиращо да успея.

Случвало ли ти се е по някаква причина да мислиш да се откажеш? Какви трудности или препятствия си срещала?

За мен спортът е неизбежна част от моя живот. Няколко пъти съм имала доста сериозни травми, след които ми беше много трудно да се върна в залата и да започна да тренирам отново. Но идва и един момент, в които се замисляш дали си готов да зарежеш всичко с лека ръка, просто ей така и си казваш, че имаш още много какво да постигнеш и опцията "отказване" просто изчезва.

Каква музика обичаш да слушаш?

Няма никакви претенции. В каквато компания съм, такава музика слушам.

Имаш ли хоби? Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Много обичам да снимам и винаги, когато имам възможност, го правя.

Кой е любимият ти предмет в училище? Къде учиш и къде/в каква посока искаш да продължиш своето образование?

Нямам любим предмет, но харесвам икономиката. Уча в Националната финансово-стопанска гимназия и мисля да продължа да се развивам в тази насока.

Какво ти предстои в спортния календар?

Предстоят още няколко състезания, но още не е сигурно на кои ще участвам.

Ти си пример за успех и за това как с много труд се постигат желаните резултати. Какво би искала да кажеш/посъветваш/пожелаеш на младите хора?

Много благодаря за оценката! Бих посъветвала всички да не се отказват от на пръв поглед невъзможното, защото всичко зависи от нас. С много желание и усилия всичко се постига!