Полковник Парапанов: „Има бъдеще тук, в родината!”

761 преглеждания

Калина Александрова разговаря с един човек, посветил 68 години от живота си на служба на България

Представям Ви един човек, който всяка сутрин се събужда с мисълта, че има мисия тук, в родината, и, зареден с амбиция и ентусиазъм, устремено върви по пътя на изпълняването й. Това е Кирил Парапанов, който цели 68 години неуморно служи на българския народ, на държавата, на националната сигурност, на армията. Той вярва, че младите хора са носители на бъдещето и че с много труд и усилия те могат да постигнат много успехи в личен и професионален аспект тук, в нашето отечество. Изпълнен с оптимизъм, г-н Парапанов ежедневно продължава да разпалва пламъка на патриотизма в хората. За завладяващата и изпълнена с предизвикателства работа на военните в България разказва за Espresso News от първо лице о.з. полковник Парапанов:

Здравейте, г-н Парапанов, най-напред бих ви помолила да се представите пред читателите на Espresso News. Споделете накратко нещо за себе си.

Казвам се Кирил Парапанов, полковник съм от запаса. Служил съм 40 години във въоръжените сили на българската армия и вече 28 години съм пенсионер, но продължавам да работя в Съюза на запасните офицери. Когато кажа някъде, че трудовият ми стаж е 68 години, никой не ми вярва!

Какво искахте да работите, когато бяхте още дете? Мечтаната професия ли беше военен офицер?

В интерес на истината станах военен офицер случайно - преди това животът ми беше тръгнал в съвсем друга посока. Когато бях ученик, исках да уча българска филология, понеже много обичах стихотворенията и се увличах по поезията. Затова, след като завърших училище, веднага се записах да изучавам български език в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Още първата седмица обаче бях извикан от Военното окръжие, където ми беше съобщено, че в най-скоро време ще бъда пратен във военно училище, за да стана офицер. Така напуснах университета, без да следвам висше образование, и се прехвърлих във военноучебното заведение в град Ботевград. Там винаги бях сред отличниците и затова накрая, вместо младши лейтенант, бях произведен направо лейтенант.

Вие сте на 88 години. Какво ви мотивира да продължите да изпълнявате задълженията си в Съюза на запасните офицери?

Службата винаги ми е била приятна, защото беше отговорна и всеотдайно служех за интересите на българския народ, за националната сигурност, за армията, за родината. Командвал съм различни бригади по цялата страна, а последните 20 години бях във войските на Министерство на транспорта. Приятното беше това, че участвах в строителството на железопътни линии, мостове, тунели, автомагистрали и пътища, с които сега България се гордее и които продължават да се разширяват. Винаги съм се стараел да бъда полезен на обществото и българския народ и това чувство за принос ме мотивира да стана сутрин и да ида на служба.

Освен в СЗО, членувате ли и в други организации? Ако да, какви са отговорностите ви там? Чувствате ли се полезен на обществото?

Аз, като офицер от запаса, най-активно членувам в сдружение, наречено Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва. И поради това, че бях изявен деятел, още първата година ме избраха за председател на един от най-големите клубове на съюза на офицерите в София - клуба на офицерите на Министерството на транспорта и висшето военно училище “Тодор Каблешков”. Тази длъжност заемах близо осем години, след което бях избран в най-висшето ръководство на Централния съвет и Централната комисия, където вече съм 5 последователни мандата - вече 25 години работя там. Почти всяка седмица ме изпращат в командировка, за да извършвам проверки на батальоните по цялата страна. Това е и любимата ми част от професията, защото по този начин обикалям родината ни и постоянно опознавам и преоткривам красотите й. Едновременно с това с колегите ми усърдно работим за военно-патриотичното и родолюбиво възпитание.

Какви качества трябва да притежава човек, за да бъде успешен военен офицер?

Преди всичко трябва да има желание и хъс винаги да бъде активен, да бъде непримирим към някои слабости и да проявява пръв инициатива. Разбира се, много е важно и да съумява в себе си да намира сили и възможности да изпълнява това, с което се е захванал и никога да не оставя започнатото незавършено.

Разказвали са ми, че преди години по улиците на всяка крачка е можело да се срещне военен на служба. Къде изчезнаха униформените?

Да, това наистина е важен въпрос. Нашата армия беше много голяма, особено по време на Втората световна война, когато войските ни наброяваха над 500 000 души. След края на Студената война, обаче, съобразно с това, че все повече и повече се обединявахме с другите европейски страни, се счете, че не е необходимо да имаме задължителна военна служба, т.е. всички момчета, завършили средно образование, да преминават през въоръжените сили и армията. Именно поради премахването на казармата, броят на военнослужещите като цяло намаля драстично.

Грешка ли беше премахването на задължителната казарма в България? Трябва ли тя да се въведе отново според Вас?

Както казах, задължителната наборна служба отпадна отдавна. В последно време обаче се засилиха дискусиите относно въвеждането на доброволна казарма за младежите, като целта е те да придобият навици - ставане сутрин по тръба, оправяне на леглата, физкултура, обяд, целодневни занятия, тренировки, вечеря - пълна дисциплина и ред. Това е много важно. Дали ще стане, бъдещето ще покаже. Световната и европейска обстановка наложиха да няма наборна служба, само доброволна. Обезпокояващ е фактът, че по данни на Министерство на отбраната последните 15 години армията ни от 130 000 души се е стопила до 28 000.

Както всички знаем, бъдещето на една държава е в младите хора. Вярвате ли, че за тях има перспектива за развитие тук, в България?

Да, дори съм убеден. По данни на националната статистика българите всъщност сме повече от 9 милиона, като около 2 милиона от тях са пръснати по чужбина. Това е така по редица причини, главно заради безработицата и по-ниско платената работа, но аз вярвам, че голяма част от тези хора рано или късно ще се завърнат. България се развива добре икономически, постепенно ще се увеличават и заплатите, ще се откриват нови работни позиции, така че има място за младежта да си остане в България.

Въпреки всичко обаче все повече хора, предимно млади, напускат страната. Какво България не може да предложи за развитието им в личен и професионален аспект?

Според мен проблемът е, че България все още не може да им предложи работа, специализирана по това, което са завършили висшето си образование. Младежта бяга в чужбина, защото по другите големи и развити европейски държави заплащането е двойно и дори тройно, а при това - за абсолютно същата длъжност като тази тук. Въпреки всичко вярвам, че държавата ще им предложи нещо, което ще ги накара да се върнат, а тези, които са си тук - да останат, но ще минат доста години дотогава.

С какво столицата София предлага по-широко поле за развитие в житейски и професионален план?

От една страна, София играе положителна роля, че предлага работа, жилища, по-високи заплати, и затова наброява в момента над милион и половина редовни жители. Има и още около половин милион хора, който дружно се изнася по родните си места за празниците и се връща за работните дни. Отрицателното е, че привличането на хора в София обезлюди стотици градчета и села. Всяка година държавата закрива по около 50 селища, а хиляди села са с население от по 10-15 човека заради столицата.

Ако бяхте президент на страната за един ден, какво бихте променили, за да подобрите качеството на живот и да направите родината ни едно по-добро място за успешна професионална реализация?

Всичко, каквото може да се направи, за да се мобилизира икономическия потенциал на България, защото една голяма част от него го загубихме и разрушихме. Трябва всички да положим много усилия да го издигнем още по-добър, за да може да има работа за хората, производство във всички направления, високо заплащане, високи пенсии - добруване на целия народ.

За финал, какво ще пожелаете на читателите на Espresso News?

Да четат упорито, да се образоват непрекъснато и да вярват, че гласът им ще бъде чут от държавата и че има бъдеще тук, в Родината!

Материалът е изготвен от Калина Александрова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер”, град София, специално за ученическия конкурс на EspressoNews, "Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома".

„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ MagnitАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeSamsoniteBHTC 

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRсп. Мениджърnoviteroditeli.bgobekti.bgTeen Station

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца