Закуска, обяд, вечеря – а между тях често се появява още едно хранене. Плод, кисело мляко, шепа ядки, сандвич или нещо сладко – междинното похапване отдавна е част от ежедневието на много хора. Но необходимо ли е действително да се храним между основните хранения, или просто сме свикнали да го правим?
Краткият отговор е: няма универсално правило, според което всеки човек трябва да има междинно хранене. Нуждата от него зависи от цялостния режим на хранене, размера и състава на основните хранения, ежедневната активност, индивидуалния апетит и конкретните нужди на човека. Научните данни не дават достатъчно основания да се твърди, че определен брой хранения дневно е задължително по-здравословен за всички.
Глад или навик? Една от причините да посягаме към храна между основните хранения невинаги е реалният глад. Часът може да е „подходящ“ за похапване, колегите да извадят нещо за хапване или просто да сме свикнали следобед да ядем. Това прави разликата между хранене в отговор на глад и хранене по навик особено важна. Ако човек е изял пълноценно основно хранене и скоро след това отново посяга към храна, причината невинаги е физиологична нужда от допълнителна енергия. От друга страна, ако между обяда и вечерята има много часове и човек действително изпитва глад, малко междинно хранене може да бъде напълно естествена част от дневния режим.
Трябва ли да се храним пет пъти на ден? Идеята за пет хранения дневно – например закуска, междинна закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря – често се представя като универсално правило. Научните изследвания обаче не подкрепят подобно задължително разпределение за всички и не е необходимо човек да добавя междинно хранене само защото е чул, че „трябва“ да се храни пет пъти дневно.
Кога междинното хранене може да бъде полезно? Междинното хранене може да има своето място, когато помага да се покрият хранителните потребности през деня или когато между основните хранения има значителен интервал. Например плод с кисело мляко, малка порция ядки или друга хранително пълноценна храна може да допълни дневното меню, вместо да бъде просто начин за похапване между храненията. Има и ситуации, при които междинното хранене има по-специфична роля – например при деца и юноши, при хора с повишени енергийни потребности или при определени медицински състояния. В тези случаи режимът трябва да бъде съобразен с индивидуалните нужди.
Не всяко междинно хранене е еднакво. Има голяма разлика между малка порция храна, която допълва дневното хранене, и автоматичното похапване на висококалорични продукти. Бисквити, сладки изделия, чипс или подсладени напитки могат лесно да превърнат уж малката закуска в значителен допълнителен прием на енергия. В същото време междинно хранене, съставено от храни с хранителна стойност, може да допринесе за приема на белтъчини, фибри, витамини и минерали. Научен обзор за междинното хранене подчертава именно значението на състава на храната, а не само на броя на храненията. Затова въпросът не е просто „трябва ли да похапвам?“, а „имам ли нужда от това хранене и какво избирам?“
А междинното хранене води ли до напълняване? Не може да се каже, че самият факт на хранене между основните хранения автоматично води до покачване на теглото. Значение имат общият енергиен прием, размерът на порциите, изборът на храни и цялостният хранителен режим. Както по-честото, така и по-рядкото хранене могат да бъдат част от различни хранителни модели, а общият енергиен прием остава важен фактор за телесното тегло. Проблем може да възникне, когато междинните хранения се превърнат в допълнително хранене без реална нужда, особено ако са висококалорични и се добавят към вече достатъчно обилни основни хранения.
Най-добрият ориентир е цялостният режим. Няма магически брой хранения, който да е правилен за всеки. Един човек може да се чувства добре с три основни хранения и без междинни закуски. За друг по-дългият интервал между тях може да е неудобен и малко хранене между основните ястия да бъде практично решение. По-важно е храненето през целия ден да осигурява разнообразие и достатъчно хранителни вещества, а междинното хранене да бъде осъзнат избор, а не автоматичен навик. Така че следващия път, когато посегнем към нещо за хапване между обяда и вечерята, въпросът може да бъде съвсем прост: „Наистина ли съм гладен, или просто е време за поредната закуска?“ Отговорът може да се окаже най-добрият ориентир дали това междинно хранене действително ни е необходимо.
Търсите вдъхновение за по-балансиран и осъзнат живот? Открийте още тук: :
